Почина голямата поетеса Станка Пенчева
На 84-годишна възраст почина голямата поетеса Станка Пенчева, съобщиха пред БТА нейни близки.
Обратно в новинатаКоментари - Почина голямата поетеса Станка Пенчева | Днес.dir.bg
Коментари
Бяха ни останали двама - тя и Валери Петров. Ще остане празнота (за който има душа да почувства). Преди повече от 20 години от нея научих, че "не се возя с дръгливи коне и когато червата ми се влекат да казвам, че поясът ми се влече".
И пак на дъщеря ми От всяко свое пътуване Все ти носех по нещо да те зарадвам, да усетиш дъха на далечините. Как обичах завръщането, прегръдката ни по летища и гари, разговорите до среднощ... Този път,от най-далечното свое пътуване няма нищичко да ти донеса. Само болка и сиротство, само заглъхващ спомен за лицето ми, за гласа, за облака от любов, с който те обгръщах... Никога няма да узнаеш за най-странното мое пътуване. Но ти си мисли, че някъде все пак ме има, че те виждам, че в страшен за тебе час ще се сгъстя в плазма, в силово поле, в светлина и ти ще се усетиш несломима. И не сама. Невероятна! Дълбок поклон!
Благодаря ви, че сте се сетили точно за това стихотворение - разплакахте ме!Там всичко е казано така, както топло, задушевно и неповторимо можеше да го каже само ТЯ.Младостта ми мина с нейните стихове - тогава те не бяха подменени от чалгата!Тя пишеше с душата си и правеше път към душите на другите.Дано днешното поколение един ден преоткрие дълбочината на поетичния й изказ!Сбогом!!!
А когато дойде Пътуването, голямото за него предизвестие никога няма как ще се мятам, зла и прекършена, пред всичко започнато, недовършено... ПОКЛОН!
най-тежка ми е раздялата с хора, с толкова богата душа. тези стихове не могат да бъдат написани от развален човек, защото искреност-та струи от тях, като бяла светлина. не знам дали те оценихме добре, приживе. все пак не се разделяме, защото си оставила ярко-щедра следа след себе си. почивай в мир. поклон!
Чета я от ученичка. Запознах се с творчеството й преди повече от 25 години. Само едно мога да кажа - ПОКЛОН пред голямата поетеса Станка Пенчева. Голяма част от стихотворенията й ги знам на изуст. Спасяват ме в трудни моменти. За мен остава вечна! Светла й памет, просто неповторима!
Сякаш не чувам как скърца синдира на моята люлка преди да се скъса- може би утре, а може би днес. Станка Пенчева Дълбок поклон! Любимата ми поетеса от ученическите години та до 70 години.
поклон! далбок поклон !сливен се прости с голямата станка пенчева! *Съобщението е транслитерирано от системата. Моля, пишете на кирилица.
Станка Пенчева беше невероятен човек. Тя написа хубавата детска книга ,, Писма на един дакел ''. Голям поклон пред нейната красива памет!!!!
Неповторима и много, много любима.
Една от несправедливо подценяваните български поетеси. До голяма степен се дължи на това, че не си правеше самореклама и не възкачваше вълните на политическата конюнктура. Много по-стойностен литератор от оня мазен комсомолски лалугер и фурнаджийска лопата Любомир Левчев например.
Не е задължително неграмотните да коментират.Не значи ,като не са я чували че тя не е велика.Пиклон!
Поклон ... Ще я помня винаги с прекрасното детско ,,Писмата на един дакел" от 90те години ,създадено по нейната детска книжка. Нека Господ упокои душата й ...
невероятно голяма поетеса! сигурно е била любимка на бай Тошо. и никой друг не я смята за поетеса
Ние имаме велики поети и писатели, но никой не е получил нобелова награда, а поне трима я заслужават!
Бог да я прости! Една от значимите български поетеси. Покойната ми баба често я цитираше.
ПОСЛЕДНА ВОЛЯ Когато дойде време да ме стягате за тихото пътуване надолу- под градските цветя не ми се ляга, не искам примули и гладиоли. Сложете ми в ръцете скръстени босилек дребнолист - да ми мирише на стария ни двор, на бабините пръсти, на кладенеца в мъх и лишеи... Нозете ми да бъдат в здравец само: той с мене е летял и в самолетите, подаден ми на тръгване от мама- като заръка като ласка сетна.... Със мащерка да е напълнен скута ми, та и в съня си дълъг, с моя милия по слънчеви поляни да се лутаме и да лежим в тревата обезсилени... А под главата нека да ми шушне възглаве, стрък по стрък събрано: от орех шума и от бук хайдушки, ръкойка жито и ракита ранна, и гюл да има, и цветец от вишна, пелин и медоносна детелина в безкрайната си самота да дишам дъха на моята родина... Станка Пенчева едно от любимите ми нейни стихотворения Поклон! И светъл път нагоре!
Поклон пред поета, поклон пред жената, поклон пред наситената с интимни чувства поезия на младостта ми. Благодарна съм и на нея и на всички, които смятат кончината й за загуба... RIP!
Още една перлена светлинка, която крепеше духа ми, е изгаснала там - от другата страна на Атлантика. За моето поколение, които се оформяхме от талантливите й мъдри нейни поетични откровения обаче госпожа Пенчева е безсмъртна. ВЕЧНА Й ПАМЕТ!!
Бог да я прости! Аз лично за пръв път я чувам.
Нещастник си ти , а не "читател"! Нали си чувал Мара-отварачката, Азис, Мишо-шамара... Стига ти!!! Такива неграмотници като теб вече с "лопата да ги ринеш"!
'Читател'чистосърдечно признава,че не е чувал за Поетесата,а Вие вместо да му помогнете с някаква информация сте готови да го изядете.... Не е справедливо,нито пък човешко!!!
Бог да я прости!Колко много интелигентни хора си отиват тихо и скромно на фона на кресливи,нахални и озлобени претенденти за изява и признание.Съболезнования на близките й !
Тъжна новина... Поклон пред тази наша поетеса. Израстнала съм със стиховете й и често ги препрочитам. Станка Пенчева ще продължава да живее чрез творчеството си. Почивай в мир!