Поклонението ще се проведе в четвъртък от 12 часа в църквата на Централните софийски гробища.

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва гимназия там през 1947 г. и през същата година печата за първи път във в. "Литературен фронт".

През 1951 г. завършва руска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
В следващите години е редактор в Радио София (1951-1955), в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958), редактор в литературното сп. "Септември" (1959-1975) и в сп. "Отечество" (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, има преводи в литературната периодика.
Първата й стихосбирка е "Пълнолетие" (1952).

Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици.

Удостоена е с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1996), Наградата "П.К.Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), Наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003) и Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007).

Носител е на орден "Кирил и Методий" - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".

Била е омъжена два пъти - за писателя и драматург Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря.

"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”, сподели тя в първата си мемоарна книга „Дървото на живота” през 2007 г.

"Стиховете не са винаги най-бързата и непосредствена форма на реагиране. И те като доброто вино си имат своя път на ферментация, своето отлежаване. А и на стиховете ми някак не прилягат остро злободневни теми. В такива случаи съм посягала към публицистиката. Природата е поставила на всички ни определени граници, колкото и невесело да е това. Но в нашия език съществуват две близки по смисъл думи: любов и обичане. Когато първото си отиде, все пак ни остава второто, нали?", каза Станка Пенчева в едно от последните си интервюта.

В профила си във Facebook поетесата Маргарита Петкова написа: “Станка Пенчева вече ще пише стиховете си в по-добрия и по-светъл свят. Свят, който винаги е бил в душата й и който можем да препрочитаме. Царство ти небесно, Учителко!“

Чай от мащерка

Ще дойдеш през една голяма зима,
когато всички страсти са изстинали,
когато в стаята ми тихо свети
отблясъкът студен на снеговете.
Ще сложа, знаеща и мълчалива
пред тебе чаша чай - от оня,
дивия от мащерка, откъсната през юли...
И гръм ще падне,
звездопад ще те забрули и
ти ще се свлечеш задъхан
в оная, жарката трева с пчелите мъхави,
със меденото, ароматно дъно,
в която двамата потънахме,
потънахме...

Ще се разсее сребърната пара
и пак ще светнат
преспите на януари...
Когато те изпращам до вратата,
кажи: Благодаря! За топлината.