Коментари - Радев: Преходът започна с мутрите и ще приключи с изхвърлянето им | Днес.dir.bg

ЧЕКМЕДЖЕ ХАЙДУК Жив е той, жив е! Там във Бояна, потънал в пот лежи и пъшка юнак с дълбока на его рана, юнак във зрялост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пищов, на друга „Чивас“ веч преполвена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи хайдукът, а на небето слънцето спряло сърдито пече; Радев говори нейде в Ларгото, и потта още по–силно тече! Брифинг е сега... Пейте, тролове, опорните точки! Помогни и ти, каскете в този момент! Ще си отиде и този хайдук Но млъкни, сърце! Тоз, който падне от лакомия, той си отива: не го жалеят земя и небе, звяр и природа и мисирки песни за него не пеят... Денем му сянка пази пи-арка, и преса му кротко егото ближи; над него прокурор, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, протест пак вее, – хайдукът гледа – ами не го искат! И санитари в бели престилки, Бързо, и срочно поръчка поемнат, – тихо те дойдат в Бояна и при хайдукът дойдат, та седнат. Един му с приказка егото върже, Други го пръсне с вода студена, Трети му хапчета даде бърже, А той ги гледа мило, засмено! "Кажи ми, Севдо де е Цветанов? Де е и мойта шайка партийна? Кажи ми, пък ми вземи чекмеджето, – но аз искам, Севдо, пак да се върна!" И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с джипка метлосват те из страната, – летят и лъжат, дорде осъмнат, и търсят духът на демокрацията... Но съмна вече! И във Бояна хайдукът лежи, потта му тече, – медии му ръфат лютата рана, и прокурор пак чете ли – чете!