Коментари - След 7 г. битка незрящата Мария се радва на син | Днес.dir.bg

Г-н Реалист, или по-сокро "Песимист" - по света хората с недъзи, независимо дали са незрящи, или нещо друго, отглеждат децата си, при това никой не ги осъжда ,че са поискали да се радват на свое дете. Ама това в цивилизованите държави, не в нашата....

Откога логиката се нарича "изродщина" не знам, но да се възхвалява човешката глупост и егоизъм, е не по-малка глупост. Лесно е да се гледа през еуфорията на майката, че с риск на живота си е родила дете, но ако погледнем през перспективата на детето картинката се стъжнява драстично. Това е дете без предпоставка за нормално детство, обречено на да порастне бързо, за да поеме само грижите за себе си, а не след дълго и за майка си. Дете без баща и с незряща майка, чийто ангажимент за него свършва до входната врата, тъй като зад прага ѝ, самата тя е зависима от помощници и гледачи. Къде тук е мястото за хвалби и веселби?

Там е работата, че не ѝ е "дадено". Ако наричаш 6 неуспешни ин витро опита и 2 операции "дадено", то не знам кое за теб е липса на даденост. И сравненията с циганките са неадекватни и нямащи нищо общо с конкретния случай. Това, че те са безотговорни към децата си, не прави жената от статията по-отговорна.

А вие мислихте ли, като си родихте детето, дали ще сте живи и здрави да го гледате до като остареете или не мислихте. А знаете ли колко деца остават сираци, не за друго, а защото родителите им почиват по някаква причина. А колко деца имат родители инвалиди, защото тези родители са били здрави при раждането, но после нещо се е случило! Кой е застрахован? Никой! Важното е да обичаш детето си и да му дадеш цялото си същество. Тя ще ес справи, това е сигурно. Останалото са вашите неандерталски изостанали виждания за света, зарадо които в нещастната ни страна няма никакви условия за живот за хора с увреждания.