Коментари - Как политическите сили разчетоха оставката на правосъдния министър | Днес.dir.bg

........ по-голяма каша в държавата не може да се забърка.....благодарение на едни "стойностни" фигуранти.... изпълняващи разпореждания отгоре, без право на преценка на последствията. В желанието да обслужат безпогрешния владетел.... Пълна блокировка на функции на държавни институции в очакване на вземане на поредното "глупашко" анти-решение за излизане от водовъртежа, който ще ги отнесе в тинята, а държавата 40 години назад..... възход и падение за сметка на кого? Кокалът заседна на гърлото на алигатора. В желанието да си скъса и преглътне опашката............а там пълно със смрад......

Поредното топкане на топката за да задържат властта....

Само да не го върнат като председател на правната комисия в парламента. Че и там много пакости направи.

Ооо мерише на задкулисие. Кирилов някъде другаде ще върши мръсната работа на Боко. Ще се чуе. А до 2ри ще трябва да измъдри плиткоумния му мозък как да донапише тази Бойкова Конституция.

Каквото реши баце, това ще става!!

Политиците разчетоха оставката на правосъдния министър като НАЧАЛОТО НА КРАЯ. На ред е Главния прокурор и правителството.

Не се подигравайте на човека, не виждате ли - ощетен е от Майката Природа.

Отрицателен подбор = когато се назначават видимо тъпи и неадекватни политици, с цел да бъдат лесно моанипулирани и използвани за определени цел. Те са толкова тъпи и продажни, че дори не разбират това и се блазнят, че някой ги е забеляза ли издигнал на власт, като се радват на парите и привилегиите си... Тази практика се осъществява целенасочена в бившите соц.страни от 1990 г. насам. Особено е видна в България и Украйна. Затова двете страни са най-бедни, ещастни, корумпирани и деградирали във всяко отношение...

Валтер Симеонов пак не дава.

Данайл Кирилов, Екатерина Захариева и донякъде Цецка Цачева са може би най-слабите кандидатури издигати от Борисов за държвани постове. При сложени да отговарят за най-важният ресор правосъдието.

Сичкити са руски кавали

КАКВО Е ИЗБОР, КАКВО СА ИЗБОРИ За да БЪДЕШ уважаван от идиоти, ти ТРЯБВА да се държиш според ТЕХНИТЕ маниери, според ТЕХНИТЕ очаквания. За да БЪДЕШ уважаван от това болно човечество, ти ТРЯБВА да... си по-болен от тях. Тогава те ЩЕ те уважават. Но какво ще спечелиш ти. Тогава ти си ЗАГУБИЛ себе си, тогава ти си ЗАГУБИЛ душата си. Тогава ти НЯМА да спечелиш нищо. Ако щастието ти ЗАВИСИ от другите, ако СВОБОДАТА ти ЗАВИСИ от другите, ако ДЕМОКРАЦИЯТА ти зависи от другите, ако религията ти ЗАВИСИ от другите, то ти си роб, ти не си, и никога ти не си бил свободен човек. Защо Ви ограбиха и заробиха ШЕПА "хора". Ето защо, бедността БЛАГОПРИЯТСТВА хората да бъдат ИЗНУДВАНИ. Бедността ПОДТИКВА хората към действия, които иначе НЕ биха извършили. Бедността ПОМАГА хората да бъдат ЛЕСНО манипулирани. Разликата между свинете и бедните хора е, че на свинете НЕ им се НАЛАГА да работят за помията: физическа, ментална и емоционална с която ги хранят ВСЕКИ ден. Избор и избори е, ти да имаш възможност да избираш във всеки един момент, тук и сега, ВСЕКИ ден. Само тогава може да се появи човекът, само тогава ти си тук и сега. Избор и избори НЕ е, ти да "избереш" някой друг, а той след това всичко да избира вместо теб. Това не е избор, това не са избори, а това е твоето анонимно съгласие на робство, това е твоето анонимно съгласие на двоен стандарт - господар и роб, лидер и останалите. Анонимните не носят индивидуална отговороност за своите действия, колко е удобно, но за #КОЙ. Представителните политици, господар и роб, лидер и останалите, те никога не носят индивидуална отговорност за своите действия, а те носят ВИНАГИ колективна отговорност за своите действия, а реално и юридически - колективна отговорност не съществува, колко е удобно, но за #КОЙ. Там където има робство или представителна "демокрация" (като: фашизъм - открита диктатура, социализъм - открита диктатура, капитализъм скрит зад думите: "свобода" и "демокрация" - скрита диктатура), там ВИНАГИ има двоен стандарт, там няма човек, а там има само един роб (стока, предмет, пешка) в ръцете на шепа "хора" - привилегирован елит и паразит. Там където съществува двоен стандарт, там винаги има робство или представителна "демокрация" (като: фашизъм - открита диктатура, социализъм - открита диктатура, капитализъм скрит зад думите: "свобода" и "демокрация" - скрита диктатура). Там винаги ИМА господар и роб, там винаги има ЛИДЕР и останалите. Само единият стандарт за ВСЕКИ човек премахва робството, само ЕДИНИЯТ стандарт за всеки човек премахва представителна "демокрация" (като: фашизъм - открита диктатура, социализъм - открита диктатура, капитализъм скрит зад думите: "свобода" и "демокрация" - скрита диктатура).

Този наивитет разсмиваше хората,ще ни липсват глуповатите му двусмислеци присъщи за един нискотарифен оформен идиот.

Барни, Барни на кой ни оставяш бре...

Сега Барни го чака каменоломната. Ще ни липсват бисерите му.

Последен валс, 10г. стигат.

Барни когато и да си подаде оставката, все ще е късно.

Днес шепа малоумни джендъри-протестъри се гавриха дори със свещеници, дошли за откриване на новия лъч на метрото.Това показва ясно какви хора трябва да търпим в София и що за утайки се търкалят по кръстовищата и пред президентството.Скоро ние, нормалните хора ще изметем завинаги този боклук.Господ забавя, но не забравя!

КАКВО Е ДЕМОКРАЦИЯ. КАКВО Е СВОБОДА Основният ЗАКОН на обществото, или както се нарича още общественият договор, посочва ИЗТОЧНИКА на властта или суверена. Този закон е ВЪРХОВЕН и стои НАД всички други закони и те от своя страна могат да се създават САМО в СЪГЛАСИЕ с него. Ето защо, върховенство на закона означава само ЕДНО - постоянна ВЛАСТ и реална ИНФОРМАЦИЯ в РЪЦЕТЕ на гражданите. В противен случай е НЕВЪЗМОЖНО да има суверенна власт. Така, гражданите РАЗПОЛАГАТ с властта да съставят законите, да извършват изпълнителска дейност, да правораздават и съставят органите на управление. Когато гражданите извършват ВСИЧКИ тези дейности ПРЯКО, БЕЗ да прехвърлят ДРУГИМУ права, върховенството на закона е НЕОСПОРИМО и БЕЗУСЛОВНО, защото ВЛАСТТА се прилага БЕЗ уговорки. Именно това е ДЕМОКРАЦИЯ и СВОБОДА (Швейцария, Исландия) - постоянна ВЛАСТ и реална ИНФОРМАЦИЯ, от и за ВСЕКИ гражданин. Всеки гражданин винаги носи отговорност за своите действия, тук и сега, всеки ден. Ако гражданите бяха свободни, НИКОГА нямаше да се управлява чрез приятелски кръгове и братовчеди, така, както при абсолютните монархии ВЛАДЕТЕЛЯТ се обгражда с ВЯРНА свита. Мнозина МИСЛЯТ, че свободата е да можеш да правиш каквото си ИСКАШ. Това НЕ е свобода. Свободата е да се упражнява постоянна ВЛАСТ от и за ВСЕКИ гражданин, и да се носи ОТГОВОРНОСТ за СВОИТЕ постъпки, тук и сега, всеки ден. Ето защо, когато някой започне ПРОТЕСТИ, то това е или израз на БЕЗПРАВИЕ, или ПРОПАГАНДА на малцинството от гражданите. Ако гражданите са свободни, те НЕ протестират, а упражняват ВЛАСТТА си, тук и сега, всеки ден. Правото на протест ЗАМЕСТВА правото на власт и е доказателство за ЛИПСАТА на граждански суверенитет. Правото на протест е манипулация над гражданите, защото упражняването на свободно ПОВЕДЕНИЕ не е свобода. СВОБОДАТА е само когато РЕАЛНО се упражнява ВЛАСТТА от ВСЕКИ гражданин винаги и ВСЕКИ ден (ТУК и СЕГА), само тогава може да съществува реално (Швейцария, Исландия), а не само в мислите Ви - "СВОБОДА" и "ДЕМОКРАЦИЯ".

Требе да са прай рикия че

Чумата ГЕРБ си отива окончателно на 2.9 !!!!!

Мен пък Гешеф ме кефи ..... ШШШШшшшшштт - в ефир сме ....

ДЕМОКРАЦИЯ И СВОБОДА ИЛИ РОБСТВО Представителна "демокрация" и "свобода" е, когато два вълка и една овца гласуват какво да обядват. Свободата и демокрация е една ДОБРЕ въоръжена овца, която постоянно ОСПОРВА решението, което е наложено чрез сила от шепа хора върху останалите. Светът се управлява от съвсем ДРУГИ хора, а НЕ както си МИСЛИМ, защото ние НЕ можем да надникнем зад кулисите, при диктатурата на представителната "демокрация" и "свобода", винаги НЯМА пълна прозрачност от и за ВСЕКИ гражданин, винаги НЯМА пълна ВЛАСТ от и за ВСЕКИ гражданин (тук и сега, всеки ден), а това означава САМО едно, всеки ден, постоянно: физическо, ментално и емоционално НАСИЛИЕ върху теб, наложено безусловно от шепа "хора" върху останалите. Ако изборите, референдумите и воините при представителната "демокрация" като: фашизъм (открита диктатура), социализъм (открита диктатура) и капитализъм (който е скрит зад думите: "свобода" и "демокрация" - скрита диктатура), МОЖЕХА нещо да променят за теб, те щяха да са ЗАБРАНЕНИ. Ето по този начин, представителната "демокрация" и "свобода" те ДЪРЖИ теб в робство. Защото робът НИКОГА няма право на постоянна ВЛАСТ и достъп до пълна, и реална ИНФОРМАЦИЯ, точно като ТЕБ тук и сега. РОБЪТ има САМО право да ИЗПЪЛНЯВА БЕЗУСЛОВНО заповедите и законите на ГОСПОДАРИТЕ, точно като ТЕБ, нали.

Уважаема г-жо фон дер Лайен, В качеството ми на бивш министър на правосъдието, лидер на политическа партия “Да, България!” и съпредседател на обединението “Демократична България”, се обръщам към Вас с отговор на декларация, обявена от страна на Прокуратурата на Република България (ПРБ) на 24 август и адресирана до Европейската комисия, Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други. Декларацията, която се предхожда от подобно заявление от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, говори за “безпрецедентен натиск срещу прокуратурата”, “застрашаване на нейната независимост” и “риск за върховенството на закона”. Важно е да се отбележи, че и прокурорската колегия във ВСС, и Прокуратурата правят отпратка към чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС). По-конкретно, в декларацията си ПРБ заявява, че: “Политическото говорене обаче трябва да има граници и те да свършват там, където се посяга на същностните елементи на прокурорския статут. Тези граници бяха преминати и то безпрепятствено, демонстративно, в държава-членка на Европейския съюз, призвана да защитава европейските ценности. С призивите за „реподбор“ на българските прокурори се премина разделителната линия, отвъд която трудно можем да говорим за върховенство на закона. Тези призиви засягат несменяемостта, която гарантира независимостта ни. Затова сме длъжни да реагираме и да се противопоставим.[…]Независимостта е право на прокурорите и на следователите, а държавата е длъжна да осигури безпрепятственото й осъществяване.” Доколкото предложенията за реформи, които се цитират в Декларацията, са мои и на политическата сила, която представлявам и доколкото натискът, за който става дума, са масовите протести, които ние подкрепяме, аз на свой ред се обръщам към Вас, за да Ви предоставя и нашата гледна точка по тези важни теми. След като ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на арената на ЕС и Съвета на Европа и дори да се позове на чл. 7, чувствам се длъжен да заявя и нашата позиция. Дължа да започна, като изразя съгласието си с ПРБ, че наистина в България е налице сериозна и дълготрайна криза на върховенството на правото, която наскоро ескалира и предизвика масирана политическа конвулсия и че тя вероятно наистина достига прага на потенциална приложимост на чл. 7 от ДЕС. Разбира се, във всички други отношения нашите оценки и аргументи ще бъдат диаметрално противоположни на тези на ПРБ. Протестите и причините за тях Както би трябвало да знаете, в течение на вече 48 дни се провеждат масови протести в София, други български градове и от българските общности в чужбина. Протестите настояват за оставката на правителството на Бойко Борисов, оставката на главния прокурор Иван Гешев и за радикална реформа на прокуратурата в България. Досега, протестите доведоха до оставката на четирима министри и неколкократни, но неопределени заявления от страна на Борисов, че принципно е готов да се оттегли. Последният му ход беше да предложи изцяло нова конституция и да заяви, че ако тя не бъде подкрепена от достатъчно гласове в парламента, той ще се оттегли. Непосредствената причина за протестите беше инцидент на морския бряг, при който аз и мои колеги бяхме атакувани от гардове от НСО, докато се опитвахме да заявим, че въпросният терен е държавна собственост, противно на незаконното му завладяване от страна на Ахмед Доган, почетен председател на ДПС и лице, ползващо се с ноторно известно задкулисно политическо влияние. Множеството нарушения на закона, свързани с имението на Доган, както и множеството примери за това, че държавни институции, включително ПРБ, са си затваряли очите и дори са спомагали за тези нарушения, бяха възприети като емблематичен пример за системната и широкоразпространена корупция в управлението на България. Хората излязоха на улицата, след като ПРБ предприе агресивно нахлуване в служебните помещения на президента на републиката, което беше възприето като отмъщение за неговата позиция относно инцидента на Росенец и критиката му относно факта, че НСО охранява Доган и неговия съпартиец Делян Пеевски. При все това, важно е да се отчете наличието на по-дълбок контекст за тази криза. Българският политически живот е задръстен от политически скандали, за които има трайно възприятие, че не подлежат на адекватно или никакво разследване. Това положение кулминира в последните месеци в разпространяването в медиите от неизвестен източник на записи с участието на премиера, повдигащи съмнения за злоупотреба с влияние от негова страна и на фотографии на неговата спалня, на които се виждат суми в евро и злато, които не могат да бъдат обяснени от официално декларираните му доходи и спестявания. В течение на дълго време ПРБ запазваше пълно мълчание по този въпрос и когато едва наскоро беше обявено, че ще има проверка, беше обяснено, че тя ще се фокусира върху въпроса за това кой е произвел тези материали, а не върху съдържанието им, и беше заявено изначално, че наличието на сумите и златото не може да бъде разследвано. През същия период криминализацията и корупцията в самата ПРБ бяха ярко илюстрирани от журналистическо разследване, наречено “Осемте джуджета”, разказващо как успешен бизнесмен е ограбен от своите спестявания и производствени мощности от банда, включваща бивш магистрат, действащ в синхрон с високопоставени прокурори под покровителството на Делян Пеевски. Този материал също не стана обект на разследване от страна на ПРБ, като Гешев многократно атакува авторите на разследването по един изключително политизиран начин. Списъкът с корупционни скандали може да бъде продължен. Достатъчно е обаче да се обобщи, че протестите са предизвикани от възприятието за екстремни нива на високоорганизирана корупция, съвместена с бездействие от страна на ПРБ, която изглежда предоставя имунитет от наказателна отговорност на влиятелни политически фигури и техните приближени в бизнеса. Това е в ярък контраст с други казуси, в които ПРБ е изключително агресивна по отношение на опоненти на управляващите, критици на главния прокурор или бизнес конкуренти на Пеевски. Поредица от пропагандни акции в нарастващо репресивен стил, който не обслужваше никакви процесуални цели, бяха възприети като движение към авторитаризъм и налагане на модел на управление чрез страх. Така, в един момент, издателите на всички големи опозиционни медии бяха обект на разследване по изключително съмнителни дела. Възприятието за ПРБ е свързано не само с двоен стандарт или злоупотреби с правомощия, но и включва впечатлението, че тя участва в политически, медиен и бизнес инженеринг и използва възможностите си, за да взема за “заложници” политически, медийни или бизнес фигури, като поддържа отворени или спящи дела срещу тях, без да ги вкарва в съда. Подобни действия с нарастващо репресивен характер, който не обслужва процесуални цели, се възприема широко като тенденция към авторитаризъм и управление чрез страх. Изборът на Гешев за главен прокурор през септември 2019 г. скандализира значително общественото мнение и също се явява важна причина за настоящите протести. Въз основа на предходните му действия и подход Гешев беше широко възприеман като драстично непригоден за заемането на такава длъжност и като несъответстващ на изискваните по закон лични и професионални качества. В частност, това се отнася за неговата работа по делото КТБ, по което той така и не разследва политическите покровители на тази финансова схема. Например Делян Пеевски, за когото, както беше показано от журналистически разследвания, има съществени доказателства, че е бил дълбоко въвлечен в делата на банката, но той никога не е бил дори разпитан. Нещо, което се възприема като индикация за връзка между Гешев и Пеевски. Независимо от всичко това, в една видимо предрешена процедура, ВСС игнорира обществените възражения и инсталира Гешев на поста главен прокурор. На поста главен прокурор, Гешев въведе експлозивна смес от драстични двойни стандарти и селективност при избора на обекти на разследвания, видима предубеденост, безпрецедентни нива на репресия и бруталност при следствените действия. В течение на изминалата година, той успя да наруши практически всеки етичен стандарт и гаранция за справедлив процес. В публичните си изказвания той често използва език, който е несъвместим с изискванията за безпристрастност и с презумпцията за невиновност, разпространява конспиративни теории и прибягва до нива на популизъм, на които биха завидели много практикуващи политици. Той атакува вербално своите политически или медийни опоненти, както и неправителствени организации, активисти и протестиращи. Обвързването между Гешев и медиите, контролирани от Пеевски, дава още едно основание да се твърди, че съществува общност на интереси помежду им. Те използват един и същ език, имат едни и същи цели за своите пропагандни атаки. Медиите на Пеевски са първите, които получават информация от ПРБ и са тези, които най-силно хвалят Гешев. Пеевски се радва на пълен имунитет от всякакви проверки или дори разпити от страна на ПРБ, независимо какви разкрития се публикуват от разследващи журналисти, които, заедно със своите издатели, разбира се, са първостепенни цели за натиск от страна на Гешев – реторически и процедурно. Важно е да се отбележи, че личният стил и подход към правоохранителната дейност на Гешев може и да галванизира настоящото обществено възмущение, но кризата на законността в България има дълбоки корени и се дължи на структурни предпоставки. Ето защо, без ПРБ да бъде най-сетне реформирана, проблемът не може да бъде решен. Статут на ПРБ За да бъдат оценени твърденията на ПРБ и естеството на кризата на законността в България, е важно да се има предвид следният нормативен и институционален контекст. Конституцията от 1991 г. установи ПРБ като част от съдебната власт. Едни и същи конституционни норми се отнасят за кариерата и статута на съдии и прокурори и беше предвиден общ Висш съдебен съвет, който до 2015 г. беше напълно интегриран. На това основание, в юриспруденцията на КС, на законодателно ниво и в практиката, беше установено пълно приравняване на съдиите и прокурорите. При това, за разлика от децентрализираните по необходимост съдилища, ПРБ беше създадена като едно юридическо лице със структурна и функционална централизация и могъща йерархична конструкция. Пирамидата на ПРБ се оглавява от главния прокурор, който може да издава общи инструкции и указания и да интервенира по отношение на всички решения на отделните прокурори по конкретни дела. Прокурорската колегия на ВСС се състои от кариерни прокурори, които са напълно подчинени на главния прокурор. Това му позволява да упражнява непреодолимо кариерно и дисциплинарно влияние спрямо отделните прокурори в системата. Императорският статут на главния прокурор в рамките на ПРБ се допълва от практическата липса на ефективни механизми за неговата отчетност или функционални задръжки и противовеси от страна на друга власт или институция. Формално съществуващите минимални форми на парламентарен надзор, като приемането на годишния доклад на главния прокурор, възможността той да бъде изслушван от правна комисия, както и парламентарната процедура за приемане на общия бюджет на съдебната власт никога не се използват на практика. Така, в течение на мандата на настоящото народно събрание не е провеждано изслушване на главния прокурор, а при представянето на неговия доклад в пленарна зала обичайно не се задават въпроси. Конкретен проблем относно статута на главния прокурор съставлява отсъствието на ефективен механизъм за разследване на извършени от него престъпления. Това положение е констатирано през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви и оттогава е потвърдено от Венецианската комисия, резолюции на ПАСЕ и в докладите по механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. На практика, имаше няколко казуса, при които изникнаха силни съмнения за престъпни действия от страна на главния прокурор, но нямаше разследвания. Наскоро КС излезе с тълкувателно решение, според което на теория всеки прокурор може по закон да разследва главния прокурор. На практика обаче вътрешноинституционалната култура в ПРБ се е развила в посока на полутоталитарна атмосфера, която прави идеята за прокурорска независимост или самостоятелна инициатива напълно неприложима. Чрез напълно подчинената прокурорска колегия във ВСС, главният прокурор осъществява силно кариерно и йерархично влияние по отношение на отделните прокурори и техните решения. Комбинирано с почти пълната липса на външна отчетност и противовеси, това го превръща в една подобна на цар фигура. За да проверим на практика тълкуванието на КС, ние внесохме два сигнала, които установяваха минимално изискуемите законен повод и достатъчно данни за започването на разследване срещу главния прокурор, но никой не се сезира. Има поне още два фактора, които са относими, когато става дума за кризата на законността в България. На първо място, това е изграждането на паралелна наказателна съдебна система с много силен обвинителен уклон чрез създаването на Специализирания наказателен съд. Това поражда голяма загриженост за налагането на нови нива на репресивност в България: в тези структури бяха проведени множество унизителни медийни акции и практиката за налагане на задържане под стража без ясна обосновка и за дълги периоди, превръща тази мярка в самостоятелна форма на репресия. На второ място, създаването на “Бюрото за защита на свидетели”, чиито тежко въоръжени гардове се използват като лична охрана от страна на главния прокурор и изглежда като паравоенна структура и, което е по-важно, са им възложени правоохранителни функции, които по конституция са запазени единствено за структури, които са част от изпълнителната власт. В този контекст, е важно да се отчита, че когато ПРБ твърди, че нейната независимост представлявала европейска ценност и, съответно, е нарушена, тя всъщност претендира да се ползва от стандартите, относими за съдиите на основание на своето придаване към съдебната власт в конституцията от 1991 г. Излишно е да казваме, че прокурорите не са съдии и не бива да бъдат приравнявани към съдии по простата причина, че това ерозира статута на съдиите и равенството на страните в процеса – нещо, за което България може да предостави богат илюстративен материал. Нещо повече, няма самостоятелна европейска ценност на прокурорската независимост. Централната ценност на всяка система на върховенство на правото е независимостта на съда и съдията. Професионалната автономия на прокурорите, както и на адвокатите, е важна, но доколкото обслужва целите на справедливия процес от независим и безпристрастен съд. Реалната ценност, която ПРБ цели да защити, претендирайки за себе си съдийски нива на независимост, не е професионалната автономия на отделните прокурори – тя практически не съществува. Ценността е почти пълната безотговорност и безотчетност на главния прокурор. Трябва ясно да бъде посочено, че това структурно и практическо положение е извънредно вредоносно за демократичната система в България и нейната способност да постигне минималните европейски нива на законност. Заради това положение на нещата, през годините ПРБ не просто не се превърна в гарант за върховенството на правото. Тя систематично поражда корупция и се превърна в централна причина за кризата на законността, която пък породи настоящото политическо земетресение. Ето защо, наша основна политическа цел е да предизвикаме радикална реформа на ПРБ. И не е изненадващо, че Гешев ни определя за свои политически врагове. Нито пък, че със своите декларации ПРБ и прокурорската колегия на ВСС на практика опитват да наложат табу върху обсъждането на необходимите реформи в един свободен и плуралистичен дебат. Предложения за реформа В рамките на механизма за сътрудничество и проверка и особено след специалния прокурорски анализ от 2016 г. България пое редица конкретни ангажименти за реформа на ПРБ. Те включват въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и за отчетност на прокуратурата, както и мерки за въвеждане на модерен мениджмънт и обективен процес на кариерно развитие за прокурорите. Наред с тях, съществува корпус от авторитетни препоръки по отношение на България от страна на ПАСЕ, Венецианската комисия и ЕСПЧ. От тях следва разкачването на съда от прокуратурата на всички нива, започвайки с пълното разделяне на ВСС. Прилагането на всички тези препоръки и ангажименти в тяхната цялост би означавало нищо по-малко от пълно преразглеждане на структурата на българската съдебна система. Независимо от тези ясни препоръки, българското правителство прави всичко възможно да запази статуквото чрез серия от имитации, полу-мерки и откровени лъжи. След като ЕК суспендира своя мониторинг, без той да е постигнал целите си, дори привидността за някакви реформи беше изоставена. Това се промени едва след избухването на протестите, фокусирани в немалка степен върху ПРБ. Борисов обяви своите намерения най-сетне да реформира съдебната власт. Той предложи изцяло нова конституция. Анализът на Борисовския проект обаче показва две неща: това не е нова конституция, а набързо и изключително немарливо приготвена салата от разместени текстове от старата; единствената съществено променена част касае съдебната система и тук са истински лошите новини: докато прави неизбежното обособяване на ВСС само за съдиите, в частта за ПРБ, проектът прави точно обратното на европейските препоръки и исканията на протестите. Вместо да въведе отчетност на главния прокурор, проектът премахва дори съществуващите, макар и минимални форми на възможно противодействие при неговото назначаване и за неговите действия. Отново, не се изпълнява ангажимента за въвеждане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Запазва се прокурорският ВСС, който ще бъде доминиран от кариерни прокурори в пълна зависимост от главния прокурор и невъзможност да функционира като някаква противотежест на неговата власт. Вместо това, Борисов дори предлага на този прокурорски съвет да бъде дадена и законодателна инициатива. Така, проектът на Борисов не е нищо друго освен още един опит за заблуждаваща маневра и печелене на време. В съдържателната си част, той заплашва значително да влоши положението по отношение на ПРБ. Нашите предложения за реформа, които предизвикаха такова голямо напрежение сред ръководството на ПРБ, се основават на обобщения сбор от международни препоръки, стандарти и добри практики. Ние отчитаме обективната реалност, че ПРБ, в нейната настояща структура, модел на мениджмънт и работна култура е напълно непригодна да обслужва мисията си в една европейска страна членка през 21 в. Отново, взети в тяхното единство, приложимите препоръки налагат нищо по-малко от пълно преосноваване на ПРБ и ние използваме това за своя отправна точка. Ето защо, ние предлагаме: Назначаване и освобождаване на главния прокурор от Народното събрание с квалифицирано мнозинство. Създаването на ясен модел на отчетност на главния прокурор пред парламента по отношение на прилагането на националната наказателна политика. В нейния предметен обхват трябва да попадат въпроси като еднаквото прилагане на закона и ефективността на използване на обществените ресурси в съответствие с ежегодно определяни приоритети, които се обсъждат и отчитат в открит публичен процес. В рамките на тази отчетност трябва да има възможност за освобождаване на главния прокурор на основание несправяне с работата и за независимо разследване на негови криминални престъпления. Ако се приеме съществуването на някакъв вид съвет или борд, който да функционира като трансмисия на парламентарния надзор, той трябва да бъде съставен от голямо мнозинство не-прокурори, които са независими от главния прокурор и са назначени в прозрачен процес, гарантиращ, че ще представляват обществото, а не политически кланове и котерии. Пълно преуреждане на статута на прокурорите и въвеждане на реални гаранции за тяхната професионална автономия по отношение на решенията по отделните дела, но и въвеждане на подходяща форма на отчетност за резултатите от делата. Въвеждане на изцяло нова система на вътрешен мениджмънт, включително разпределение на делата, обективен подбор на кадри и кариерно развитие, периодично атестиране, включително оценки на професионалната пригодност и лоялност. Въвеждането на подобна система неизбежно и ще доведе до съществено обновяване на човешкия капитал на системата. Към момента България има най-големия брой прокурори на глава от населението от държавите членки на Съвета на Европа и някои от тях биха били неподходящи за работа в една модерна прокурорска институция. Ограничаване на функциите на ПРБ извън наказателния процес в две направления: отмяна на функциите по общия надзор за законност (предвидени по закон без конституционно основание), които често нарушават границите на разделението на властите и подкопават демократично легитимирания процес на вземане на решения; премахване на предварителните проверки, които не съставляват пълноценно досъдебно производство с неговите гаранции за справедлив процес. Тези промени ще ограничат значително възможностите на ПРБ за злоупотреба с правомощия. Разбира се, ние имаме конкретно разработени модели и решения за всяка от тези общи цели. Естествено, крайният модел на реформиране на ПРБ трябва да бъде въпрос на сериозен дебат, свободен от всякакви опити за натиск и включващ отделните прокурори, но не като част от режисирани в комунистически стил събития. Също така е ясно, че реформата на прокуратурата не може да бъде успешна без също толкова амбициозна реформа на полицията и другите правоохранителни органи и без повсеместно въвеждане на модерни технологии и електронно управление. Дълбоката промяна обаче е неизбежна и ако ние не разберем това и не я направим, ще платим трагична цена. Бъдещи стъпки Трябва ясно да заявим, че сме готови да проведем своите битки за своята свобода в своята страна, колкото и дълги, неравни или костващи да са те. Ние сме най-проевропейската политическа сила в България, но също така разбираме, че не можем да очакваме решения отвън. Доколкото обаче ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на европейската арена и доколкото залогът не е само за българските граждани, но и за всички европейци, ние с готовност споделяме своята гледна точка, както и някои заключителни наблюдения: Първо, България е в дълбока и дълготрайна криза на законността и нейното игнориране става невъзможно. Второ, ясно е, че това какво ще се случи в България има значение за целия ЕС. В много отношение България и Румъния представляваха оригиналното предизвикателство в областта на демокрацията и върховенството на правото за ЕС. Полша и Унгария се появиха по-късно. И ако по отношение на Полша и Унгария ЕК пристъпи към действие, за България тя прекрати докладите по механизма за сътрудничество и оценка без адекватни причини и след това изпадна в необяснима пасивност по отношение на събитията тук. Ако ЕК не намери начин да коригира своя подход към България, това може да повдигне въпроси за цялостната й способност да изпълнява една от най-основните си функции – тази на пазителка на правовия ред в Съюза. Задължение, което тя има не само пред българите, но и пред всички други граждани и данъкоплатци на съюза. Трето, реакцията на ситуацията в България не може да бъде отлагана до създаването на някакви нови механизми. Развитията тук са динамични и могат неочаквано лесно да се влошат. Ако кратковременният прозорец на възможност в България бъде пропуснат, един провал тук може да се превърне в негативен контекст за въвеждането на въпросните нови инструменти. По-скоро би било по-разумно едно активно ангажиране със събитията в България да се използва като аргумент за необходимостта от ефективни нови инструменти. Четвърто, в светлината на предното, реакцията на събитията в България ще трябва да разчита на съществуващите инструменти. Доколкото ПРБ изглежда да ангажира прилагането на чл. 7 от ДЕС или ако ЕК прецени това по своя инициатива, ние бихме се съгласили, че фактическата обстановка подкрепя подобно решение. Също така, ЕК може и да се види принудена да преоцени своето едностранно решение да прекрати изпълнението на задължението си да изготвя доклади до Съвета и Парламента в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Последно и в позитивен ключ: ситуацията в България може да се разглежда не само като потенциален проблем, но и като възможност. Като се има предвид ясният дневен ред от необходими реформи, установени от значителен обем препоръки и ангажименти, заедно с нарастващия обществен натиск за тяхното извършване и промените в политическия пейзаж в България, едно навременно ангажиране със ситуацията от страна на ЕК може да се окаже ключово за постигането на позитивен пробив. Това може да даде един необходим позитивен пример, че е възможно негативните тенденции да бъдат преодоляни и дори обърнати и да започне процес на консолидиране на върховенството на правото в една от “проблематичните” страни членки, както и че ЕК може да бъде фактор в такъв позитивен сценарий. Доколкото всички тези въпроси са комплексни и има много други аспекти на ситуацията, оставам насреща за продължаване на диалога с Вас или Вашия екип. С уважение, Христо Иванов

Уважаема г-жо фон дер Лайен, В качеството ми на бивш министър на правосъдието, лидер на политическа партия “Да, България!” и съпредседател на обединението “Демократична България”, се обръщам към Вас с отговор на декларация, обявена от страна на Прокуратурата на Република България (ПРБ) на 24 август и адресирана до Европейската комисия, Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други. Декларацията, която се предхожда от подобно заявление от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, говори за “безпрецедентен натиск срещу прокуратурата”, “застрашаване на нейната независимост” и “риск за върховенството на закона”. Важно е да се отбележи, че и прокурорската колегия във ВСС, и Прокуратурата правят отпратка към чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС). По-конкретно, в декларацията си ПРБ заявява, че: “Политическото говорене обаче трябва да има граници и те да свършват там, където се посяга на същностните елементи на прокурорския статут. Тези граници бяха преминати и то безпрепятствено, демонстративно, в държава-членка на Европейския съюз, призвана да защитава европейските ценности. С призивите за „реподбор“ на българските прокурори се премина разделителната линия, отвъд която трудно можем да говорим за върховенство на закона. Тези призиви засягат несменяемостта, която гарантира независимостта ни. Затова сме длъжни да реагираме и да се противопоставим.[…]Независимостта е право на прокурорите и на следователите, а държавата е длъжна да осигури безпрепятственото й осъществяване.” Доколкото предложенията за реформи, които се цитират в Декларацията, са мои и на политическата сила, която представлявам и доколкото натискът, за който става дума, са масовите протести, които ние подкрепяме, аз на свой ред се обръщам към Вас, за да Ви предоставя и нашата гледна точка по тези важни теми. След като ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на арената на ЕС и Съвета на Европа и дори да се позове на чл. 7, чувствам се длъжен да заявя и нашата позиция. Дължа да започна, като изразя съгласието си с ПРБ, че наистина в България е налице сериозна и дълготрайна криза на върховенството на правото, която наскоро ескалира и предизвика масирана политическа конвулсия и че тя вероятно наистина достига прага на потенциална приложимост на чл. 7 от ДЕС. Разбира се, във всички други отношения нашите оценки и аргументи ще бъдат диаметрално противоположни на тези на ПРБ. Протестите и причините за тях Както би трябвало да знаете, в течение на вече 48 дни се провеждат масови протести в София, други български градове и от българските общности в чужбина. Протестите настояват за оставката на правителството на Бойко Борисов, оставката на главния прокурор Иван Гешев и за радикална реформа на прокуратурата в България. Досега, протестите доведоха до оставката на четирима министри и неколкократни, но неопределени заявления от страна на Борисов, че принципно е готов да се оттегли. Последният му ход беше да предложи изцяло нова конституция и да заяви, че ако тя не бъде подкрепена от достатъчно гласове в парламента, той ще се оттегли. Непосредствената причина за протестите беше инцидент на морския бряг, при който аз и мои колеги бяхме атакувани от гардове от НСО, докато се опитвахме да заявим, че въпросният терен е държавна собственост, противно на незаконното му завладяване от страна на Ахмед Доган, почетен председател на ДПС и лице, ползващо се с ноторно известно задкулисно политическо влияние. Множеството нарушения на закона, свързани с имението на Доган, както и множеството примери за това, че държавни институции, включително ПРБ, са си затваряли очите и дори са спомагали за тези нарушения, бяха възприети като емблематичен пример за системната и широкоразпространена корупция в управлението на България. Хората излязоха на улицата, след като ПРБ предприе агресивно нахлуване в служебните помещения на президента на републиката, което беше възприето като отмъщение за неговата позиция относно инцидента на Росенец и критиката му относно факта, че НСО охранява Доган и неговия съпартиец Делян Пеевски. При все това, важно е да се отчете наличието на по-дълбок контекст за тази криза. Българският политически живот е задръстен от политически скандали, за които има трайно възприятие, че не подлежат на адекватно или никакво разследване. Това положение кулминира в последните месеци в разпространяването в медиите от неизвестен източник на записи с участието на премиера, повдигащи съмнения за злоупотреба с влияние от негова страна и на фотографии на неговата спалня, на които се виждат суми в евро и злато, които не могат да бъдат обяснени от официално декларираните му доходи и спестявания. В течение на дълго време ПРБ запазваше пълно мълчание по този въпрос и когато едва наскоро беше обявено, че ще има проверка, беше обяснено, че тя ще се фокусира върху въпроса за това кой е произвел тези материали, а не върху съдържанието им, и беше заявено изначално, че наличието на сумите и златото не може да бъде разследвано. През същия период криминализацията и корупцията в самата ПРБ бяха ярко илюстрирани от журналистическо разследване, наречено “Осемте джуджета”, разказващо как успешен бизнесмен е ограбен от своите спестявания и производствени мощности от банда, включваща бивш магистрат, действащ в синхрон с високопоставени прокурори под покровителството на Делян Пеевски. Този материал също не стана обект на разследване от страна на ПРБ, като Гешев многократно атакува авторите на разследването по един изключително политизиран начин. Списъкът с корупционни скандали може да бъде продължен. Достатъчно е обаче да се обобщи, че протестите са предизвикани от възприятието за екстремни нива на високоорганизирана корупция, съвместена с бездействие от страна на ПРБ, която изглежда предоставя имунитет от наказателна отговорност на влиятелни политически фигури и техните приближени в бизнеса. Това е в ярък контраст с други казуси, в които ПРБ е изключително агресивна по отношение на опоненти на управляващите, критици на главния прокурор или бизнес конкуренти на Пеевски. Поредица от пропагандни акции в нарастващо репресивен стил, който не обслужваше никакви процесуални цели, бяха възприети като движение към авторитаризъм и налагане на модел на управление чрез страх. Така, в един момент, издателите на всички големи опозиционни медии бяха обект на разследване по изключително съмнителни дела. Възприятието за ПРБ е свързано не само с двоен стандарт или злоупотреби с правомощия, но и включва впечатлението, че тя участва в политически, медиен и бизнес инженеринг и използва възможностите си, за да взема за “заложници” политически, медийни или бизнес фигури, като поддържа отворени или спящи дела срещу тях, без да ги вкарва в съда. Подобни действия с нарастващо репресивен характер, който не обслужва процесуални цели, се възприема широко като тенденция към авторитаризъм и управление чрез страх. Изборът на Гешев за главен прокурор през септември 2019 г. скандализира значително общественото мнение и също се явява важна причина за настоящите протести. Въз основа на предходните му действия и подход Гешев беше широко възприеман като драстично непригоден за заемането на такава длъжност и като несъответстващ на изискваните по закон лични и професионални качества. В частност, това се отнася за неговата работа по делото КТБ, по което той така и не разследва политическите покровители на тази финансова схема. Например Делян Пеевски, за когото, както беше показано от журналистически разследвания, има съществени доказателства, че е бил дълбоко въвлечен в делата на банката, но той никога не е бил дори разпитан. Нещо, което се възприема като индикация за връзка между Гешев и Пеевски. Независимо от всичко това, в една видимо предрешена процедура, ВСС игнорира обществените възражения и инсталира Гешев на поста главен прокурор. На поста главен прокурор, Гешев въведе експлозивна смес от драстични двойни стандарти и селективност при избора на обекти на разследвания, видима предубеденост, безпрецедентни нива на репресия и бруталност при следствените действия. В течение на изминалата година, той успя да наруши практически всеки етичен стандарт и гаранция за справедлив процес. В публичните си изказвания той често използва език, който е несъвместим с изискванията за безпристрастност и с презумпцията за невиновност, разпространява конспиративни теории и прибягва до нива на популизъм, на които биха завидели много практикуващи политици. Той атакува вербално своите политически или медийни опоненти, както и неправителствени организации, активисти и протестиращи. Обвързването между Гешев и медиите, контролирани от Пеевски, дава още едно основание да се твърди, че съществува общност на интереси помежду им. Те използват един и същ език, имат едни и същи цели за своите пропагандни атаки. Медиите на Пеевски са първите, които получават информация от ПРБ и са тези, които най-силно хвалят Гешев. Пеевски се радва на пълен имунитет от всякакви проверки или дори разпити от страна на ПРБ, независимо какви разкрития се публикуват от разследващи журналисти, които, заедно със своите издатели, разбира се, са първостепенни цели за натиск от страна на Гешев – реторически и процедурно. Важно е да се отбележи, че личният стил и подход към правоохранителната дейност на Гешев може и да галванизира настоящото обществено възмущение, но кризата на законността в България има дълбоки корени и се дължи на структурни предпоставки. Ето защо, без ПРБ да бъде най-сетне реформирана, проблемът не може да бъде решен. Статут на ПРБ За да бъдат оценени твърденията на ПРБ и естеството на кризата на законността в България, е важно да се има предвид следният нормативен и институционален контекст. Конституцията от 1991 г. установи ПРБ като част от съдебната власт. Едни и същи конституционни норми се отнасят за кариерата и статута на съдии и прокурори и беше предвиден общ Висш съдебен съвет, който до 2015 г. беше напълно интегриран. На това основание, в юриспруденцията на КС, на законодателно ниво и в практиката, беше установено пълно приравняване на съдиите и прокурорите. При това, за разлика от децентрализираните по необходимост съдилища, ПРБ беше създадена като едно юридическо лице със структурна и функционална централизация и могъща йерархична конструкция. Пирамидата на ПРБ се оглавява от главния прокурор, който може да издава общи инструкции и указания и да интервенира по отношение на всички решения на отделните прокурори по конкретни дела. Прокурорската колегия на ВСС се състои от кариерни прокурори, които са напълно подчинени на главния прокурор. Това му позволява да упражнява непреодолимо кариерно и дисциплинарно влияние спрямо отделните прокурори в системата. Императорският статут на главния прокурор в рамките на ПРБ се допълва от практическата липса на ефективни механизми за неговата отчетност или функционални задръжки и противовеси от страна на друга власт или институция. Формално съществуващите минимални форми на парламентарен надзор, като приемането на годишния доклад на главния прокурор, възможността той да бъде изслушван от правна комисия, както и парламентарната процедура за приемане на общия бюджет на съдебната власт никога не се използват на практика. Така, в течение на мандата на настоящото народно събрание не е провеждано изслушване на главния прокурор, а при представянето на неговия доклад в пленарна зала обичайно не се задават въпроси. Конкретен проблем относно статута на главния прокурор съставлява отсъствието на ефективен механизъм за разследване на извършени от него престъпления. Това положение е констатирано през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви и оттогава е потвърдено от Венецианската комисия, резолюции на ПАСЕ и в докладите по механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. На практика, имаше няколко казуса, при които изникнаха силни съмнения за престъпни действия от страна на главния прокурор, но нямаше разследвания. Наскоро КС излезе с тълкувателно решение, според което на теория всеки прокурор може по закон да разследва главния прокурор. На практика обаче вътрешноинституционалната култура в ПРБ се е развила в посока на полутоталитарна атмосфера, която прави идеята за прокурорска независимост или самостоятелна инициатива напълно неприложима. Чрез напълно подчинената прокурорска колегия във ВСС, главният прокурор осъществява силно кариерно и йерархично влияние по отношение на отделните прокурори и техните решения. Комбинирано с почти пълната липса на външна отчетност и противовеси, това го превръща в една подобна на цар фигура. За да проверим на практика тълкуванието на КС, ние внесохме два сигнала, които установяваха минимално изискуемите законен повод и достатъчно данни за започването на разследване срещу главния прокурор, но никой не се сезира. Има поне още два фактора, които са относими, когато става дума за кризата на законността в България. На първо място, това е изграждането на паралелна наказателна съдебна система с много силен обвинителен уклон чрез създаването на Специализирания наказателен съд. Това поражда голяма загриженост за налагането на нови нива на репресивност в България: в тези структури бяха проведени множество унизителни медийни акции и практиката за налагане на задържане под стража без ясна обосновка и за дълги периоди, превръща тази мярка в самостоятелна форма на репресия. На второ място, създаването на “Бюрото за защита на свидетели”, чиито тежко въоръжени гардове се използват като лична охрана от страна на главния прокурор и изглежда като паравоенна структура и, което е по-важно, са им възложени правоохранителни функции, които по конституция са запазени единствено за структури, които са част от изпълнителната власт. В този контекст, е важно да се отчита, че когато ПРБ твърди, че нейната независимост представлявала европейска ценност и, съответно, е нарушена, тя всъщност претендира да се ползва от стандартите, относими за съдиите на основание на своето придаване към съдебната власт в конституцията от 1991 г. Излишно е да казваме, че прокурорите не са съдии и не бива да бъдат приравнявани към съдии по простата причина, че това ерозира статута на съдиите и равенството на страните в процеса – нещо, за което България може да предостави богат илюстративен материал. Нещо повече, няма самостоятелна европейска ценност на прокурорската независимост. Централната ценност на всяка система на върховенство на правото е независимостта на съда и съдията. Професионалната автономия на прокурорите, както и на адвокатите, е важна, но доколкото обслужва целите на справедливия процес от независим и безпристрастен съд. Реалната ценност, която ПРБ цели да защити, претендирайки за себе си съдийски нива на независимост, не е професионалната автономия на отделните прокурори – тя практически не съществува. Ценността е почти пълната безотговорност и безотчетност на главния прокурор. Трябва ясно да бъде посочено, че това структурно и практическо положение е извънредно вредоносно за демократичната система в България и нейната способност да постигне минималните европейски нива на законност. Заради това положение на нещата, през годините ПРБ не просто не се превърна в гарант за върховенството на правото. Тя систематично поражда корупция и се превърна в централна причина за кризата на законността, която пък породи настоящото политическо земетресение. Ето защо, наша основна политическа цел е да предизвикаме радикална реформа на ПРБ. И не е изненадващо, че Гешев ни определя за свои политически врагове. Нито пък, че със своите декларации ПРБ и прокурорската колегия на ВСС на практика опитват да наложат табу върху обсъждането на необходимите реформи в един свободен и плуралистичен дебат. Предложения за реформа В рамките на механизма за сътрудничество и проверка и особено след специалния прокурорски анализ от 2016 г. България пое редица конкретни ангажименти за реформа на ПРБ. Те включват въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и за отчетност на прокуратурата, както и мерки за въвеждане на модерен мениджмънт и обективен процес на кариерно развитие за прокурорите. Наред с тях, съществува корпус от авторитетни препоръки по отношение на България от страна на ПАСЕ, Венецианската комисия и ЕСПЧ. От тях следва разкачването на съда от прокуратурата на всички нива, започвайки с пълното разделяне на ВСС. Прилагането на всички тези препоръки и ангажименти в тяхната цялост би означавало нищо по-малко от пълно преразглеждане на структурата на българската съдебна система. Независимо от тези ясни препоръки, българското правителство прави всичко възможно да запази статуквото чрез серия от имитации, полу-мерки и откровени лъжи. След като ЕК суспендира своя мониторинг, без той да е постигнал целите си, дори привидността за някакви реформи беше изоставена. Това се промени едва след избухването на протестите, фокусирани в немалка степен върху ПРБ. Борисов обяви своите намерения най-сетне да реформира съдебната власт. Той предложи изцяло нова конституция. Анализът на Борисовския проект обаче показва две неща: това не е нова конституция, а набързо и изключително немарливо приготвена салата от разместени текстове от старата; единствената съществено променена част касае съдебната система и тук са истински лошите новини: докато прави неизбежното обособяване на ВСС само за съдиите, в частта за ПРБ, проектът прави точно обратното на европейските препоръки и исканията на протестите. Вместо да въведе отчетност на главния прокурор, проектът премахва дори съществуващите, макар и минимални форми на възможно противодействие при неговото назначаване и за неговите действия. Отново, не се изпълнява ангажимента за въвеждане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Запазва се прокурорският ВСС, който ще бъде доминиран от кариерни прокурори в пълна зависимост от главния прокурор и невъзможност да функционира като някаква противотежест на неговата власт. Вместо това, Борисов дори предлага на този прокурорски съвет да бъде дадена и законодателна инициатива. Така, проектът на Борисов не е нищо друго освен още един опит за заблуждаваща маневра и печелене на време. В съдържателната си част, той заплашва значително да влоши положението по отношение на ПРБ. Нашите предложения за реформа, които предизвикаха такова голямо напрежение сред ръководството на ПРБ, се основават на обобщения сбор от международни препоръки, стандарти и добри практики. Ние отчитаме обективната реалност, че ПРБ, в нейната настояща структура, модел на мениджмънт и работна култура е напълно непригодна да обслужва мисията си в една европейска страна членка през 21 в. Отново, взети в тяхното единство, приложимите препоръки налагат нищо по-малко от пълно преосноваване на ПРБ и ние използваме това за своя отправна точка. Ето защо, ние предлагаме: Назначаване и освобождаване на главния прокурор от Народното събрание с квалифицирано мнозинство. Създаването на ясен модел на отчетност на главния прокурор пред парламента по отношение на прилагането на националната наказателна политика. В нейния предметен обхват трябва да попадат въпроси като еднаквото прилагане на закона и ефективността на използване на обществените ресурси в съответствие с ежегодно определяни приоритети, които се обсъждат и отчитат в открит публичен процес. В рамките на тази отчетност трябва да има възможност за освобождаване на главния прокурор на основание несправяне с работата и за независимо разследване на негови криминални престъпления. Ако се приеме съществуването на някакъв вид съвет или борд, който да функционира като трансмисия на парламентарния надзор, той трябва да бъде съставен от голямо мнозинство не-прокурори, които са независими от главния прокурор и са назначени в прозрачен процес, гарантиращ, че ще представляват обществото, а не политически кланове и котерии. Пълно преуреждане на статута на прокурорите и въвеждане на реални гаранции за тяхната професионална автономия по отношение на решенията по отделните дела, но и въвеждане на подходяща форма на отчетност за резултатите от делата. Въвеждане на изцяло нова система на вътрешен мениджмънт, включително разпределение на делата, обективен подбор на кадри и кариерно развитие, периодично атестиране, включително оценки на професионалната пригодност и лоялност. Въвеждането на подобна система неизбежно и ще доведе до съществено обновяване на човешкия капитал на системата. Към момента България има най-големия брой прокурори на глава от населението от държавите членки на Съвета на Европа и някои от тях биха били неподходящи за работа в една модерна прокурорска институция. Ограничаване на функциите на ПРБ извън наказателния процес в две направления: отмяна на функциите по общия надзор за законност (предвидени по закон без конституционно основание), които често нарушават границите на разделението на властите и подкопават демократично легитимирания процес на вземане на решения; премахване на предварителните проверки, които не съставляват пълноценно досъдебно производство с неговите гаранции за справедлив процес. Тези промени ще ограничат значително възможностите на ПРБ за злоупотреба с правомощия. Разбира се, ние имаме конкретно разработени модели и решения за всяка от тези общи цели. Естествено, крайният модел на реформиране на ПРБ трябва да бъде въпрос на сериозен дебат, свободен от всякакви опити за натиск и включващ отделните прокурори, но не като част от режисирани в комунистически стил събития. Също така е ясно, че реформата на прокуратурата не може да бъде успешна без също толкова амбициозна реформа на полицията и другите правоохранителни органи и без повсеместно въвеждане на модерни технологии и електронно управление. Дълбоката промяна обаче е неизбежна и ако ние не разберем това и не я направим, ще платим трагична цена. Бъдещи стъпки Трябва ясно да заявим, че сме готови да проведем своите битки за своята свобода в своята страна, колкото и дълги, неравни или костващи да са те. Ние сме най-проевропейската политическа сила в България, но също така разбираме, че не можем да очакваме решения отвън. Доколкото обаче ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на европейската арена и доколкото залогът не е само за българските граждани, но и за всички европейци, ние с готовност споделяме своята гледна точка, както и някои заключителни наблюдения: Първо, България е в дълбока и дълготрайна криза на законността и нейното игнориране става невъзможно. Второ, ясно е, че това какво ще се случи в България има значение за целия ЕС. В много отношение България и Румъния представляваха оригиналното предизвикателство в областта на демокрацията и върховенството на правото за ЕС. Полша и Унгария се появиха по-късно. И ако по отношение на Полша и Унгария ЕК пристъпи към действие, за България тя прекрати докладите по механизма за сътрудничество и оценка без адекватни причини и след това изпадна в необяснима пасивност по отношение на събитията тук. Ако ЕК не намери начин да коригира своя подход към България, това може да повдигне въпроси за цялостната й способност да изпълнява една от най-основните си функции – тази на пазителка на правовия ред в Съюза. Задължение, което тя има не само пред българите, но и пред всички други граждани и данъкоплатци на съюза. Трето, реакцията на ситуацията в България не може да бъде отлагана до създаването на някакви нови механизми. Развитията тук са динамични и могат неочаквано лесно да се влошат. Ако кратковременният прозорец на възможност в България бъде пропуснат, един провал тук може да се превърне в негативен контекст за въвеждането на въпросните нови инструменти. По-скоро би било по-разумно едно активно ангажиране със събитията в България да се използва като аргумент за необходимостта от ефективни нови инструменти. Четвърто, в светлината на предното, реакцията на събитията в България ще трябва да разчита на съществуващите инструменти. Доколкото ПРБ изглежда да ангажира прилагането на чл. 7 от ДЕС или ако ЕК прецени това по своя инициатива, ние бихме се съгласили, че фактическата обстановка подкрепя подобно решение. Също така, ЕК може и да се види принудена да преоцени своето едностранно решение да прекрати изпълнението на задължението си да изготвя доклади до Съвета и Парламента в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Последно и в позитивен ключ: ситуацията в България може да се разглежда не само като потенциален проблем, но и като възможност. Като се има предвид ясният дневен ред от необходими реформи, установени от значителен обем препоръки и ангажименти, заедно с нарастващия обществен натиск за тяхното извършване и промените в политическия пейзаж в България, едно навременно ангажиране със ситуацията от страна на ЕК може да се окаже ключово за постигането на позитивен пробив. Това може да даде един необходим позитивен пример, че е възможно негативните тенденции да бъдат преодоляни и дори обърнати и да започне процес на консолидиране на върховенството на правото в една от “проблематичните” страни членки, както и че ЕК може да бъде фактор в такъв позитивен сценарий. Доколкото всички тези въпроси са комплексни и има много други аспекти на ситуацията, оставам насреща за продължаване на диалога с Вас или Вашия екип. С уважение, Христо Иванов

Има още бушони за горене. Банов!

Уважаема г-жо фон дер Лайен, В качеството ми на бивш министър на правосъдието, лидер на политическа партия “Да, България!” и съпредседател на обединението “Демократична България”, се обръщам към Вас с отговор на декларация, обявена от страна на Прокуратурата на Република България (ПРБ) на 24 август и адресирана до Европейската комисия, Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други. Декларацията, която се предхожда от подобно заявление от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, говори за “безпрецедентен натиск срещу прокуратурата”, “застрашаване на нейната независимост” и “риск за върховенството на закона”. Важно е да се отбележи, че и прокурорската колегия във ВСС, и Прокуратурата правят отпратка към чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС). По-конкретно, в декларацията си ПРБ заявява, че: “Политическото говорене обаче трябва да има граници и те да свършват там, където се посяга на същностните елементи на прокурорския статут. Тези граници бяха преминати и то безпрепятствено, демонстративно, в държава-членка на Европейския съюз, призвана да защитава европейските ценности. С призивите за „реподбор“ на българските прокурори се премина разделителната линия, отвъд която трудно можем да говорим за върховенство на закона. Тези призиви засягат несменяемостта, която гарантира независимостта ни. Затова сме длъжни да реагираме и да се противопоставим.[…]Независимостта е право на прокурорите и на следователите, а държавата е длъжна да осигури безпрепятственото й осъществяване.” Доколкото предложенията за реформи, които се цитират в Декларацията, са мои и на политическата сила, която представлявам и доколкото натискът, за който става дума, са масовите протести, които ние подкрепяме, аз на свой ред се обръщам към Вас, за да Ви предоставя и нашата гледна точка по тези важни теми. След като ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на арената на ЕС и Съвета на Европа и дори да се позове на чл. 7, чувствам се длъжен да заявя и нашата позиция. Дължа да започна, като изразя съгласието си с ПРБ, че наистина в България е налице сериозна и дълготрайна криза на върховенството на правото, която наскоро ескалира и предизвика масирана политическа конвулсия и че тя вероятно наистина достига прага на потенциална приложимост на чл. 7 от ДЕС. Разбира се, във всички други отношения нашите оценки и аргументи ще бъдат диаметрално противоположни на тези на ПРБ. Протестите и причините за тях Както би трябвало да знаете, в течение на вече 48 дни се провеждат масови протести в София, други български градове и от българските общности в чужбина. Протестите настояват за оставката на правителството на Бойко Борисов, оставката на главния прокурор Иван Гешев и за радикална реформа на прокуратурата в България. Досега, протестите доведоха до оставката на четирима министри и неколкократни, но неопределени заявления от страна на Борисов, че принципно е готов да се оттегли. Последният му ход беше да предложи изцяло нова конституция и да заяви, че ако тя не бъде подкрепена от достатъчно гласове в парламента, той ще се оттегли. Непосредствената причина за протестите беше инцидент на морския бряг, при който аз и мои колеги бяхме атакувани от гардове от НСО, докато се опитвахме да заявим, че въпросният терен е държавна собственост, противно на незаконното му завладяване от страна на Ахмед Доган, почетен председател на ДПС и лице, ползващо се с ноторно известно задкулисно политическо влияние. Множеството нарушения на закона, свързани с имението на Доган, както и множеството примери за това, че държавни институции, включително ПРБ, са си затваряли очите и дори са спомагали за тези нарушения, бяха възприети като емблематичен пример за системната и широкоразпространена корупция в управлението на България. Хората излязоха на улицата, след като ПРБ предприе агресивно нахлуване в служебните помещения на президента на републиката, което беше възприето като отмъщение за неговата позиция относно инцидента на Росенец и критиката му относно факта, че НСО охранява Доган и неговия съпартиец Делян Пеевски. При все това, важно е да се отчете наличието на по-дълбок контекст за тази криза. Българският политически живот е задръстен от политически скандали, за които има трайно възприятие, че не подлежат на адекватно или никакво разследване. Това положение кулминира в последните месеци в разпространяването в медиите от неизвестен източник на записи с участието на премиера, повдигащи съмнения за злоупотреба с влияние от негова страна и на фотографии на неговата спалня, на които се виждат суми в евро и злато, които не могат да бъдат обяснени от официално декларираните му доходи и спестявания. В течение на дълго време ПРБ запазваше пълно мълчание по този въпрос и когато едва наскоро беше обявено, че ще има проверка, беше обяснено, че тя ще се фокусира върху въпроса за това кой е произвел тези материали, а не върху съдържанието им, и беше заявено изначално, че наличието на сумите и златото не може да бъде разследвано. През същия период криминализацията и корупцията в самата ПРБ бяха ярко илюстрирани от журналистическо разследване, наречено “Осемте джуджета”, разказващо как успешен бизнесмен е ограбен от своите спестявания и производствени мощности от банда, включваща бивш магистрат, действащ в синхрон с високопоставени прокурори под покровителството на Делян Пеевски. Този материал също не стана обект на разследване от страна на ПРБ, като Гешев многократно атакува авторите на разследването по един изключително политизиран начин. Списъкът с корупционни скандали може да бъде продължен. Достатъчно е обаче да се обобщи, че протестите са предизвикани от възприятието за екстремни нива на високоорганизирана корупция, съвместена с бездействие от страна на ПРБ, която изглежда предоставя имунитет от наказателна отговорност на влиятелни политически фигури и техните приближени в бизнеса. Това е в ярък контраст с други казуси, в които ПРБ е изключително агресивна по отношение на опоненти на управляващите, критици на главния прокурор или бизнес конкуренти на Пеевски. Поредица от пропагандни акции в нарастващо репресивен стил, който не обслужваше никакви процесуални цели, бяха възприети като движение към авторитаризъм и налагане на модел на управление чрез страх. Така, в един момент, издателите на всички големи опозиционни медии бяха обект на разследване по изключително съмнителни дела. Възприятието за ПРБ е свързано не само с двоен стандарт или злоупотреби с правомощия, но и включва впечатлението, че тя участва в политически, медиен и бизнес инженеринг и използва възможностите си, за да взема за “заложници” политически, медийни или бизнес фигури, като поддържа отворени или спящи дела срещу тях, без да ги вкарва в съда. Подобни действия с нарастващо репресивен характер, който не обслужва процесуални цели, се възприема широко като тенденция към авторитаризъм и управление чрез страх. Изборът на Гешев за главен прокурор през септември 2019 г. скандализира значително общественото мнение и също се явява важна причина за настоящите протести. Въз основа на предходните му действия и подход Гешев беше широко възприеман като драстично непригоден за заемането на такава длъжност и като несъответстващ на изискваните по закон лични и професионални качества. В частност, това се отнася за неговата работа по делото КТБ, по което той така и не разследва политическите покровители на тази финансова схема. Например Делян Пеевски, за когото, както беше показано от журналистически разследвания, има съществени доказателства, че е бил дълбоко въвлечен в делата на банката, но той никога не е бил дори разпитан. Нещо, което се възприема като индикация за връзка между Гешев и Пеевски. Независимо от всичко това, в една видимо предрешена процедура, ВСС игнорира обществените възражения и инсталира Гешев на поста главен прокурор. На поста главен прокурор, Гешев въведе експлозивна смес от драстични двойни стандарти и селективност при избора на обекти на разследвания, видима предубеденост, безпрецедентни нива на репресия и бруталност при следствените действия. В течение на изминалата година, той успя да наруши практически всеки етичен стандарт и гаранция за справедлив процес. В публичните си изказвания той често използва език, който е несъвместим с изискванията за безпристрастност и с презумпцията за невиновност, разпространява конспиративни теории и прибягва до нива на популизъм, на които биха завидели много практикуващи политици. Той атакува вербално своите политически или медийни опоненти, както и неправителствени организации, активисти и протестиращи. Обвързването между Гешев и медиите, контролирани от Пеевски, дава още едно основание да се твърди, че съществува общност на интереси помежду им. Те използват един и същ език, имат едни и същи цели за своите пропагандни атаки. Медиите на Пеевски са първите, които получават информация от ПРБ и са тези, които най-силно хвалят Гешев. Пеевски се радва на пълен имунитет от всякакви проверки или дори разпити от страна на ПРБ, независимо какви разкрития се публикуват от разследващи журналисти, които, заедно със своите издатели, разбира се, са първостепенни цели за натиск от страна на Гешев – реторически и процедурно. Важно е да се отбележи, че личният стил и подход към правоохранителната дейност на Гешев може и да галванизира настоящото обществено възмущение, но кризата на законността в България има дълбоки корени и се дължи на структурни предпоставки. Ето защо, без ПРБ да бъде най-сетне реформирана, проблемът не може да бъде решен. Статут на ПРБ За да бъдат оценени твърденията на ПРБ и естеството на кризата на законността в България, е важно да се има предвид следният нормативен и институционален контекст. Конституцията от 1991 г. установи ПРБ като част от съдебната власт. Едни и същи конституционни норми се отнасят за кариерата и статута на съдии и прокурори и беше предвиден общ Висш съдебен съвет, който до 2015 г. беше напълно интегриран. На това основание, в юриспруденцията на КС, на законодателно ниво и в практиката, беше установено пълно приравняване на съдиите и прокурорите. При това, за разлика от децентрализираните по необходимост съдилища, ПРБ беше създадена като едно юридическо лице със структурна и функционална централизация и могъща йерархична конструкция. Пирамидата на ПРБ се оглавява от главния прокурор, който може да издава общи инструкции и указания и да интервенира по отношение на всички решения на отделните прокурори по конкретни дела. Прокурорската колегия на ВСС се състои от кариерни прокурори, които са напълно подчинени на главния прокурор. Това му позволява да упражнява непреодолимо кариерно и дисциплинарно влияние спрямо отделните прокурори в системата. Императорският статут на главния прокурор в рамките на ПРБ се допълва от практическата липса на ефективни механизми за неговата отчетност или функционални задръжки и противовеси от страна на друга власт или институция. Формално съществуващите минимални форми на парламентарен надзор, като приемането на годишния доклад на главния прокурор, възможността той да бъде изслушван от правна комисия, както и парламентарната процедура за приемане на общия бюджет на съдебната власт никога не се използват на практика. Така, в течение на мандата на настоящото народно събрание не е провеждано изслушване на главния прокурор, а при представянето на неговия доклад в пленарна зала обичайно не се задават въпроси. Конкретен проблем относно статута на главния прокурор съставлява отсъствието на ефективен механизъм за разследване на извършени от него престъпления. Това положение е констатирано през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви и оттогава е потвърдено от Венецианската комисия, резолюции на ПАСЕ и в докладите по механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. На практика, имаше няколко казуса, при които изникнаха силни съмнения за престъпни действия от страна на главния прокурор, но нямаше разследвания. Наскоро КС излезе с тълкувателно решение, според което на теория всеки прокурор може по закон да разследва главния прокурор. На практика обаче вътрешноинституционалната култура в ПРБ се е развила в посока на полутоталитарна атмосфера, която прави идеята за прокурорска независимост или самостоятелна инициатива напълно неприложима. Чрез напълно подчинената прокурорска колегия във ВСС, главният прокурор осъществява силно кариерно и йерархично влияние по отношение на отделните прокурори и техните решения. Комбинирано с почти пълната липса на външна отчетност и противовеси, това го превръща в една подобна на цар фигура. За да проверим на практика тълкуванието на КС, ние внесохме два сигнала, които установяваха минимално изискуемите законен повод и достатъчно данни за започването на разследване срещу главния прокурор, но никой не се сезира. Има поне още два фактора, които са относими, когато става дума за кризата на законността в България. На първо място, това е изграждането на паралелна наказателна съдебна система с много силен обвинителен уклон чрез създаването на Специализирания наказателен съд. Това поражда голяма загриженост за налагането на нови нива на репресивност в България: в тези структури бяха проведени множество унизителни медийни акции и практиката за налагане на задържане под стража без ясна обосновка и за дълги периоди, превръща тази мярка в самостоятелна форма на репресия. На второ място, създаването на “Бюрото за защита на свидетели”, чиито тежко въоръжени гардове се използват като лична охрана от страна на главния прокурор и изглежда като паравоенна структура и, което е по-важно, са им възложени правоохранителни функции, които по конституция са запазени единствено за структури, които са част от изпълнителната власт. В този контекст, е важно да се отчита, че когато ПРБ твърди, че нейната независимост представлявала европейска ценност и, съответно, е нарушена, тя всъщност претендира да се ползва от стандартите, относими за съдиите на основание на своето придаване към съдебната власт в конституцията от 1991 г. Излишно е да казваме, че прокурорите не са съдии и не бива да бъдат приравнявани към съдии по простата причина, че това ерозира статута на съдиите и равенството на страните в процеса – нещо, за което България може да предостави богат илюстративен материал. Нещо повече, няма самостоятелна европейска ценност на прокурорската независимост. Централната ценност на всяка система на върховенство на правото е независимостта на съда и съдията. Професионалната автономия на прокурорите, както и на адвокатите, е важна, но доколкото обслужва целите на справедливия процес от независим и безпристрастен съд. Реалната ценност, която ПРБ цели да защити, претендирайки за себе си съдийски нива на независимост, не е професионалната автономия на отделните прокурори – тя практически не съществува. Ценността е почти пълната безотговорност и безотчетност на главния прокурор. Трябва ясно да бъде посочено, че това структурно и практическо положение е извънредно вредоносно за демократичната система в България и нейната способност да постигне минималните европейски нива на законност. Заради това положение на нещата, през годините ПРБ не просто не се превърна в гарант за върховенството на правото. Тя систематично поражда корупция и се превърна в централна причина за кризата на законността, която пък породи настоящото политическо земетресение. Ето защо, наша основна политическа цел е да предизвикаме радикална реформа на ПРБ. И не е изненадващо, че Гешев ни определя за свои политически врагове. Нито пък, че със своите декларации ПРБ и прокурорската колегия на ВСС на практика опитват да наложат табу върху обсъждането на необходимите реформи в един свободен и плуралистичен дебат. Предложения за реформа В рамките на механизма за сътрудничество и проверка и особено след специалния прокурорски анализ от 2016 г. България пое редица конкретни ангажименти за реформа на ПРБ. Те включват въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и за отчетност на прокуратурата, както и мерки за въвеждане на модерен мениджмънт и обективен процес на кариерно развитие за прокурорите. Наред с тях, съществува корпус от авторитетни препоръки по отношение на България от страна на ПАСЕ, Венецианската комисия и ЕСПЧ. От тях следва разкачването на съда от прокуратурата на всички нива, започвайки с пълното разделяне на ВСС. Прилагането на всички тези препоръки и ангажименти в тяхната цялост би означавало нищо по-малко от пълно преразглеждане на структурата на българската съдебна система. Независимо от тези ясни препоръки, българското правителство прави всичко възможно да запази статуквото чрез серия от имитации, полу-мерки и откровени лъжи. След като ЕК суспендира своя мониторинг, без той да е постигнал целите си, дори привидността за някакви реформи беше изоставена. Това се промени едва след избухването на протестите, фокусирани в немалка степен върху ПРБ. Борисов обяви своите намерения най-сетне да реформира съдебната власт. Той предложи изцяло нова конституция. Анализът на Борисовския проект обаче показва две неща: това не е нова конституция, а набързо и изключително немарливо приготвена салата от разместени текстове от старата; единствената съществено променена част касае съдебната система и тук са истински лошите новини: докато прави неизбежното обособяване на ВСС само за съдиите, в частта за ПРБ, проектът прави точно обратното на европейските препоръки и исканията на протестите. Вместо да въведе отчетност на главния прокурор, проектът премахва дори съществуващите, макар и минимални форми на възможно противодействие при неговото назначаване и за неговите действия. Отново, не се изпълнява ангажимента за въвеждане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Запазва се прокурорският ВСС, който ще бъде доминиран от кариерни прокурори в пълна зависимост от главния прокурор и невъзможност да функционира като някаква противотежест на неговата власт. Вместо това, Борисов дори предлага на този прокурорски съвет да бъде дадена и законодателна инициатива. Така, проектът на Борисов не е нищо друго освен още един опит за заблуждаваща маневра и печелене на време. В съдържателната си част, той заплашва значително да влоши положението по отношение на ПРБ. Нашите предложения за реформа, които предизвикаха такова голямо напрежение сред ръководството на ПРБ, се основават на обобщения сбор от международни препоръки, стандарти и добри практики. Ние отчитаме обективната реалност, че ПРБ, в нейната настояща структура, модел на мениджмънт и работна култура е напълно непригодна да обслужва мисията си в една европейска страна членка през 21 в. Отново, взети в тяхното единство, приложимите препоръки налагат нищо по-малко от пълно преосноваване на ПРБ и ние използваме това за своя отправна точка. Ето защо, ние предлагаме: Назначаване и освобождаване на главния прокурор от Народното събрание с квалифицирано мнозинство. Създаването на ясен модел на отчетност на главния прокурор пред парламента по отношение на прилагането на националната наказателна политика. В нейния предметен обхват трябва да попадат въпроси като еднаквото прилагане на закона и ефективността на използване на обществените ресурси в съответствие с ежегодно определяни приоритети, които се обсъждат и отчитат в открит публичен процес. В рамките на тази отчетност трябва да има възможност за освобождаване на главния прокурор на основание несправяне с работата и за независимо разследване на негови криминални престъпления. Ако се приеме съществуването на някакъв вид съвет или борд, който да функционира като трансмисия на парламентарния надзор, той трябва да бъде съставен от голямо мнозинство не-прокурори, които са независими от главния прокурор и са назначени в прозрачен процес, гарантиращ, че ще представляват обществото, а не политически кланове и котерии. Пълно преуреждане на статута на прокурорите и въвеждане на реални гаранции за тяхната професионална автономия по отношение на решенията по отделните дела, но и въвеждане на подходяща форма на отчетност за резултатите от делата. Въвеждане на изцяло нова система на вътрешен мениджмънт, включително разпределение на делата, обективен подбор на кадри и кариерно развитие, периодично атестиране, включително оценки на професионалната пригодност и лоялност. Въвеждането на подобна система неизбежно и ще доведе до съществено обновяване на човешкия капитал на системата. Към момента България има най-големия брой прокурори на глава от населението от държавите членки на Съвета на Европа и някои от тях биха били неподходящи за работа в една модерна прокурорска институция. Ограничаване на функциите на ПРБ извън наказателния процес в две направления: отмяна на функциите по общия надзор за законност (предвидени по закон без конституционно основание), които често нарушават границите на разделението на властите и подкопават демократично легитимирания процес на вземане на решения; премахване на предварителните проверки, които не съставляват пълноценно досъдебно производство с неговите гаранции за справедлив процес. Тези промени ще ограничат значително възможностите на ПРБ за злоупотреба с правомощия. Разбира се, ние имаме конкретно разработени модели и решения за всяка от тези общи цели. Естествено, крайният модел на реформиране на ПРБ трябва да бъде въпрос на сериозен дебат, свободен от всякакви опити за натиск и включващ отделните прокурори, но не като част от режисирани в комунистически стил събития. Също така е ясно, че реформата на прокуратурата не може да бъде успешна без също толкова амбициозна реформа на полицията и другите правоохранителни органи и без повсеместно въвеждане на модерни технологии и електронно управление. Дълбоката промяна обаче е неизбежна и ако ние не разберем това и не я направим, ще платим трагична цена. Бъдещи стъпки Трябва ясно да заявим, че сме готови да проведем своите битки за своята свобода в своята страна, колкото и дълги, неравни или костващи да са те. Ние сме най-проевропейската политическа сила в България, но също така разбираме, че не можем да очакваме решения отвън. Доколкото обаче ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на европейската арена и доколкото залогът не е само за българските граждани, но и за всички европейци, ние с готовност споделяме своята гледна точка, както и някои заключителни наблюдения: Първо, България е в дълбока и дълготрайна криза на законността и нейното игнориране става невъзможно. Второ, ясно е, че това какво ще се случи в България има значение за целия ЕС. В много отношение България и Румъния представляваха оригиналното предизвикателство в областта на демокрацията и върховенството на правото за ЕС. Полша и Унгария се появиха по-късно. И ако по отношение на Полша и Унгария ЕК пристъпи към действие, за България тя прекрати докладите по механизма за сътрудничество и оценка без адекватни причини и след това изпадна в необяснима пасивност по отношение на събитията тук. Ако ЕК не намери начин да коригира своя подход към България, това може да повдигне въпроси за цялостната й способност да изпълнява една от най-основните си функции – тази на пазителка на правовия ред в Съюза. Задължение, което тя има не само пред българите, но и пред всички други граждани и данъкоплатци на съюза. Трето, реакцията на ситуацията в България не може да бъде отлагана до създаването на някакви нови механизми. Развитията тук са динамични и могат неочаквано лесно да се влошат. Ако кратковременният прозорец на възможност в България бъде пропуснат, един провал тук може да се превърне в негативен контекст за въвеждането на въпросните нови инструменти. По-скоро би било по-разумно едно активно ангажиране със събитията в България да се използва като аргумент за необходимостта от ефективни нови инструменти. Четвърто, в светлината на предното, реакцията на събитията в България ще трябва да разчита на съществуващите инструменти. Доколкото ПРБ изглежда да ангажира прилагането на чл. 7 от ДЕС или ако ЕК прецени това по своя инициатива, ние бихме се съгласили, че фактическата обстановка подкрепя подобно решение. Също така, ЕК може и да се види принудена да преоцени своето едностранно решение да прекрати изпълнението на задължението си да изготвя доклади до Съвета и Парламента в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Последно и в позитивен ключ: ситуацията в България може да се разглежда не само като потенциален проблем, но и като възможност. Като се има предвид ясният дневен ред от необходими реформи, установени от значителен обем препоръки и ангажименти, заедно с нарастващия обществен натиск за тяхното извършване и промените в политическия пейзаж в България, едно навременно ангажиране със ситуацията от страна на ЕК може да се окаже ключово за постигането на позитивен пробив. Това може да даде един необходим позитивен пример, че е възможно негативните тенденции да бъдат преодоляни и дори обърнати и да започне процес на консолидиране на върховенството на правото в една от “проблематичните” страни членки, както и че ЕК може да бъде фактор в такъв позитивен сценарий. Доколкото всички тези въпроси са комплексни и има много други аспекти на ситуацията, оставам насреща за продължаване на диалога с Вас или Вашия екип. С уважение, Христо Иванов

Барни си тръгва! Идва Уилма!

баце ще се затрудни да му намери подобаваща работа, нито за консул, нито за зам. дори не става.

Барни замина да разхожда Дино.

Ръбъла алчен уволни миналата година единствения свестен шеф на затворите , защото човекът отказа да влезе в схемата на ДПС за храните в затворите и сега си подава оставката с около 1 милион по- богат- пари , дадени му от фирмата ""спечелила^ обществената поръчка. Ама прокуратурата спи, а настоящия директор на ГДИН - Иво Йорданов и заместникът му _Даниела Йорданово- миризмата, яко щавят фирмите.

Поредната ГЕРБ калинка отлетя, не свърши нищо ,но поне ни разсмиваше и постави нов еталон за дъно в умствения потенциал на политиците в България.

Мутри вън!

Харесва ми предложението за правителство с участие на извънпарламентарни сили. Така се влиза във властта по втория начин. И тея ще ни оправят. Сигурен съм, ама как точно и откъде ще ни влязат, това е въпросът. Не си спомням да съм гласувал за някой, който не е в парламента, за да ме управлява. Държавата на парадоксите. Вие си гласувайте, ще управлявата едни други. За какво са тези избори тогава?

партенка, поне ако вярваме на прес съобщението на Министерски съвет, наистина ли не схващате че оставката не е приета и че просто ви се задава друга посока на мислене а то е. Решението на премиера дали да приеме оставката ще бъде взето след разговори с коалиционните партньори. Това съобщиха от пресцентъра на министерски съвет.

Дои и за добре да е нямам никакво доверие на ГЕРБ Всичко е обмислено от МУТРАКИС БАКЯЛИИСКИ Отвличане на вниманието Първо трябва кучето да вържем а после да мислим за другите боклуци

Стига сте ни плашили с 2 септември и някакви червени глупости като "възстания".Гладна кокшка просо сънува.Ще поквичите още малко и ще се разбягате да си перете насраните гащи, защото не ставате зе нищо и главно сте посерковци.

За съжаление, след ГЕРБ ще дойде поредната партия, която няма да се различава по нищо от ГЕРБ. В общи линии ще си останат същите в парламента и всичко ще си тече постарому. Това, което се случва в България в последните 31 години е следното: Едните чакат другите да станат от софрата, за да се напапкат. И така само си менкат столовете около масата на Републиканския бюджет и еврофондовете!

Барни Ръбъла написа Конституцията и се оттегли. Народа ще страда десетки години до написването на друга Конституция

Много гербери, обиколили множество политически формации, докато се докопат до власт и пари, най-вероятно ще се прехвърлят в новия политически проект на Цветан Цветанов - Апартамента - Републиканци за България

90 процента от министрите на Тиквата имат прякори. Най-крадливото правителство за 1340 години

Барни по-тъп ли бе от Ицо Маджото?

Гледа си там Марийката от вицовете и продължавай да се бараш, това тук не е за тебе работа! Още си малък отсекъде и не ги разбираш ти делата на големите. И не стой в тоалетната с диария отгоре и отдолу, виж какво хубаво слънчице е навън, вземи "Лопедиум".

Ако Иванов е с ,,квадратни" гащи, то Барни е с насрани гащи

Яааа, тоА не беше ли Барни Ръбъл от семейство Флинтстоун????

тъпото ме кефи откровено! Баси нискочелия правист!

Всъщност не успя да се адаптира и да настигне промените, нали е по-бавно развиващ се.

Точно в 17 ч. започта протестът на граждани пред посолството на Испания у нас. Демонстрантите опънаха транспаранти и вдигнаха плакати на испански език. Повод за протеста е поредното разкритие по скандала БарселонаГейт. Пред дипломатическото представителство се събраха представители на движение "Заедно". Тяхната демонстрация премина под надслов "Къщата в Барселона – корупция в най-чистия й вид – искаме разследване и действия!".

Хайде стига игра на бушончета

"Еднополовите бракосъчетавания и осиновяването на дете от гей-двойка са основни човешки права", Bulgaria ON AIR-07.06.2017г. Аз ще ви напиша Конституцията.