Коментари - Били ли са наистина бабата и дядото на Кирил Петков в концлагера „Белене“, Делян Добрев иска доказателства | Днес.dir.bg

Кирил Петков е малоумник с психични проблеми както и Асен Василев и са много удобни за американските психопати , които искат да управляват света. Ще дойде и тяхното време!!!

Делянчо Кауня само на смачкани ксерокопия на фактурки вярва Деа и боклука. Да каже нещо за партийната книжка на БКП Мутрата !

Има много книги, посветени на българското село, но единици са изследванията, разкриващи последствията от управлението на БКП след 9 септември 1944 г. върху него. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям едно от стойностите проучвания. То е на историка Михаил Груев и е озаглавено „Преорани слогове”, а обект на изследването е провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век. Доц. Михаил Груев е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на няколко изследвания за „възродителния процес”, последното от които е „Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим” (2008) в съавторство с Александър Кальонски. В „Преорани слогове” Михаил Груев детайлно разглежда осъществяването на колективизацията в Северозападна България. Видинският район, както и части от Монтанско и Врачанско са най-слабо засегнатите в страната от процесите на модернизация на обществото през 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век и протичат по-бавно. Авторът много точно представя традициите в този район на България, особени от разбирането на местните пора за собствеността в типологията на традиционното общество и на неговата икономическа основа. Важно е разбирането на българският селянин за частната собственост като нещо свещена и неприкосновена. Михаил Груев подчертава, че точно тази особеност на местния егалитаризъм се превръща в основна движеща сила на съпротивата срещу колективизацията, когато се оказва, че пътят към „пълното равенство” минава не само през премахването / експроприацията на имуществото на богатите, но и през унищожаването на всякаква частна собственост, дори и на най-бедните. „Именно тук комунистическият проект се сблъсква с такова фундаментално препятствие, каквото представлява човешката природа, която той упорито, но безуспешно се опитва да промени”, пише Груев. Той представя специфичните форми на проста кооперация, характерни в Северозападна България като спрегата, зареда и бячия. Авторът проследява много подробно и политиката на новата Отечественофронтовска власт след преврата на 9 септември 1944 г. по отношение на бъдещето на кооперативното земеделие, на която в книгата е отделена самостоятелна глава. В основата й вече през 1948 г. при същинската насилствена колективизация е заложен съветския модел. Човекът, който поставя равенство между кооперативното земеделие в България и съветската колхозна система, е Георги Димитров. Само няколко седмици след неговата реч на Петия конгрес на БРП (к) през 1948 г. Шестото Великото народно събрание (1946-1949) гласува Закон за забрана на договора за наем на изполици и други договори. С него се премахват частните арендни отношения в българското село и се дава път на ТКЗС, респективно на държавата. Тя става единствен и безконкурентен арендатор и следователно експлоататор на земеделския труд. Доц. Михаил Груев отделя специално внимание на създадената от комунистическия режим нарядна система, представляваща задължителни държавни доставки, като форма за открито ограбване на селячеството, която продължава до края на 50-те години. Основният принцип, който е приет със специално постановление на Министерския съвет през 1948 г., е прогресивното нарастване на натуралното облагане в зависимост от размера на обработваната земя. Или колкото повече земя притежава един частен стопанин, толкова по-големи количества земеделска и животинска продукция трябва да предаде на държавата. alt Михаил Груев | Фотограф: Христо Христов. Михаил Груев определя задължителните държавни доставки като безотказният инструментариум, чрез който комунистическата власт изсмуква между 50 и 70 процента от селския труд. Това ограбване, съпътствано с насили и произвол на местните властници, довежда до нещо друго. Едно от спасението от нарядната система се оказва... влизането в ТКЗС, срещу което частните стопани дотогава се съпротивляват. Другото – миграцията към града (статистическите данни , изнесени в книгата показват, че през 1946 г. селското население в България достига своя пик – близо 5,3 млн. души). Друга важна част от инструментариума за натиск върху селяните са ценовата и данъчната политика. На тях авторът също отделя внимание. Особено ценна е частта в книгата, посветена на съпротивата в Северозападна България срещу колективизацията. То започва с укриване на добиваната продукция. До 1948 г. във Видинска, Кулска и Белоградчишка околия са изградени само 7 кооператива. На структурите на комунистическата партия по места им е възложено императивно да създадат, където е възможно, стопанства. Освен важни архивни документи от Държавния архив във Видин Михаил Груев събира и устна история на място, като я цитира в книгата. Ето как изглежда едно описание на изграждането на ТКЗС в село Грамада, разказано от тракторист, на когото е възложено да изоре браздата, очертаваща границите на новия кооперативен блок: „Първата оран беше с духова музика, 7-8 цивилни и още толкова въоръжени комунисти от селото. Чичо ми – Петко Маркин, носеше отпред знамето и определяше къде да мине браздата – водеше ме през люцерни, овошни градини, засяти вече ниви – важното беше да е най-хубавата земя. И тъй като беше най-хубавата земя, когато се изора с трактор, се получи много хубава реколта. Тогава още нямахме кооперативен хамбар, те си напълниха своите хамбари и се подиграваха на тези, които не бяха в ТКЗС.” Широко разпространена е информацията за бунтовете в Кулско. Михаил Груев обаче разкрива в изследването си, че началото на селските бунтове е в Оряховска околия, където заявленията за напускане на ТКЗС предвещават надигането на селяните срещу режима. Началото е поставено през 1950 г. в голямото католическо село Бърдарски геран, чийто жители са преселени банатски българи. На 3 юли 1950 г. те научават за разпореждането да се вършее на общи хармани (получили популярност като гладни хармани), откъдето държавата директно събира доставките. Това предизвиква недоволство и стотици стопани се отправят към нивите си, за да превозят снопите до своите дворове. Опитите на общинските пъдари и милиционери, както и на въоръжени партийни членове, да възпрат селяните, става причина за сбивания и нарастване на напрежението. При пристигане в селото на Иван Тодоров – Горуня, придружен от секретаря на околийския комитет и началника на МВР в Бяла Слатина в опит да парират съпротивата, пред селсъвета се събират около 500 жени, които скандират: „Защо ни вземате хляба?”, „Не даваме си хляба!”, „Не искаме да вършеем на общ харман!” Бунтът е смазан от властта, арестувани са 20 души. Комунистите решават да дадат урок на жителите на селото и съдят организаторите на бунта изключително бързо. За 1 месец е готов обвинителният акт, на който Врачанският окръжен съд издава 7 осъдетилени присъди, като най-тежката е срещу католическия свещеник Асен Чонков – осъден на 15 години затвор. След това светкавично правосъдие прокурорът е издигнат в София, където участва в останалите поръчкови процеси срещу католиците. Подробно са описани и още други случаи на женски бунтове във Врачанско и Кулско, като част от съпротивата срещу насилствената колективизация. Въпреки че е посветено само на Североизточна България историкът Михаил Груев може да приеме само адмирации и поздравления за подробното си научно изследване, с което запълва една сравнително бяла страница от комунистическото минало, свързано с българското село.

Да обобщим: Баба и дядо репресирани, Пък учи в чужбина... Как става?

Докато не пусне една опашата лъжа не го бива.

ИМАМ ЗАСИЛЕНО УСЕЩАНЕ ЗА НАРАСТВАЩО ВЛИЯНИЕ НА БЛЯДОВЕТЕ ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА И ИЗОБОЩО ЗА ПЪЛЗЯЩА БЛЯДОФИКАЦИЯ, НЕЩО КОЕТО НЯМАШЕ ДАЖЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА! И ХОРАТА СЪЩО УСЕЩАТ ТОВА, И МАСОВО НЕ ВИ "ГЛАСУВАТ" ОТ ЕДНО 10-ИНА ГОДИНИ ! НЯМА НИКАКВА ПРОМЯНА ! "ПРОМЯНАТА" Е, ЧЕ СЕ ВРЪЩА "СТАРОТО", КОЕТО НИКОГА НЕ БЕШЕ И ИЗЧЕЗВАЛО ...СЕГА СЕ ПОКАЗВА ОТНОВО С ИСТИНСКОТО СИ ЛИЦЕ - ЧЕРВЕНИЯТ ФАШИЗЪМ !

така и днес екземпляри сьс сини венци да лежат по затворите по политически причини не сьм виждал. Ами , Вие.

Държавата на абсурдите - един включен в списъка Магнитски иска доказателства от друг, който сам заявява (в "оня" запис), че ще лъже пред медиите, избирателите и в НС.

Най големите комунисти станаха най големите демократи.

Тоя лудия Киро беше премиер! Срам за България.

Кирчо наш е ученик — ученик, ученик, слаб по български език! Много-много не чете, много писане не ще, точки-бочки, запетаи той не знае! Пише лъв на края с „ф“, пише гъска с главно „Г“. Вместо боб пише поп! Гладен ли е, хайде де, та и буквите яде! 2 Но веднъж сънува сън: хваща го урокът вън и като Вълчан пъдаря право го на съд закара. Гледа Киро, гледа Киро — в съд страхотен се намира! Ето — родният език тук е съдия велик, а учебниците горе сядат като прокурори! 3 Съдията звънка: звън-н-н… И навлизат в миг отвън писъмца и запетаи, букви главни, знаци славни: удивителни, въпросителни, двоеточия, многоточия… Идват мислите несвързани, идват думи с бинт превързани, идва с грешките в ръцете до баща му писъмцето. Крачат с дълги изречения и домашни упражнения като че ли в бой ранени — от мастило зачервени. Криви букви се събират — на бастуни се подпират. И синеят отстрана сто мастилени петна. 4 Казва съдията важен: — Нека всеки се изкаже! Заговори двоеточието, забърбори многоточието: — Нийде Кирчо ни не слага и с това ни той излага! Мънкат мислите несвързани: — В круша… дренки… аз… бери! Ти иди го разбери! — Плачат думите превързани: Кир… ни нас о-са-ка-ти, глоба трябва да плати! Запетаята изскочи, тънкия си глас проточи: — Смеят се на нас децата, че не сме си по местата! Заприказва с увлечение дълго-дълго изречение. — Спри! — му каза съдията, — че ме заболя главата! То помоли за отсрочка: — Как да спра, аз нямам точка! 5 Вдигнал рунтава глава, лъвът страшно изрева: — Кой ме пише грешно „лъф“, дайте да го лапна — глъф! 6 Съска гъска важна, важна. Иде с шапка над челото, с дамска чанта под крилото. — Добър ден. — Какво желаете? — Моля, думата ми дайте! Е добре де, говорете! — Кирчо вие не корете! Аз дори ще го похваля и с перце ще го погаля. Че защо ще се оплаквам, по-добро и не очаквам: пише „Кирчо“ с малко „к“, а пък гъска с главно „Г“! Тая работа е славна: аз от Кирчо по̀ съм главна! 7 Щом излезе тя и хоп — дотърча уплашен поп. В страх трепери му брадата. — Дядо попе, укроти се! — Зло ме сполетява, братя, той не знае правописа! Значи, иска вместо боб да яде на обед поп! 8 Телефонът в миг заплака: — Наскърби ме, Кирчо, ти — на „теле“ ме съкрати! Панталонът се оплака: — Ти ми буквите прогони и написа ме „палони“! Котаракът се обади: — Колко букви ми изяде? Той наместо котарак ме написа просто рак! Жално хълца писъмцето: — Ти разкъса ми сърцето, че до татка си Евстати с триста грешки ме изпрати! От мастилото петната му зацапаха главата: — Вижте тоя хубавец! Заслужава си венец, но… от нашия синчец! 9 Скача, скача еднокрак удивителният знак: — Аз се чудя как така тая Кирчова ръка тъй стои без наказание, щом е Кирчо без желание да се учи, да се учи, та в живота да сполучи! 10 Въпросителната пита разтревожена, сърдита: — Аз задавам тук въпрос: щом е Кирчо толкоз прост, та не учи книжките, а ги гризат мишките, то защо ли прокурора го не прати във затвора? 11 Топката му от играта в този съд е адвоката. Тя държи защитна реч, та отеква надалеч: — Кирилчо не е виновен. За борба е пръв борец. В скачането е чаровен, а в игрите — първенец! Няма никакво значение, че не мисли за учение. И не струват пред юнаци препинателните знаци! А какво пък, че наопък пише някои слова — та вина ли е това? Съдията се навъсва, тази гръмка реч прекъсва: — Кирчо вместо „топка жълта“ ще напише „топ те гълта“! Ти му искаш оправдание, но държат за наказание сто пострадали от Кирил, че нехаен е към тях. Развлечения си дирил, станал за резил и смях. А учебник — прокурор проговаря: — Стига спор! Кирчо си е виноват. Виж езика му — сакат! С тези грешки — рани тежки носят сбърканите думи, също като от куршуми! 12 Тръпне Кирчо пред съда: — Ех, изпаднах в зла беда! И сънува и бълнува: — Драги съд, драги съд, ще се уча други път! 13 Щом очите си отвори, Кирчо скочи, заговори: — Чуйте вие мили, сладки мои книги и тетрадки! Ще се уча, обещавам, в писането ще внимавам! Хайде всички удивителни и добрички въпросителни, пак в тетрадките елате, заемете си местата! Лъва с „ф“ не ще нервирам, няма поп да ви сервирам! Извинете, панталони, че ви писах все „палони“. Няма да превръщам пак котарака в речен рак. И не цапвам ни едно тук мастилено петно, че петната по листата са петна и по децата! Ще изуча правописа, ще изпипам краснописа, та до тате писъмцата да са хубави и чисти като низани маниста!

Ако си бил в БелеПене, това не означава че трябва да станеш агент на САЩ..

Обърнете се към Нинова ,тя има списъците на хората били в Белене. Тя пази поверените и списъци от роднините и от прекръстената БКП

Е геноцид срещу българския народ и е превърнат в роби на Москва

Всеки да си напише миналото до времето на Хан Аспарух и да се почва на чисто!

Понеже Курчо е скромно момчето не казва, но аз съм чувал, че докато дядо му и баба му са били в Белене са направили Първия албански електромобил на света. Значи нещата станали катоте присвоили един съветски джип от надзирателите и едно огледало о т банята. Кирув дедо с огледалото се качил на високо дърво, насочил силен слънчев лъч към акумулатора и му вдигнал ампеража. Съветския джип тръгнал, е със скороста на костенурка. Така станал първия електромобили, да знаете и да не се излагате когато ви питет.

Българският селянин, който през вековете винаги е бил собственик на земеделска земя и добитък, е превърнат в безимотен селскостопански работник в стопанство от колхозен тип, ръководено от активисти на местната партийна организация. Още през 20-те години на XX век в българското селско стопанство започва да се въвежда кооперативно стопанисване на земята, а през 1935 г. в България има създадени вече 1239 кооперации, които комунистическият режим след 9 септември 1944 г. също разтуря, за да наложи тотално колхозния модел в българското селско стопанство чрез т.нар. ТКЗС. След края на 50-те години в селското стопанство на „социалистическа” България – страна с традиции в земеделието и в довоенния период с преобладаващо селско население, вече няма частни земеделски стопани, което впоследствие нанася тежки демографски, стопански и социални поражения на цялото българско общество. И Така българина стана руски роб!

доказателства искат от Просто Киро, един доказан лъжец. Хващам се на бас, че олигофренът пак е излъгал за да се направи на интересен.

Комунистите са душмани на народа, те разсипаха България. След десет години те ще умрат и всичко ще се напише в учебниците

Ей, цяла неделя сайтовете се занимават с на Киро бабината му трънкина! Не разбрахте ли, че този е патологичен случай?

Основният проблем с кандидатурата на Терзиев за кмет на София е факта, че тя е издигната от политическия проект на мощния олигархичен кръг “Капитал”, който обединява хора от едрия бизнес, които без изключение произхождат от висшата БКП номенклатура и ДС. С тази номинация, участниците в този олигархичен кръг, който повече от две десетилетия паразитира върху държавата, преследват две основни цели: Първата е да добият пълен контрол върху ресурсите на Столичната община, а втората е - да получат обществена легитимация, през избора за кмет на София, на своето привилегировано положение произтичащо от техния произход. С мощните си финансови ресурси и медийно влияние тази привилегирована каста вече започна масирана кампания за заклеймяване като предубеждение на справедливото възмущение на хората срещу династичното възпроизводство на властта на номенклатурата на престъпния комунистически режим в олигархична власт на техните наследници. Тъй като в България не беше потърсена отговорност на комунистическата номенклатура и не беше извършена лустрация, преходът не беше справедлив и привилегиите, които ползваха потомците на АБПФК са запазени дефакто и до днес. Комунистически цинизъм е да заклеймяваш възмущението срещу привилегиите, като дискриминация заради произход и да обявяваш привилегированите като жертва на ощетените от тях. Ако г-н Терзиев беше фигура, утвърдена през годините с ясна и последователна позиция по обществените въпроси и по проблемите на София, тогава той трябваше да бъде съден по делата му, а не по произхода му. Успешният бизнес не може да бъде аргумент за заемането на висша публична длъжност, защото общественото управление не е бизнес управление, а в случая това е единственият аргумент. Още повече, че в една корумпирана държава резултатите в бизнеса не могат да бъдат безспорен критерий нито за управленски умения, нито за почтеност. Трябва да е ясно, че тази кандидатура е издигната именно заради произхода на кандидата и заради неговата свързаност с олигархичния кръг “Капитал”. Само това обяснява и защо на беше подкрепена кандидатурата на Борис Бонев или на Любо Георгиев, които са очевидно по-подготвени за тази позиция, които нямат този произходов проблем и които са от същия отбор.

Българският селянин, който през вековете винаги е бил собственик на земеделска земя и добитък, е превърнат в безимотен селскостопански работник в стопанство от колхозен тип, ръководено от активисти на местната партийна организация. Още през 20-те години на XX век в българското селско стопанство започва да се въвежда кооперативно стопанисване на земята, а през 1935 г. в България има създадени вече 1239 кооперации, които комунистическият режим след 9 септември 1944 г. също разтуря, за да наложи тотално колхозния модел в българското селско стопанство чрез т.нар. ТКЗС. След края на 50-те години в селското стопанство на „социалистическа” България – страна с традиции в земеделието и в довоенния период с преобладаващо селско население, вече няма частни земеделски стопани, което впоследствие нанася тежки демографски, стопански и социални поражения на цялото българско общество. И Така българина стана руски роб!

И от кога вкарват в Белене жени, да не говорим че след 1956 дори женския лагер Скравена е закрит! За да е лежала баба му в лагер преди 1956 ,Кичо сега трябваше да е най малко на 50 години! На Кокоран баба му да не е лежала в Бастилията или в Диарбекир???

Лъже също като Борисов. И се опитват да перат престъпленията на ДС. Което е невъзможно.

Преди 1989 ДС беше държава в държавата и управляваше всичко. Дори бай Тошо им имаше страх. По това време ДС имаше огромен финансов ресурс в чужди банки - Австрийски, Швейцарски, офшорни зони и тн. Тея пари се ползваха уж за придобиване на технологии и цели на разузнаването. Номерата на сметките са се знаели от единици. След 1989 тия пари отидоха в часни джобове. Поради тая причина Гръмнаха Луканов. По същата причиниа свалиха филип Димитров , който беше разпоредил на разузнаването да търси парите. Тея пари се върнаха след 1989, тн. ЧЕРВЕНИ КУФАРЧЕТА. Така другарите и техните деца станаха бизнесмени, другото е история.

Началото на края на българското село започва още през 1950-те, когато в резултат от колективизацията животът на село става непоносим. Хиляда села изчезват от картата на България. А сега предстои смъртта на още стотици. Насилието над непокорните „кулаци“ трябва да продължи, настоява новата власт начело с Вълко Червенков. Неговият приближен Титко Черноколев докладва: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС. След доклада на др. Червенков, сега ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване". В книгата си „Преорани слогове“ историкът Михаил Груев е събрал много свидетелства за реакцията на ограбените.“Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците?“, крещи разгневена тълпа от 400 селяни при появата на прочутия комунист Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци.

Ми били са ами, там са работили да издържат чадото докато учи в Харвард!!

Kирчо лъже като дърт руснак.

Брей... Киро така ви е бръкнал в комуноидните дирници, че каквото и да каже все ще цапате гащи.

Не отговаря на истината за липса на частните земеделски стопанства в България след въвеждане на кооперативното обработване на земята. Село Безмер земеделец частник Слав Додов. Обработва 300 декара земя. Село Бояджик - частно животновъдни стопанство. 75 крави. 350 броя овце и кози. И двете села са от област Ямбол. Сигурно има и други в ямболско. По- лесно е да се пренебрегва истината. Явно се готвят да ни сервират голямо г.....

Поредна лъжа на простия Кирчо. Не е първата. Няма и да е последната. Но много му станаха лъжите вече.

Бягството на младите към градовете постепенно превръща селата в един вид „старчески домове" за възрастните поколения. Депопулацията се засилва рязко, когато към демографските загуби се прибавя и отрицателният естествен прираст, който е резултат от превеса на високата смъртност над падащата раждаемост сред бързо застаряващото селско население. Преброени ли са дните на селото? Към обезлюдените по времето на комунизма близо хиляда села, до 2050 година ще се присъединят навярно половината от все още съществуващите 5 000 селски селища. Заедно с Русия, Беларус и Украйна, България е страната с най-бързо обезлюдяващите се селски райони в света. Според прогнозата на Фонда на населението към ООН, до 2050 година селското население ще намалее от 1,8 милиона души понастоящем до 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население ще спадне от 26% към момента до едва 14 на сто. За същия период селското население на Полша например ще намалее само незначително. Експертите на ООН предвиждат, че през 2050 година всеки трети поляк ще продължава да бъде селски жител. Случайно ли е тогава, че вече целогодишно българите консумират внесени от Полша домати, ябълки, лук, картофи, месо и още редица земеделски продукти?

Като се има предвид ромската жилка при про100киро, за пореден път лъже като дърт ром :)))

Върви по пътя на Б.Б..лъже като дрът мангал..още с идването в политиката ..Няма значение ..Така или иначе всичко е в кенефа ..Само да се спрат фондовете у България е умряла за месец ..Със Кирил ,Денков ,Габриел ,Дилян ,б.б...и тн ..Със тях ,или без тях..

И тоя лъже малоумно като Борисов. Същата проста кратуна.

Били са го отзад.

Не знам за баба му и дядо му, но Киро със сигурност ще изяде боя. И като гледам, ще е скоро:)

Махайте дебила от тук!!!@

Това си е болестно състояние неговото. Иначе няма обяснение да лъжи за геща, които лесно ще го хванат

Стига ни занимавахте с тоя тъпанар ,Тиквата ни стига.

През 1950-те години животът в българските села става непоносим. Срещу надници от 50-80 стотинки за 10-12 часов труд на полето, доскоро самостоятелните земеделски стопани не могат да свържат двата края. В Северозападна България, в селата край Пловдив, Асеновград, Първомай и други региони избухват спонтанни селски бунтове. Въоръжената съпротива на горяните е подкрепена от десетки хиляди нови бойци и ятаци. В крайна сметка българската „колективизация“ по съветски модел отнема на комунистическия режим цели 14 години, в планинските райони тя приключва чак през 1962. Мизерията в селата принуждава над 2 милиона души в активна възраст да ги напуснат и да се заселят в панелните предградия на градовете. Прекъсването на връзката между селския стопанин и земята, заедно с вродените дефекти на социалистическата икономика на дефицита, довежда селата и селското стопанство до фалит. Още през 1970-те години натрупаните от аграрно-промишлените комплекси (АПК) дългове и пагубната за бюджета на НРБ натурална размяна на земеделска продукция срещу допотопни съветски машини и въоръжение водят селото и селското стопанство към колапс. От 1980 насетне загубите от тази политика достигат и надминават 1 милиард лева годишно, сочат отчетите на БНБ. От крупен износител на земеделска продукция България се превръща в страна, принудена да внася зърно за изхранване на населението.

Прочетох пост на Кирил Петков за неговите баба и дядо - Райна и Кирил. Оказва се, че и двамата лежали в Белене. (В Белене жени не е имало, да речем, че Петков говори образно.) Защо двамата са били в лагери, не става ясно. За бабата има бегъл детайл, че била операционна сестра в ИСУЛ, от Шесто на ДС я мъчили 6 месеца да им сътрудничи, тя отказала и я пратили в Белене. С това приключва фамилният му разказ. Не оспорвам думите му, защото нищо не може да се оспорва, тъй като нищо не казва. PS: ФБ потребители ме опровергаха, че има период , в който и в Белене е имало жени. Приемам. Не е това основното в поста. Напълно приемам думите на Петков, но продължавам да съм озадачена за кои години говори и какво се е случило с дядо му Кирил. Както и в кои години са били предците му в лагера? Разказът на лидер на партия би трябвало да включва тези данни. PS2: И най-последно - Петков е редактирал поста си. Вече пише "лагери" и не пише "Белене".

Припомняме, че Кирил Петков разказа още през 2021 година, че баба му лежала в Белене. Това провокира писателят Христо Стоянов да напише: "Киро от Харвард в Стара Загора заявил, че баба му е била политзатворник в Белене. По бих повярвал, ако първо бе казал, че баба му е мъжка. Защото в Белене няма жени лагерници(чки). Имало е на остров „Щурчето“, но не и в Белене, където лагерът е мъжки… Ама защо пък да не му повярваме – то и в Харвард няма икономика. И Канадското му гражданство още си стои на трупчета. Язовирите му непрекъснато изтичат, пък се оказва после, че били пълни, ама за това друг път. Също така реши да си купи партия, за да влезе в Парламента, защото няма време за регистрация. Ами ако партията е комунистическа… Важното е да работи… Да е в движение, дето се вика. После ще му мисли за идеологията… И само като си помисля, че хората му вярват на усмивката и някои биха гласували и за него…"

Малийй, тоя съвсем е изтрещел! Пазете децата си от "кристали"!

И да са били, и да не са били - стига ала-бала. Каква е програмата на кандидата - ще спре ли презастрояването, ще оправи ли улиците, проблемите с конолизацията/липсата на канализация, .... ? В същност ПП-ДБ каквото и да обещае, набърза го забравя.

Маалко да помислим: Простото е роден 1980-та година. На колко години според вас трябва да са баба баба му и дядото? Белене е закрит 1959-та година. А защо НИКОЙ журналист не се сети да го пита за баща му - какви ги е правил през последните години, по времето на социализЪма и т.н.?

Като ги гледам понякога тия олигофрени и ми става тъжно ..КИРИЛ И ЛЕНА ,ТАГАРЕВ + ВЕЛИЗАР ..НАКРАЯ почвам да се смея ..

Началото на края на българското село започва още през 1950-те, когато в резултат от колективизацията животът на село става непоносим. Хиляда села изчезват от картата на България. А сега предстои смъртта на още стотици. Насилието над непокорните „кулаци“ трябва да продължи, настоява новата власт начело с Вълко Червенков. Неговият приближен Титко Черноколев докладва: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС. След доклада на др. Червенков, сега ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване". В книгата си „Преорани слогове“ историкът Михаил Груев е събрал много свидетелства за реакцията на ограбените.“Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците?“, крещи разгневена тълпа от 400 селяни при появата на прочутия комунист Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци.

Баба му няма как да е била в Белене.Там е имало само мъжки затвор.Тя да не е била от "обслужващия" персонал.И тоя като Бойко с дядо му.

Д. Добрев е прав, защото никой не е чувал, за бабата на Кирил, но за тати му сме чували, че е бил ДС. Червената буржоазия сега е навсякъде, от ГЕРБ до БСП, само ИТН правят изключение. Терзиев може и да е с добри намерения, но как да му повярваме, след като ни го представят Киро и Асен?