"Гръцко-българската книга съдържа документи от периода, когато тогавашната Народна Република България радикално променя своята позиция по отношение на македонците - от признаване към незачитане, заради големия сблъсък на тогавашното югославско ръководство с Информбюрото, водено от Сталин", коментира "Дневник", цитиран от Actualn.com.
Според изданието документите в книгата показвали, че македонският въпрос в тези години е бил в голяма идеологическа конструкция на Студената война. Публикацията е била подготвена съвместно от гръцкото "Общество за македонски проучвания" и българският Държавен архив. Става дума за авторско дело на Спиридон Цветас, професор на Университета в Солун.
"Т.нар. македонски въпрос стана средство за осъществяване на интереси и цели, които нямат нищо общо със същността. Това е в резултат на надпревара, която на Балканите продължава дълго. Две десетилетия след Студената война трябва да го оставим в миналото. Да бъдем реалисти и да намерим стабилни решения по въпроси като този", е заявила Бакояни в представянето.
Македонските историци все още не били запознати с документите на публикацията на Цветас. Според Георги Чакаряновски, от Института за национална история, очаквало се да бъдат представени документи, "които да отричат македонската идентичност". "България слуша заповедите на Сталин и започва да отрича съществуването на македонския народ, а това продължава и до днес", е заявил Чакаряновски.
"В периода 1944-1948 г. българските власти признаваха националните права и свободи на македонците в Пиринска Македония в България. В този период на македонците им бе признато правото на културна автономия и активно действаха училища и театри на македонски език. На преброяването на населението през 1946 г. само в областта на днешен Благоевград като македонци са се обявили 160 000 души, от общо 252 000", коментира "Дневник".