От данните на Световната здравна организация, както и от последното изследване на тормоза върху деца, е ясно, че страната ни се нарежда в челото. Всяка година над 50 деца се самоубиват, а през миналата броят им е нараснал дори на 53. Ако обществото не се намеси, картината ще стане още по-ужасна, казва пред вестник “Монитор“ социалният психолог Иван Игов - програмен директор на проекта, предаде БГНЕС.
В преобладаващата си част самоубийствата са следствие на системен тормоз. Това е най-тежката форма за упражняване на натиск върху децата. Според психолозите за системен тормоз се говори, когато върху детето е оказвано въздействие поне веднъж седмично.
Още ужасяващи данни сочат, че по света средно около 14-15% от юношите и децата са подложени на тормоз, докато у нас този процент надхвърля 20 на сто. Юношеската група живее в свой собствен свят и е трудно разбирана от възрастните. Не случайно преди дни една майка в Пловдив ми каза, че е разбрала, че дъщеря й е била тормозена, когато я свалят от перваза на прозореца, разказва психологът.
Само преди седмица в елитно столично училище се разиграла смразяваща история. При училищния психолог идва момиче от 8-и клас, със синини по врата, и казва, че нейн съученик се е опитал да я удуши. Когато извикват при психолога момчето и го питат защо е направил това, той отговоря откровено: защото не намерих нож. И се оказва, по признание на ученика, че той ходил в междучасието да търси нож. След дълги разговори станало ясно, че момичето и още нейна приятелка в продължение на последните три месеца са се гаврили по всевъзможни начини с това момче. И понеже той не знае към кого да се обърне и какво да направи, от жертва става насилник, обяснява специалистът.
По думите на психолозите големият проблем е, че в този процес между жертвата и насилника накрая всички са жертви. От изследвания става ясно също така, че в един клас от 25 ученици жертвите са 4-5 деца, а насилниците са 2-3. Това означава, че 20% са жертвите в училище, а в по-големите училища в София процентът дори е 22% от 6- до 19-годишна възраст.
Психологическият портрет на двата типа се оказва много близък. И насилниците, и жертвите са деца, които нямат необходимите социални умения, не знаят как да се справят, не знаят как да покажат себе си - едните го правят с насилие, другите са затворени, свити, едните в живота стават лузъри, а другите престъпници.
Данните в света показват, че от тези деца, които в училище са тормозели други деца, 60% от тях след това имат проблеми с правосъдието. Най-лошото е, че първият рефлекс в България е да подходим към насилниците с насилие. Според последните проучвания една трета от българските семейства действат агресивно. Така деца и юношите са научени на агресия в семейството. Те идват в училище с такива модели. Училището обаче не променя моделите, подчертават психолозите. Сега сред юношите “на мода“ е кибертормозът, който се изразява в пускане на есемеси, в чата или в електронната поща на филмчета, на които жертвите са в компрометиращи ги ситуации.