В случай, че ги сполети беда, данните ще бъдат в помощ на разследващите органи. Целта на антирисковите карти е да се събере на едно място цялата информация за детето – пол, ЕГН и адрес, кичур коса, пръстови отпечатъци и капка кръв за ДНК-анализ. В графата за отличителни белези трябва да се опишат претърпени операции, алергии, фобии. “Това е информация, която семейството е добре да притежава и при нужда картата би била полезна, ако се наложи някое дете да бъде издирвано”, каза Ангел Дянков – началник отдел “Образование и наука” в община Пловдив. Попълнените и ламинирани антирискови карти се съхраняват от родителите. До тях не трябва да имат достъп други хора. Майка заяви пред БНТ, че би попълнила картата, "но пълно спокойствие не мога да имам за детето си”. Децата обаче смятат, че такива карти не са им нужни: 17-годишната Таня споделя, че “аз лично не бих го направила това нещо”, защото “мисля, че няма смисъл”. “Няма да ги дам тези данни. Няма какво да ми се случи”, лаконична е 16-годишната Катя. Идеята за създаването на антирисковите карти е на фондация “Съвестин”, носеща името на безследно изчезналото преди години българско дете.