Така любителите на шоколада дълбоко в душата си са самотни и нещастни хора, в чийто живот липсват любов, състрадание, внимание, пише вестник РБК daily, цитиран от БГНЕС.
Психотерапевтът Владимир Есаулов казва, че пристрастието към млечните продукти пък издава потребност от ласки и грижи. “Тази храна се асоциира с млякото на майката, а следователно и с онзи период от живот, когато сме защитени и обкръжени с любов”, казва Есаулов. Всички вкусови пристрастия говорят за наличие на особени психологически потребности. Влечението към твърдите храни – орехи, твърди плодове означава желание да побеждаваш.
Психолозите знаят, че корените на любовта към определена храна са в детството или в което и да е друго щастливо време, когато определени храни са се асоциирали с радост, награда или чувство за сигурност. Затова в основата на хранителната зависимост лежи не само физиологическата потребност от конкретен хранителен продукт, колкото желанието да си върнем най-добрите моменти от живота, смята психологът.
Известна е обаче и друга закономерност. Любителите на месото, особено говеждото, често се оказват нервни и агресивни. А хората, които основно предпочитат плодове и зеленчуци, имат спокоен и уравновесен характер.
Руският учен Александър Макаров твърди, че е установил най-тънките нюанси на влиянието на характера на избора на храна върху личностните качества на човека. Според него доматите са храната на щедрите демократи с широка душа. Краставиците обичат чувствителните натури. Зелето и фасулът се предпочитат от хора, които трябва да съберат смелост и решителност. А онези, които се хранят само с зеленчуци, се страхуват от трудностите, отстъпчиви са. Освен това начинът на приготовление на зеленчуците също говори много. Тези, които ги обичат сурови, са психически здрави и уравновесени. В характера пък на любителите на киселото, пресоленото и маринованото има явни тиранични нотки. Така Иван Грозни е обожавал туршиите и киселото мляко. Петър І също е предпочитал киселите храни, а Сталин не е можел да живее без младо вино и лимони.