EPA/БГНЕС
Македонците измислили и глобализацията
Македонският вестник “Дневник” остро поставя въпроса за ограниченията на Шенгенското пространство, посочва БГНЕС.
В статия изданието пита: Как е възможно да се опитвате да концептуирате на македонците и да прилагате ограничения за движение и обмяна, след като те са измислили глобализацията по времето, когато варварите са били в европейските гори и тундри. Поводът за материала е “Шенген като непристойно предложение за Македония”.
Първата глобализация в историята е македонската, на щитовете и копията на фалангите на Александър е свързан светът на цивилизациите и това е направено с концепция (а не единствено от алчност). В една полемика между Александър и Аристотел (и двамата са, разбира се, македонци) Александър се противопоставя на концепцията и дефиницията за цивилизация и къде може да се развива тя, разказва авторът. Александър дефинира своята концепция за “македонска глобализация” чрез свързване на цивилизациите в мрежа. Иронията затваря кръга: как сега, 2500 години по-късно можете да дръзнете да поставяте граници на македонците и да им определяте условия за Шенген? Как те да се отнасят към тази заблуда на Европа, на силните днес? С малко иронична историческа усмивка! Глобализацията е македонският код, който те носят вътре в своята ДНК чрез концепцията на мултикултуралността, заявява авторът на статията.
София е домакин на поредица форуми, свързани със ситуацията в региона на Балканите - заседание на Комитета на политическите директори на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), Срещата на министрите на външните работи на страните-участнички в ПСЮИЕ, последната Регионална маса на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и първата Среща на новосъздадения Съвет за регионално сътрудничество. Заместник-министрът на външните работи Любомир Кючуков посочи, че към момента срещите в София могат да се окажат единственото място, където на една маса заедно седят представители на Сърбия и на Косово и където се говори не за независимостта на Косово, а за сътрудничество.
Това може би за дълго време ще бъде, ако не единственият, то един от малкото формати, където ще имаме реално не просто участие, а взаимодействие между Белград и Прищина на международното поле, коментира Любомир Кючуков.
Той заяви, че българската позиция по Косово се вмества в двойна формула - политическа яснота, която да очертава ясно следващите ходове на българското правителство, и дипломатически ресурс, който да дава възможност за активно международно присъствие и контакти с всички страни от региона и в рамките на ЕС.
Първата глобализация в историята е македонската, на щитовете и копията на фалангите на Александър е свързан светът на цивилизациите и това е направено с концепция (а не единствено от алчност). В една полемика между Александър и Аристотел (и двамата са, разбира се, македонци) Александър се противопоставя на концепцията и дефиницията за цивилизация и къде може да се развива тя, разказва авторът. Александър дефинира своята концепция за “македонска глобализация” чрез свързване на цивилизациите в мрежа. Иронията затваря кръга: как сега, 2500 години по-късно можете да дръзнете да поставяте граници на македонците и да им определяте условия за Шенген? Как те да се отнасят към тази заблуда на Европа, на силните днес? С малко иронична историческа усмивка! Глобализацията е македонският код, който те носят вътре в своята ДНК чрез концепцията на мултикултуралността, заявява авторът на статията.
София е домакин на поредица форуми, свързани със ситуацията в региона на Балканите - заседание на Комитета на политическите директори на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), Срещата на министрите на външните работи на страните-участнички в ПСЮИЕ, последната Регионална маса на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и първата Среща на новосъздадения Съвет за регионално сътрудничество. Заместник-министрът на външните работи Любомир Кючуков посочи, че към момента срещите в София могат да се окажат единственото място, където на една маса заедно седят представители на Сърбия и на Косово и където се говори не за независимостта на Косово, а за сътрудничество.
Това може би за дълго време ще бъде, ако не единственият, то един от малкото формати, където ще имаме реално не просто участие, а взаимодействие между Белград и Прищина на международното поле, коментира Любомир Кючуков.
Той заяви, че българската позиция по Косово се вмества в двойна формула - политическа яснота, която да очертава ясно следващите ходове на българското правителство, и дипломатически ресурс, който да дава възможност за активно международно присъствие и контакти с всички страни от региона и в рамките на ЕС.