Такъв извод направи социологът от Агенция „Медиана” Кольо Колев, който представи проучване за разслоението в българското общество за периода 2000-2007 година, съобщи Дарик.
Четири пъти са се увеличи хората, които живеят добре. Като заможни в момента се определят 8,8% от българите, докато преди осем години те са били едва 1,6%.
Без големи материални притеснения живеят 29 процента срещу 15 на сто през 1999 г. Бедните българи са 19% срещу 38 на сто преди осем години. Същевременно 37,9 на сто от сънародниците ни се обявяват за възстановяване на соцсистемата, а само 28,4% са „фенове” на настоящето, обобщи Кольо Колев.
Да се национализират капиталите, придобити след 1989 година пък настояват 54% от българските граждани, а 40% смятат, че хората, които имат над 1 милион лева "са си направо за затвора".
Като цяло качеството на работната ръка расте - над 50% от младите хора (18-35 г.) имат достъп до компютър, близо половината ползват Интернет, близо 30% се справят със западен език, висшистите сред младата генерация доближават 30%, съобщи БГНЕС. Увеличава се делът на младите без образование, показва проучването. Към момента са около 10% от младата генерация и техният дял се е покачил почти два пъти в сравнение с по-възрастните поколения.
Оформена е стабилна социална група, която няма шансове за реализация на трудовия пазар – хора без образование и квалификация, неграмотни. Една четвърт от младата генерация (хората до 35 г.) попада в тази група на “млади аутсайдери”. Очертава се картина на дефицит на работна ръка, от една страна, и наличието на огромна група български граждани „излишни хора” (около 140 000 млади българи), които не представляват работна ръка поради липса на квалификация, а в част от случаите дори и на елементарна грамотност.
Един от най-тежките проблеми пред българското общество в момента бил съдбовната връзка между материалните възможности на родителите и възможността на децата им да продължат образованието си. Застрашени от перспективата да не достигнат дори и средно образование са около 30% от децата в страната.
Според социолога Андрей Райчев главният резултат от проучването е, че бъдещето на България е застрашено не от обедняването, а от маргинализацията на слоевете в обществото.
Изследването показва, че ромският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години. Ромското население в България се е увеличило три пъти от 1998 г. насам. През следващите 25 години ромите ще достигнат 40% от българското общество. Според социолога Кольо Колев има основания да се прогнозира "ромизация на обществото", съобщи БНР.
Налице е ясна тенденция и за "ромизация на бедността", заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създавало предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще.
Националната сигурност се държи не на вертолети, а на необразованите роми и ако това не го разберат бъдещите правителства, ще ронят кървави сълзи, предупреди социологът Райчев.
Проучването в снимки