ДСБ в сряда получи допълнителен мотив към искането за вот на недоверие към правителството, защото премиерът Сергей Станишев се включи в преговорите с протестиращите и не успя да реши проблема, изтъкна Костов в кулоарите на парламента. Той уточни, че или премиерът не е бил запознат с числата и не е бил подготвен за преговорите, или целта му е била да се създаде илюзия, че проблемът със стачкуващите се решава, за да не се включат учителите в днешния национален митинг. Според него ситуацията днес е щяла да е различна, ако имаше сключено споразумение, но такова няма. ДСБ няма да излиза самоволно от внесения вот на недоверие, декларира Костов.
По-рано по БНТ депутатът от ДСБ Веселин Методиев също отрече, за оттегляне на партията от вота за недоверие на кабинета. Той коментира, че зад "объркването" на синдикатите за средната брутна заплата от 650 лв. вина носят или двамата министри - Вълчев и Орешарски, или премиера. И двата случая обаче синдикатите са били подведени.
"Достатъчно ясно беше предложението на финансовия министър Пламен Орешарски. Според мен никой нищо не е объркал". Така отговори министър Даниел Вълчев, запитан откъде идва разминаването между управляващите и синдикатите за размера на учителската заплата. Попитан дали не може да се преговаря при искане за учителска заплата над 740 лева, Даниел Вълчев посочи, че това следва да бъде уточнено, когато преговорите продължат. Това щяло да стане още днес. Според Вълчев е важно повече това, че има съгласие за промяна в самия подход на финансиране, а не толкова - обсъждането за проценти и числа.
След преговорите синдикати и правителстото съобщиха, че се постигнали договореност за средна учителска заплата 650 лв. и пропорционален процент за непедагогическия персонал, който престои да се доуточни. Часове по-късно обаче синдикате заявиха, че те “не са си дообмислили нещата”. Всъщност искали 650 лв. средна брутна заплата за средното образование, което означава 789 лв. средна заплата за учителите, а за непедагогическият персонал 427 лв.