В разговор вчера в Ница с представител на парижкия вестник „Монд” той спомена някои неизвестни детайли от тази афера. Тези елементи се отнасят до два аспекта, които френските и европейските официални лица предпочетоха да премълчат в публичните си описания за пазарлъците с Триполи: от една страна става въпрос за детайлите на споразумение, предвиждащо големи оръжейни доставки на Франция за Либия, а от друга страна – за ролята при разрешаването на случая с медиците на едно решение на британското правосъдие относно съдбата на бивш агент на либийските тайни служби, който от 2001 г. се намира в затвор в Глазгоу, Шотландия заради отговорността му за атентата в Локърби през 1988 г.
На 28 юни този либиец - Абдел Басет Али ал Меграхи, получи разрешение от шотландска правна комисия да обжалва, за втори път, доживотната си присъда. Въпросното решение натежа много за изхода от драмата с медиците. То бе взето по-малко от месец след визитата в Либия на тогавашния британски премиер Тони Блеър. Синът на полковник Кадафи твърди, че определено се надява Ал Меграхи скоро да бъде върнат в Либия. „Ние съвсем скоро постигнахме споразумение за екстрадиция с Обединеното кралство. Наши хора бяха в Лондон преди месец”, посочи Сейф ал Ислам, имайки предвид либийски офицери, които са разисквали въпроса. Той отговори утвърдително на въпрос за връзката между аферата Меграхи и казуса с българските медици: „Ние направихме връзка. Приехме също така проблемът да бъде третиран на двустранно ниво – между Либия и Обединеното кралство, докато преди искането беше това да става на европейско ниво”.
Що се отнася до споразуменията в сферата на въоръженията и отбраната, които са били предмет на разговори между Париж и Триполи, изглежда, че той проявява към тях много по-голям интерес отколкото към въпроса за доставката от Франция на Либия на ядрена централа. Сейф ал Ислам заявява небрежно, че такава централа не е от основно значение за Либия. „Ние имаме течни горива... Решението да се сдобием с атомна централа би ни позволило да изнасяме електроенергия... за Италия, по-конкретно”, добавя той, без да пропусне да уточни и възможностите за обезсоляване на морска вода, за които Париж толкова много говори. Така че сърцевината на проблема между Париж и Триполи е военната помощ. В какво се изразява тя? „Първо, тя, разбира се, предвижда съвместни военни маневри. Освен това, ние ще закупим от Франция противотанкови ракети „Милано” за около 100 милиона евро, доколкото знам. След това има проект за производство на оръжия, за поддръжка на военни съоръжения. Знаете ли, че това е първата спогодба за доставка на оръжие от западна страна за Либия”, радва се той. През 2004 г. европейското ембарго върху продажбите на оръжие за Либия беше вдигнато след споразуменията с Триполи за изплащане на обезщетения на жертвите от атентата в Локърби. Либия също така се отказа от програмата си за производство на оръжия за масово поразяване след дълги пазарлъци с Лондон и Вашингтон. „За жалост от 2004 г. ембаргото срещу моята страна продължи негласно”, коментира Сейф ал Ислам. „Резервирани по въпроса за продажбите на оръжие по-специално бяха германците. С французите обаче ние преговаряхме отдавна и поискахме от Саркози да ускори нещата. Сега, когато казусът с българските медици е разрешен, се появява една златна възможност”, казва Сейф ал Ислам. Той добавя с видимо задоволство: „Точно в този момент на посещение в Либия са представители на „Талес” и „Сажем”. Синът на полковник Кадафи посочва, че баща му трябва да посети Европа, за да подпише въпросните спогодби, и освен това уточнява, че е било споменато за гаранции в сферата на отбраната, т.е. Франция би се притекла на помощ на Либия, в случай че бъде застрашена нейната национална сигурност. Това го поискали либийците. „Но аз не знам, дали този аспект е залегнал в документа”, казва още Сейф ал Ислам.
В качеството си на ръководител на Фондацията Кадафи, която водеше преговорите за изплащане на обезщетения на семействата на либийските деца, болни от СПИН, той държи да заяви официално, че на тези семейства не са дадени „никакви либийски пари”. Тогава откъде дойдоха тези повече от 400 милиона долара? „Това, което мога да кажа, е, че французите уредиха въпроса. Французите намериха парите за семействата. Аз обаче не знам откъде са ги намерили те”. От Катар? Ето отговора: „Ние не сме задавали въпроси. Не искаме да поставяме наши приятели в неудобно положение”. Според Сейф ал Ислам, който съвсем спокойно казва, че не е вярвал във вината на българските медици /”за жалост те станаха изкупителни жертви”/ и че техните разкази, че са били изтезавани в затвора са „преувеличени, 100-процентна фикция”, в тази афера Либия е „сключила добра сделка”. „Това беше сложна история. Голяма бъркотия. С много играчи и всички те трябваше да бъдат удовлетворени”, заявява синът на либийския лидер.