Според членовете на екипа с ръководител Улф Брунбауер (сред които е и българката Мартина Балева), с оглед включването на България в ЕС трябва да бъдат разбити някои съществуващи исторически митове. Като пример авторите посочват Батак като паметно място с изключително значение за националното самоопределение на българите. Целта на проекта е да се създаде контра експозиция на тази, която сега е изложена в Баташкия исторически музей, с което да стартира ревизия на националните исторически ценности на българите, става ясно от документа, предоставен на Дир.Бг от Националния исторически музей. За държава като България, в която живеят много национални малцинства, това е от критично значение, се казва в проекта. Авторите твърдят, че в България съществува мит за османското клане на невинното българско население в Батак. Османското господство е описано в най-тъмни краски като турско робство и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства. Кланетата са извършени от "нередовни турски орди върху цивилното население в стотина селища в европейската част на Османската империя". Баташкият исторически музей разполага само с няколко оригинални експонати. "Сугестивните надписи под картините, които не са датирани и без автор, апелират към емоциите на посетителя", пише в проекта. Новата историческа експозиция ще бъде популяризирана чрез нова интернет страница на баташкия музей и на специална конференция в Гьоте Институт в София и ще отрази ново научно европейско виждане по проблема. Според ръководството на музея в Батак никой не е искал сътрудничеството му във връзка с нови експозиции. Директорът Екатерина Пейчинова изтъква, че музеят не приема постановките на германските учени като ненаучни и некомпетентни и пример за политическо и историческо невежество.