Пленарният ден започна с декларации на партиите по повод Деня на признателност и почит към жертвите на комунизма - 1 февруари. След като председателят на на Народното събрание Цвета Караянчева обяви минута мълчание за тях, Валери Жаблянов от БСП извика: "И на фашизма!". Едва тогава социалистите също станаха на крака.

 "В своята многострадална история България е запаметила много трагични дати, но безспорно една от най-безродните, най-престъпните, превърнала се в символ на ненавист и садизъм, е датата 1 февруари 1945 г.", заяви преди това от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски, цитиран от "Фокус".

„На този ден преди 73 години се провежда така нареченият Народен съд, организиран от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на Червената армия – окупаторка. Този съд, създаден с Наредба – Закон от ОФ на 06 октомври 1944 г., е абсолютно незаконен, защото е в пълен разрез с действащата тогава Търновска конституция”, подчерта той.

Преди 73 г. Народният съд издава хиляди смъртни присъди >>

По думите на Гърневски някои от убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката „неприсъствено съдени“.

„Целта на „неприсъствените присъди“ е цялото движимо и недвижимо имущество на осъдените да бъде конфискувано. В много от домовете на жертвите безцеремонно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, веднага след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са обявени за безследно изчезнали”, заяви още Гърневски.

Той се обърна към колегите си от "БСП за България” с думите:

„Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е, когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта”.

От името на БСП обаче Валери Жаблянов отвърна:

"Домашните интерпретации на бивши общински и градски кметове на борбата срещу фашизма трудно ще бъдат разбрани извън границите на местата, които са управлявали".

Той имаше предвид, че преди години Гърневски беше кмет на Пловдив.

„На 1 ноември 1943 година е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на Съветския съюз, САЩ и Великобритания, в чиято 18-та точка изрично е записана декларация за отговорността на хитлеристите за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. Тази декларация е публикувана, като в нея изрично е уточнено, че не засяга въпроса за главните военни престъпници и престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците", каза още Жаблянов.

Социалистът изтъкна, че по време на Кримската конференция, провела се от 4 до 11 февруари 1945 г., ръководителите на трите съюзни държави – Съветски съюз, САЩ, Великобритания, препотвърждават решението на Московската конференция. След нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил прави следното изявление: „Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни, заедно с главните престъпници в момента, в който бъдат хванати”, заяви Жаблянов.

Йордан Цонев от ДПС пък заяви:

"Когато говорим за жертвите на комунистическия режим, не можем да не почетем и паметта на тези, които борейки се за правото на самоопределение, за своите религия, вяра и имена, дадоха живота си за това тоталитарният режим да престане да съществува и в България да се установи демокрация.

Не е искрено да кажем за жертвите на комунистическия режим, тези които са паднали веднага след установяването му вследствие на Народния съд и репресиите и да пропуснем един от най-репресивните епизоди от българската история, от историята на комунистическия тоталитарен режим - опитът за етническо и религиозно прочистване на българските мюсюлмани, на етническите турци, който беше проведен в няколко етапа. Чийто финален момент беше съпроводен и с много жертви от страна на българските мюсюлмани и българските турци“.