Соломон Паси дари трабанта си на Военния музей
Бившият външен министър Соломон Паси подари на Националния военноисторически музей своя трабант, превърнал се в символ на атлантическата идея.
Събитието е по повод 25-ата годишнина на организираното атлантическо движение в България. Специален гост ще бъде посланикът на САЩ Родерик Мур, който през 1990 г. стана кръстник, а впоследствие и почетен директор на Атлантическия клуб в България.
Картоненото возило, марка на комунистическата реалност до 1989 г. и превърнало се в емблема на порива на българските атлантици за единение със Запада, бе показано през 1991 г. от CNN как „отвлича” в София генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер.
После мирно превози десетки световни лидери у нас, а през 2002 г. получи благословията на Св. папа Йоан Павел II.
"Трабантът бе безобидно оръжие, което обаче ни помогна да превърнем натовската идея в символ", коментира Паси.
Връчвайки ключовете на колата на директорката на музея Соня Пенкова, той съобщи, че собственик на машината е майка му - Лили.
Събитието беше уважено от бившия премиер /2001-2005/ Симеон Сакскобургготски, временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ Родерик Мур, посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, бившият председател на НС проф. Огнян Герджиков, бившият министър на отбраната Николай Свинаров и др.
Всички присъстващи посочиха символичното значение на колата. Френският посланик подчерта, че „трабантът не е само някакъв анекдот, а е символ на пътя, който България е извървяла за присъединяването си към НАТО и след това към Европейския съюз“.
Временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ у нас Родерик Мур разказа своите спомени за първите си срещи със Соломон Паси през 1991 г. и създаването на Атлантическия клуб в България.
По онова време /1990-1991 г./ Паси като млад депутат от Зелената партия в 7-ото ВНС е поставил въпроса за членството на България в НАТО. Дотогава никой не е поставял този въпрос и Мур е изпратил запитване до Вашингтон, но разширяването не е било на дневен ред.
Соломон Паси отбеляза, че „трансатлантическото движение има много начала, но не и край. Скоро му предстои и още едно ново начало – Трансатлантическото споразумение за свободна търговия“. Той определи своя автомобил, произведен в несъществуващата вече ГДР, като безобиден символ на идеята за присъединяването ни към НАТО.