Това съобщи пред журналисти Бойко Великов, директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) към МС, цитиран от БТА.

Близо 50 слаби места в системата на здравеопазването е установил правителственият Център.

Той цитира доклад, изготвен от центъра, чиято цел е да се изготвят предложения, противодействащи на корупционните практики.

Одитите в 13 здравни заведения от цялата страна сочат, че по-голямата част от обявените обществени поръчки са били неоснователни или въобще не са били провеждани обществени поръчки там, където по закон е било задължително да бъдат проведени.

Неоснователните обществени поръчки са за лекарства на стойност близо 59 млн.лв.

Бойко Великов уточни, че неоснователна обществена поръчка означава, че лечебното заведение не е имало нужда от тези лекарства.


В доклада се предлага да се извършват централизирани търгове за доставка на лекарства, тъй като възможността за контрол е много по-голяма.

По думите на Великов, процедурите по закон трябва да бъдат такива, че да не се допуска забавяне в снабдяването с лекарства на лечебните заведения.

"Трябва да се въведат електронни обществени поръчки, тъй като те дават възможности за ограничаване на корупционните практики", категоричен е шефът на БОРКОР.

Той посочи, че и сега има регистър на обществените поръчки, но понякога се оказва твърде трудно да се намери цялата информация, свързана с определени обществени поръчки.

"Ние сме анализирали 14 области, които имат пряко отношение към лекарствената политика и търговията с лекарства. Открили сме 46 слаби места или рискови зони. Регулацията на производството, вноса и търговията с лекарства, различните разрешителни режими създават условия за корупция и там са необходими промени. На следващо място поставяме правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствата. Ролята и мястото на Националния съвет по цени и реимбурсация е значителен", обобщи Великов, цитиран от БНР.

Докладът ще бъде внесен в Министерски съвет, а ефект ще има, ако съответните институции предприемат действия спрямо своите правомощия.

Председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев коментира, че сравнено с всички други европейски държави, лекарствената политика в България остава на едно от най-ниските нива, предаде БНР.

"У нас достъпът до лекарствена терапия е доста затруднен за пациентите. Лекарствата много късно влизат в нашата държава. Минават между две до четири години", категоричен бе Хасърджиев.

По думите му, друг проблем е, доплащането от джоба на пациента е най-високото като процент от целия ЕС. Фактът, че хората трябва да доплащат за лекарства често ги отказва от лечение, което влошава всичките ни показатели в здравеопазването, смята д-р Хасърджиев.

"Надявам се политиците да намерят идеи, ние сме готови да съдействаме. Дали обаче те ще намерят воля и най-вече средства, предстои да видим. Може би липсата на регулация относно предписването на лекарства, това е порочна практика, която се осъжда в цял свят. Като тръгнем оттук, можем да стигнем далеч по-навътре в нещата, които дават предпоставки за корупция", заключи председателят на Националната пациентска организация.