Димитров обясни, че тези документи не са били описани в регистрите, които са създадени след приемането на закона, и за тяхното съхранение, използване и предоставяне са действали други правила, предаде БТА.

"Предполагам, че е възможно и за в бъдеще да се появяват някакви документи отпреди 15-20 и повече години. Аз, обаче, искам да акцентирам върху това, че анализът, който правим, е, че тези документи, които излизат в публичното пространство, нямат пряко отношение към националната сигурност, към външната политика, към отбраната, към конституционно установения ред. Те имат политически цели най-често", заяви председателят на ДКСИ, цитиран от БНТ.

В отговор на въпрос Димитров обясни, че документът на разузнаването, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу Бойко Борисов не отговаря на законовите критерии за класифициран документ.
"Той нямаше реквизитите на такъв. Ставаше въпрос за един обикновен принтерен лист, на който наистина беше написано "строго секретно", но нямаше уникален номер на регистратурата, която го е създала, нямаше съответните други реквизити на грифа, нямаше подписи, печати, организация, която го е създала. При това положение нямаше как да се произнесем, че документът е класифициран", обясни шефът на комисията.

Димитров уточни, че този документ не се е съхранявал като класифицирана информация, но в същото време въз основа на него след това са били изготвяни справки, които вече са били оформяни като класифицирани документи.

Прокуратурата провери твърдението на Борисов и установи, че става въпрос за "лист хартия с недостатъчно достоверни данни", неотговарящ на изискванията за класифицирана информация, получен в Националната разузнавателна служба (НСР) на 8 юни 2005 г. от балканска държава.
От ДПС обаче заявиха, че от НРС са им отказали информация с мотива, че става дума за класифицирани данни и попитаха защо има противоречие между институциите и службите.

Три случая на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с гриф "строго секретно" са регистрирани през 2012 г., съобщи още Димитров. Става дума за неправилно размножаване на секретни документи и унищожаване на такива без разрешението на ДКСИ. Третият се отнася за съхраняване на документи с гриф "строго секретно" в регистратура, на по-долното ниво - "секретно". Според анализа на комисията случаите не са довели до вреди за националната сигурност.

Близо 80 000 души в България имат достъп до класифицирана информация, става известно от доклада на ДКСИ. Системата за защита на класифицираната информация не предотвратява напълно човешкия фактор, ако някой реши да направи нещо нередно, призна Димитров.
Издадените разрешения за достъп до класифицирана информация през 2012 г. са били 23 228. 12451 от тях са за документи с гриф "секретно", 6897 - за такива с гриф "поверително" и 3880 за документи с гриф "строго секретно".