Гвардейски духов оркестър и възпитаници на Духовната семинария, които ще носят икона на Светите братя Кирил и Методий, са начело на колоната, предаде БТА.

По традиция участват ученици и учители от София. В шествието се включиха и депутати, учени, преподаватели, граждани. То премина по бул."Цар Освободител", покрай Народното събрание и Софийския университет "Св.Климент Охридски", и достигна до Националната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий". Към шествието се присъединиха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, ръководството на БАН и академичният съвет на СУ.

В 11.00 ч. пред паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека започна официалната церемония за 24 май. На нея свещеници от Софийската митрополия отслужиха тържествен водосвет.

"Инвестициите в образованието, културата и науката са мощен фактор в развитието на икономиката и туризма", каза Фандъкова.
В приветственото си слово вицепрезидентът Маргарита Попова пък посочи, че кирилската азбука е част от световното културно наследство. Тя призова на днешния ден да помислим и за нашите сънародници в чужбина.

В същото време президентът Росен Плевнелиев днес е на официално посещение във Ватикана. Негово светейшество папа Бенедикт XVI ще приеме на аудиенция българския държавен глава и водената от него делегация. Плевнелиев ще се поклони на гроба на Св. Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим, ще поднесе цветя в базиликата "Санта Мария Маджоре" и на паметника на Иван Вазов.
Утре президентът ще посети църквата "Св.Св.Викентий и Анастасий", която е предоставена за богослужение на Българската православна църква. По-късно през деня държавният глава ще има среща с италианския министър-председател Марио Монти.

За първи път празникът в памет на делото на Светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив - на 11 май по стар стил през 1851 г. Инициативата е на Найден Геров.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица, припомня БГНЕС. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. 24 май започва да се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. църковното честване е отделено и така на 11 май почитаме паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий.
24 май е обявен за официален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г.