Знакът @ е символ на века на Интернет, той е ключов за електронната поща и за общуването в социалните мрежи. Но никой не знае реално откъде идва той пише журналистката в началото на своето проучване.

Някога „at знакът“ е бил познат само на счетоводителите. Това се променило благодарение на Рей Томлинсън, човекът обикновено смятан за изобретател на електронната поща (e-mail). През 1971 г. той го заимствал от своята клавиатура за да го сложи между потребителското име и адреса, когато пращал съобщение между два компютъра в офиса си.

Томлинсън избрал @, защото този знак тогава рядко се използвал в работата с компютри, следователно не би объркал ранните програми или операционни системи. По щастливо съвпадение английското име на символа вече било „at” (произнася се Ей Ти).

„Символът @ се появява в пишещите машини преди края на XIX век – казва Кейт Хюстън, автор на книгата „Тайният живот на пунктуацията“. - Изглежда, че е бил общ знак, който е означавал за читателя „има толкова и толкова стоки с тази цена. Не е бил употребяван за друго.“

Щом пишещите машини са го имали, имали са го и първите компютърни клавиатури.

„Символът @ се е задържал на клавиатурите, защото е бил бизнес инструмент и е бил употребяван в бизнеса“, казва Хюстън.

На времето бизнес потребителите са го разбирали като символ, който сочи единична цена, например 12 батерии @ 1 паунд (всяка).

През 2000 г. италианският академик Джорджо Стабиле отбеляза, че много страни използват за символа @ различни думи, които описват как той изглежда. На турски език думата за него означава „роза“, докато на норвежки е „свинска опашка“. На гръцки е „пате“, а на унгарски „червей“. (На български, както знаем, е „маймунско а“, „маймуна“ и все по-масово „кльомба“ - бел. прев.)

Но Стабиле подчертава още, че на френски, испански и португалски думата за @ (arobase или arroba) препраща към единица за тегло или обем. На италиански пък името на знака e amphora, т.е. амфора, един от характерните керамични съдове за продукти, които са използвани от дълбока древност.

Стабиле е открил писмо, изпратено от Севиля до Рим през 1536 г., в което става дума за пристигането в Испания на три кораба от Новия свят. В това писмо се казва, че една амфора вино била продадена и думата amphora била заместена с @ като съкращение. Стабиле заключава, че символът @ е бил разпространен в Средновековието - съкратен знак за различни мерни единици в Южна Европа.

После испанският журналист Хорхе Романс откри дори по-ранна употреба:

„Четох пример за @ от XVI век и си спомних, че съм виждал символа по-рано, когато бях студент по история в университета в Сарагоса. Прегледах си старите записки и намерих митническа кореспонденция между Арагон и Кастилия от XV век. Знакът е означавал arroba като мярка за тегло и в този случай една „ароба“ жито"."

Но най-ранното открито досега споменаване на @ е религиозно. Той се явява през 1345 година в български превод на гръцка хроника *. Пазен днес във Ватиканската апостолическа библиотека, ръкописът показва символа @ на мястото на А в думата Амин. Мистерия е защо знакът е бил използван в този контекст.

Сякаш на всичко това подхожда фактът, че първият е-мейл, подготвен за пращане със символа @, също се е изгубил във времето, пише в заключение Клеър Бейтс. Когато Томлинсън пратил първото съобщение на tomlinson@bbn.tenexa, не съобразил колко много неща ще промени тази новост и не си дал труда да запише копие.
- - -
* Преводът е на Манасиевата хроника, летопис на византийски писател и духовник от XII век Константин Манасий. Хрониката е преведена по времето на цар Иван Александър (на престола от 1331 до 1371 г.) и по негово нареждане. Съхранени са пет преписа, в случай става дума за т.нар. Ватикански препис, който е богато илюстриран.