Всичко това става въпреки нарастващата икономика, а ложението на много граждани остава плачевно, пише Александър Сарович от сп. Шпигел, цитиран от БТА.

Сред причините за това е Корпусът на гвардейците на Ислямската революция. Най-малко 19 загинали, стотици арести и президент, който признава, че правителството вече не държи под пълен контрол положението.

Иран стана сцена на най-ожесточените протести от президентските избори през 2009 година. Междувременно се надигат гласове и срещу самия режим, по улиците се чуват викове като "Долу Рохани" и "не искаме ислямска република".

Безредиците обаче започнаха като протести срещу безработицата и нарастващите цени. Както и по-рано, основната движеща сила зад протестите е недоволството от икономическите отношения в страната, посочва Аднан Табатабей от Центъра за приложни изследвания в партньорство с Ориента (CARPO) - изследователски център за Близкия изток с централа в Бон.

"Не е тайна, че голяма част от населението е в тежко икономическо положение", посочва той. Това трудно положение е характерно за цялата история на Ислямската република и стига назад във времето до управлението на шаховете преди революцията от 1978/79 година, разказва Табатабей.

По думите на експерта от десетилетия никое правителство не е успяло да подобри положението на социално слабите.

Растеж, който не стига до средния гражданин

На пръв поглед най-новите икономически данни всъщност очертават сравнително положителна картина.

В началото на 2016 година икономическите санкции срещу страната бяха вдигнати като последица от ядреното споразумение между Иран и постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия. През 2015 година иранската икономика се сви с 1,5 %, но оттогава тя нараства със силен темп. За 2016 година според изчисленията на Международния валутен фонд (МВФ) растежът е бил цели 12,5 %.

Сред причините за този изключително бърз темп е и промяна в методиката на изчисление, използвана от иранската статистическа служба. Според повечето икономисти реалният прираст е между 6 и 7 %. За текущата година в прогнозата си МВФ очаква растеж от 4,2 % до март 2018 година. Положителна тенденция през последните години има и при инфлацията - тя се е забавила от 34,7 % през 2013 година до около 10 % напоследък.

Най-голямата част от растежа е в петролния сектор. "Растежът в петролния сектор дава възможност на правителството да инвестира в инфраструктура", казва Тиери Ковил, експерт по Иран в парижкия Институт за международни отношения и стратегии (IRIS). Работните места, създадени по този начин, като цяло обаче не са достатъчни, за да предложат перспектива на стотиците хиляди младежи, които всяка година се включват в трудовия пазар.

Според МВФ безработицата е над 12 %, като младежката безработица се оценява на два пъти по-висока стойност. "Средният иранец не усеща много от растежа", отбелязва Табатабей. Когато през януари 2016 година бе обявено вдигането на санкциите, мнозина обикновени граждани имаха големи надежди. Те се надяваха да бъдат създадени нови работни места, а жизненият им стандарт да се вдигне. Фактът, че две години по-късно това не се става (поне в общия случай), се обяснява с чуждестранните инвестиции, които са значително по-слаби от очакваното.

Според Аднан Табатабей това незадоволително развитие се дължи както на външни, така и на вътрешни причини. "На първо място трябва да се посочи правителството на Тръмп, което прави всичко възможно, за да отрови атмосферата около ядреното споразумение", казва експертът.

Много западни компании имат значителни икономически интереси в САЩ. Политиката спрямо Иран на правителството на Тръмп ги изпълва с колебания и страх от рискове, тя отслабва готовността им да инвестират в Иран. Представители на германската икономика също отбелязват създаващата проблеми роля, която играе американската администрация.

Политиката на Вашингтон спрямо Иран блокира растежа на страната, отбеляза неотдавна пред в. "Франкфуртер алгемайне" Холгер Бингман, президент на сдружението на търговците на едро BGA. Най-големият проблем по думите му е финансирането, тъй като банките ограничават бизнеса си със страната, страхувайки се от отмъщение на САЩ.

Друг фактор според Табатабей е икономическият климат в страната, който подплашва инвеститорите. От една страна икономиката е силно регулирана. Към това се добавят корупцията и шуробаджанащината и всичко това много утежнява положението, посочва експертът.

Политическият елит контролира голяма част от икономиката

Това неблагоприятно положение не само отблъсква чуждестранните инвеститори, но и провокира гнева на населението.

"Ние живеем като бедняци, а те - като принцове", гласи един от лозунгите, които могат да се чуят при протестите през последните дни. Недоволството е отправено към политическия елит, най-вече духовенството и могъщите гвардейци на революцията, които в Ислямската република контролират голяма част от икономиката.

"Когато разговаряте с хората в Иран, бързо се забелязва, че има силен гняв най-вече срещу Гвардейците на революцията", отбелязва Тиери Ковил. Има усещане, че вътрешни хора с връзки във властта могат да правят каквото си искат, че никой няма да им потърси отговорност.

Молбите на обикновените иранци обаче не намират отклик в държавните институции. Държавният бюджет за периода от март 2018 до март 2019 година, който правителството на Рохани неотдавна представи пред парламента, би могъл да засили това впечатление. Той предвижда намаляване на субсидиите за храна и горива, както и орязване на помощни програми за бедните. Религиозните институции обаче остават пощадени от съкращения на разходите. Институции като МВФ и Световната банка играят отрицателна роля, според Табатабей.

"Бюджетната политика на президента Рохани напоследък следва препоръките на МВФ и Световната банка", отбелязва експертът. В страна, в която влиятелните политически актьори контролират и голяма част от икономиката, недоволството от икономическото положение почти насила се трансформира в критика към политическите отношения.

Според Табатабей засега все още няма заплаха за политическата система на Ислямската република. Недоволството междувременно се насочва към властимащите. "В момента обаче не виждам конкретен политически манифест", отбелязва експертът и не иска да говори за възникване на нов политически ред. "Все още сме далеч от този момент", казва той.

Превод: БТА