От комисията не уточниха кой е телекомът, тъй като има срок, в който решението й може да се обжалва.

Една от практиките е предложение за сключване на договор с нови условия по телефона, който се оказва сключен, въпреки отказ на клиента.
Оператор на телекома се обажда на абоната и предлага сключване на договор от разстояние, обясняват от комисията. Въпреки че клиентът отказва, договор има. Когато потребителят подаде възражение, получава отговор от търговеца, че има сделка от разстояние, от която са влезли в сила условията по договора и в случай на отказ, потребителят ще дължи сума в размер на оставащите месечни такси поради предсрочното му погасяване.

При проверка от КЗП и изискване на запис на проведения разговор, в който търговецът настоява, че е получил съгласието на абоната за сключване на договора от разстояние, телекомът представя становище, че няма валидно сключен договор и че той е отразен в системата му поради техническа грешка.
Едва тогава той възстановява условията по първоначалния договор или анулира договора и с кредитни известия се сторнират начислените суми по издадени месечни фактури.
Нелоялната практика в случая се изразява в противоречието в твърденията на търговеца към потребителя и към контролния орган.

Друга нелоялна практика е телекомът да отправя по телефона предложения към пенсионери в договорни отношения с фирмата, като се възползва от уязвимостта им. Според КЗП потребителите може да не са достатъчно информирани или поради проблеми със здравословното състояние да не могат да вземат адекватно решение.

Две нелоялни практики на същия мобилен оператор са подвеждане на потребителя с действия, които се квалифицират като професионална некомпетентност и предоставяне на непълна и заблуждаваща информация за срока за отказ от сключен от разстояние договор за телефонна услуга.

От жалбите на потребителите до КЗП става ясно, че оператор се обажда на абонатите под претекст да разбере дали и в бъдеще възнамеряват да ползват услугите на доставчика, но същевременно им отправят оферта за нов договор. Повечето от тях не знаят, че може да се сключи договор от разстояние и именно заради това дават съгласието си, като държат да имат информацията в писмен вид, защото считат, че едва след като я получат и положат подписа си, договорът ще бъде сключен.
В разговора, който по същество представлява договор за продажба от разстояние, операторът уверява, че в рамките на пет работни дни след провеждането му ще бъде изпратена писмена информация с условията на договора. В редица от случаите това става значително по-късно след обаждането (повече от 15 дни).

В информацията за договора, която потребителите получават, е посочено, че имат право да се откажат от сключения от разстояние договор до 7 работни дни от получаване на писменото потвърждение, но не по-късно от 14 дни, считано от датата на приемане на предложението по телефона.
Освен това, информацията, че потребителят може да се откаже от договора, без да му бъдат начислявани неустойки „не по-късно от 14 дни”, е непълна и заблуждаваща, тъй като не е уточнено, че при закъсняла доставка на писменото потвърждение, срокът от 7 работни дни тече от потвърждаването на информацията, съгласно Закона за защита на потребителите, обясняват от КЗП.

Забранена е и практиката представител на куриерска служба да оставя стикер или съобщение на вратата на апартамента или на пощенската кутия на потребителя, че има пратка, с което телекомът счита, че е изпълнил задължението си за предоставяне на писмената информация на потребителя.

Срочен договор с мобилен оператор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната, решиха окончателно в края на миналата година депутатите с приетите промени в Закона за електронните съобщения. Така вече договорите няма да се подновяват автоматично. Прието бе и мобилните оператори да уведомяват абонатите месец преди изтичането на индивидуалните им договори.