Вчера в публикация в сайта "Биволъ" бяха изнесени данни за досието за вербуване на премиера като агент "Буда" през 1996 г. Борисов отрече да е бил информатор на тогавашната служба ЦСБОП за "оперативно интересни лица".

"Показването в интернет пространството на досието "Буда" е сценарий, който се осъществява от определени сили в държавата и няма нищо притеснително в това, което излиза", коментира по-рано днес вътрешният министър Цветан Цветанов. По думите му дълги години се спекулира с подобна информация, но Борисов може да прецени и евентуално да реши тази информация да бъде изнесена публично.
"До колкото знам това, което чета, е било през 1995-1996 г. и грифът "класифицирана информация" при всички случаи е изтекъл", обясни той и  допълни, че е въпрос на процедура да се отвори официално и да се спрат подобни спекулации.

Преди избори винаги излизат подобни теми и спекулации, смята Цветанов.
По думите му една малка част от показаното в интернет пространството по този случай "вече сме чели през 2005 г., когато Борисов бе кандидат за кмет на София".
Тогава, уточни Цветанов, преди втория тур, почти всички, които ползваха интернет, получиха на своите адреси подобна информация.
"През 2009 г. това отново бе актуална тема, през 2011 г. - някъде преди президентските и местните избори също се появи подобна информация и тогава се говореше за досието "Буда", допълни министърът.

Той смята, че няма неизвестна информация, която да се очаква за самия него. "Мисля, че аз съм единственият в държавата, който даде възможност всичко за него да бъде разсекретено, да бъде направен задълбочена проверка и дадох съгласие резултатът да бъде публично оповестен", коментира Цветанов.

По-късно след коментара на вътрешния министър Борисов бе попитан дали ще разреши и разпореди отварянето на досието "Буда", на което той отговори: "Направил съм го".
"Когато сайтът "Биволъ" публикува един документ (предложението), защо не публикува и другия - отказа за сътрудничество. Тогава всичко ще се види", коментира вчера Борисов.

Час, след като стана ясно, че е разпоредил отваряне на досието, от пресцентъра на МВР съобщиха, че създадената комисия в ГДБОП, която е разгледала "материалите по случай, засягащ оперативния отчет на ЦСБОП във връзка с публикации в медиите", е обявила, че липсват документи за съгласие от посочения кандидат за вербовка като информатор.
"След като се е запознала с документите, комисията е установила, че са изтекли сроковете за защита на класифицираната информация, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ, броени от датата на създаването на документите. Отпаднали са основанията, наложили тяхното класифициране към датата на изготвянето им, поради което се счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 50, ал. 2 от Правилника за защита на класифицирана информация и материалите се декласифицират", пише още в съобщението.

При прегледа по делото било установено, че документите съдържат предложение за кандидат за вербовка като информатор и предложение за изключване на информатор поради „липса на среда“.
Няма документи за "съгласие за вербовка от страна на лицето, не фигурират и подписи". Липсват и документи, показващи, че съответното лице е извършвало подобна дейност и е предоставяло информация, обясняват от пресцентъра на МВР.

Въпреки огласените данни, левицата поиска парламентарна анкетна комисия за агент "Буда". Смятаме, че е от полза и на министър-председателя на и той да настоява за такава комисия, заяви депутатът Михаил Миков, който е и зам.-председател на парламентарната група на Коалиция за България.

Съдържанието на папката бе разкрито от сегашния директор на службата Станимир Флоров. В папка "Буда" има два документа. Първият е предложение за регистрация на Бойко Борисов, като агент "Буда", направено от през декември 1996 г. от оперативния работник Младен Георгиев.
Според директора на ЦСБОП между 1997 и 2000 г. Кирил Радев, цитиран от Би Ти Ви става въпрос за предложение за оперативен подход за последващо действие, което не се е случило, предаде "Дневник". "Това е вътрешноведомствен документ без последици, не води до извод за съпричастност. Бойко Борисов не е бил негласен сътрудник на службите", казва Радев.

Вторият документ в папката "Буда" е направен близо две години по-късно и той е за снемане от регистрите на агент Буда, заради невъзможност да събира информация, поради "загуба на среда".
Според Станимир Флоров описът показва, че документите не са били повече от два, тоест не е имало каквато и да е информация, подадена от информатора.
"В тази папка има два документа, които показват, че този информатор Буда не е работещ , не е получавал информация и не е подписвал информация. Няма документи, с които Буда е бил информатор", категоричен беше Флоров.

Според него, ако оперативният работник е недобросъвестен, има вариант един човек да получи име на агент, без изобщо да подозира за това. "Този документ е вътрешноведомствен, може да бъде изготвен от всеки оперативен работник. В такива документи могат да се срещнат имената на десетки и стотици хора, които не подозират за това", уточнява и Кирил Радев.

Само трима души са взимали папката "Буда", като за последно това е станало през 2006 година. Според сегашния директор на ГДБОП е притеснително, че съдържанието на папката е излязло от дирекцията.
"Един от политиците, който има интерес от това, каза, че го е виждал това дело и го е виждал, но тук това не е отразено, значи че този човек е извършил закононарушение", каза Флоров пред Би Ти Ви. Пред БНТ той поясни, че става въпрос за бивш министър на вътрешните работи.

По-рано днес лидерът на РЗС Яне Янев заподозря, че зад изнесените данни стои бившият вътрешен министър Румен Петков.