Това стана ясно след изказвания на представители на Института по стандартизация и Патентно ведомство пред БНР.
Преди дни се разбра, че връщането на Българския държавен стандарт за киселото мляко зависи от две фирми. Земеделският министър Мирослав Найденов, който настояваше за стандартите, каза, че освен държавната "Ел Би Булгарикум", патент за млякото е бил даден и на частно дружество. Именно това било пречката пред въвеждането на БДС.
"Не съм допускал, че патентът ще се даде на частна фирма", възмути се министърът.

Оказа се, че вторият патент е на "Зоров", а шефът на компанията Димитър Зоров - собственик на мандра "Пършевица" и председател на Асоциацията на млекопреработвателите, дори каза на дискусия преди дни, че ако някой иска да ползва името, трябва да иска разрешение от него. Той обясни това с грижа за качеството на продуктите, които се наричат българско кисело мляко.

Пред PRO.BG самият Зоров заяви, че няма никакви проблеми от факта, че неговата частна фирма държи патента на "лактобацилус булгарикус". Ако са истински, защо млечните продукти да не се наричат "сирене", "кашкавал" или "кисело мляко"? Това няма нищо общо с нашия патент", смята председателят на Асоциацията на млекопреработвателите, който твърди, че е искал въвеждане на стандартите още преди четири години.
Държавата не си е свършила работата, като не е въвела още стандартите, смята той. Това, според Зоров е довело до положението не повече от 20-30% от млечните продукти на пазара да са наистина млечни.

Според Константин Манев, председател на Патентно ведомство обаче, не става дума за патент или търговска марка, а за наименование за произход. В този случай регистрираният ползвател на името няма изключителни права и не може да забранява на други да го ползват, подчерта той пред БНР.

Ирен Дабижева от Института по стандартизация заяви, че обсъждането на стандартите за мляко е приключило миналата година. Но имало разногласия между министерството на земеделието и министерство на икономиката по това дали е законно да се впишат, след като две фирми имат права върху наименованието.
Според Дабижева всеки, който декларира, че ще спази спецификацията на патента (тоест гарантира качеството), може да стане ползвател.

Темата за качеството на млечните продукти стана още по-актуална след като генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Йордан Войнов издаде заповед от 18 юни продуктите, произвеждани с  растителни добавки или соев белтък, да не носят повече наименованието "млечни".