България е длъжна да създаде правна рамка и защита на двойките от един и същи пол. Как ще го направи е въпрос на преценка на държавата и не означава, че трябва да разреши бракът между хора от един и същи пол. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по жалбата на двете българки, сключили брак във Великобритания - Лилия Бабулкова и Дарина Коилова, предаде Lex.bg.

Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са заедно повече от 14 г., а през 2016 г. сключват брак във Великобритания. От 2017 г. насам българските институции отказват да регистрират брака им. Двете жени водят и дело за смяна на фамилията на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отказа на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, само защото по думите им са го уведомили, че са в брак.

През 2020 г. Бабулкова и Коилова подават жалба срещу България пред ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ - право на зачитане на личния и семейния живот.

Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да осигури правото им на зачитане на личен и семеен живот, тъй като у нас еднополовите двойки нямат никакъв правен статут. 

ЕСПЧ постановява, че партньорите не могат да регулират основни аспекти от живота си като двойка, като например тези, свързани с имуществото, издръжката, защитата от домашно насилие и наследяването, както официално признато семейство. Те също така не могат да се позовават на съществуването на връзката си в отношенията със съдебните или административните органи, обобщи пред "Дойче Веле" адвокат Деница Любенова, която представлява Бабулкова и Коилова.

Съдът намира също, че нито едно от основанията за нарушаване на обществения интерес, изтъкнати от правителството, не надделява над интереса на жалбоподателките да получат адекватно признаване и защита от закона на отношенията си.

"Това беше необходимо, за да подтикне българския законодател да създаде правна рамка. До този момент нямахме външно задължение да създадем такава. Оттук нататък, за да си изпълни позитивните задължения и да прекрати нарушението, трябва да създаде правна рамка, което ще изисква промени в Семейния кодекс", обясни още адвокат Любенова.

На въпрос в какъв срок трябва да бъдат приети промените, адвокат Любенова не даде конкретика, но уточни само, че след решението "Стоянова срещу България" промените са се случили в рамките на около година.

От организация "Действие" отбелязват, че решението е ключово и фундаментално за развитието на българското законодателство в сферата на равенството и ЛГБТИ правата.