Частен съдебен изпълнител (ЧСИ), дал на кредитор информация за банковите сметки и сейфове на длъжник след като изпълнителното дело е прекратено, е наказан от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Той е глобен със 750 лв., защото му е първо нарушение, а от неправомерното предоставяне на данните не са настъпили вреди, съобщи "Лекс.бг".

Случаят, заради който е наложена санкцията на частния съдебен изпълнител, започва да се разплита след като през август 2020 г. длъжник по изпълнително дело получава за становище молба от взискателя по него. В нея се твърди, че двамата са страни и по друго изпълнително дело пред друг частен съдебен изпълнител. Като кредиторът, който е адвокат, сочи, че именно по това второ изпълнително дело частния съдебен изпълнител му е направил справка за банковите сметки и сейфове на длъжника. Длъжникът обаче твърди, че това дело отдавна е прекратено и съдебният изпълнител не е имал право да предоставя личните му данни. Затова сезира прокуратурата, а тя пък КЗЛД.

Действително между двамата мъже е имало изпълнително дело заради 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, образувано през юни 2018 г. В срока за доброволно изпълнение обаче длъжникът представил банково бордеро, че сумата е платена още през февруари 2018 г. и сам поискал 300 лв. за разноски за адвокат. Нареждането на превода било извършено от трето лице, а не от самия длъжник.

При това развитие кредиторът направил справка и установил, че наистина през февруари 2018 г. по негова сметка, която не бил дал никой друг освен на застрахователя си, са постъпили 1000 лв. от неизвестно лице. Затова той се съгласил изпълнителното дело да бъде прекратено, но възразил срещу искането за 300 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Последвал съдебен спор за тези 300 лв. и в края на краищата бил потвърден отказът на ЧСИ да признае сумата на длъжника. Така изпълнителното дело било прекратено на 22 януари 2019 г.

Въпреки това на 24 април 2020 г. по искане на адвоката - взискател по прекратеното вече изпълнително дело, служител в кантората на частния съдебен изпълнител му направил справка за длъжника в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ.

Преди да се произнесе по случая Комисията за защита на личните данни изтъква, че частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. По възлагане от взискателя частния съдебен изпълнител може да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и книжа.

"Съгласно чл. 16, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ обаче, законодателят е предоставил официални правомощия на частния съдебен изпълнител да прави справки за длъжника единствено за целите на изпълнението и във връзка с изпълнителното производство", подчертава КЗЛД. И напомня, че в случая справката за банковите сметки е направена година и три месеца след прекратяването на изпълнителното дело. Т.е. обработването не е нужно за целите на изпълнението и изпълнителното производство.

"Макар първоначално частния съдебен изпълнител да обработва лични данни на жалбоподателя на основание чл. 6, параграф 1, буква "д", предл. второ от Регламент 2016/679 за целите на образуване и водене на изпълнителното дело, извършването на справка за банковите сметки на жалбоподателя след прекратяване на изпълнителното дело (след изпълнение на целта на обработването) представлява обработване по начин, който е несъвместим с тези цели. С това администраторът е извършил нарушение на принципа за ограничение на целите по чл. 5, параграф 1, буква "б" от Регламент 2016/679, съгласно който личните данни се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели", заявява КЗЛД.

Освен това тя изрично отхвърля възражението на частния съдебен изпълнител, че банковата сметка не следва да се приема за лични данни, когато се отнася за едни и същи страни по граждански и търговски дела, тъй като техни идентификационни данни се съдържат в тези дела (ЕГН) и по тях може да се получат данни за наличието на банкови сметки във всяка банка. В решението се посочва: "В конкретния случай банковата сметка представлява лични данни от първата категория - всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице, тъй като справката в БНБ е извършена по имена и ЕГН на жалбоподателя, с които е идентифициран. Чрез справката е достъпена допълнителна информация за така идентифицираното лице - данни за всичките му банкови сметки... Именно поради тази причина лицето има право на защита на данните му да не стават достояние на трети лица, когато обработването не е необходимо за целите на изпълнителното производство и принудителното изпълнение", се посочва в решението.