Людмил Рангелов: Закриването на Специализираната прокуратура и съд не е реформа

Няма необходимост от български вариант на закона "Магнитски", твърди адвокатът

08:27 | 13 февруари 2022 | Автор : Калина Петрова 41 4197 Снимка: Булфото

"Трябва да се постигне общо разбиране, че наистина сериозна съдебна реформа може да се прави само чрез промени в Конституцията. Не е съдебна реформа закриването на специализираните прокуратура и съд или предсрочното отстраняване на Иван Гешев от позицията на главен прокурор. Реформата трябва да съдържа промени в закона за съдебната власт, още в начина, по който се провеждат конкурсите за назначаване на магистрати. Важни са много широк кръг от качествата на лицата, които влизат в тази система".

Това заяви в интервю за Dir.bg адвокат Людмил Рангелов. Според него процедурата във ВСС по исканата оставка на главния прокурор Иван Гешев ще завърши с неуспех. Той твърди още, че най-добре е също КПКОНПИ да се закрие и този закон изобщо да се отмени, тъй като в гражданското и наказателното законодателство има достатъчно възможности, чрез които да се реализират функциите на тази комисия. Рангелов коментира и идеята за българско законодателство "Магнитски", заявявайки, че то няма да е в хармония с националните интереси на нашата държава и с правилата на ЕС. Той е на мнение, че след разпита на премиера Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова едва ли ще се стигне до образуването на съдебно производство.

- КС се произнесе за исканата оставка от министъра на правосъдието на главния прокурор, каква е прогнозата Ви как ще се разиграе този казус във ВСС?

- Първо министърът на правосъдието Надежда Йорданова трябва да внесе сериозни материали, които да сочат някакво поведение на главния прокурор, което уронва престижа на съдебната власт или пък трябва да става дума за бездействие и неизпълняване на задълженията му. Това трябва да бъдат сериозни материали, а не извадки от Google или пък такива от вестници. Това като начало.

След това, разбира се, ВСС ще започне процедура по оценка на тези материали дали са достатъчни за образуване на подобна процедура срещу главния прокурор, а именно предсрочно прекратяване на неговия мандат.

Прогнозите ми са, че дори и да започне такава процедура, формално тя няма да завърши с успех, защото Законът изисква квалифицирано мнозинство, което да застане на позиция, че следва да бъде прекратен мандатът на главния прокурор. Квалифицирано мнозинство от 17 човека не виждам в този ВСС как може да бъде събрано, защото само прокурорската квота в него се състои от 11 човека. При пирамидалната структура на прокуратурата едва ли някой от прокурорите ще се изправи срещу главния прокурор с позиция, че трябва да бъде прекратен мандатът му.

Що се отнася до другото производство, отказът на ВСС да се поизнесе по искането, което направи бившият министър на правосъдието Янаки Стоилов, поради недопустимост да прави такова искане и този отказ беше обжалван във Върховния административен съд, сега след това решение на Конституционния съд, Върховният административен съд трябва да се произнесе по тази жалба. И то разбира се трябва се произнесе в смисъл, че уважава жалбата, тъй като след решението на КС е очевидно допустимо министърът на правосъдието да внася подобно искане. И след като се произнесе в този смисъл, ВСС трябва и тук да се задейства на базата на искането и внесените с него материали. Докато тези материали се върнат от ВАС във Висшия съдебен съвет, вече и настоящият правосъден министър може би ще е внесъл подобно искане. Най-вероятно двете искания ще бъдат обединени в едно и оценката ще се прави на предишните и на сега внесените материали. Вече процедурата нататък ще бъде според мен безуспешна, както вече казах.

- В какви срокове ще бъде направено това?

- За съжаление, тъй като това е процедура, която сега се допуска след решението на Касационния съд, няма правила, по които да се провежда, няма и конкретни срокове. Аз поне сега в това отношение очаквам добросъвестност от ВСС, да е в разумни срокове от момента на внасяне на материалите в рамките на месец - месец и половина да има някакво отношение дали ще се развие процедура по прекратяване или просто ще се прецени, че материалите, които му се предоставят, не установяват някакви нарушения. Разбира се, в рамките на тази процедура ВСС може да изиска и допълнителна информация от гледна точка на една добросъвестност, за да изясни казуса и тогава да вземе своето решение. Не е задължително непременно да се ограничи само до това, което му е внесъл министърът на правосъдието. ВСС ще се постарае да се произнесе при една по-голяма пълнота на фактите, които го мотивират или не го мотивират да прекрати предсрочно мандата на главния прокурор. Отново обаче подчертавам, че шансовете са пренебрежимо малки.

- Нужно ли е закриването на спецправосъдието, преди години бяхме убеждавани, че това е една от основните ценности на ЕС?

- Би трябвало да се постави едно начало на едно общо разбиране и в правната общност, и сред хората, които ние определяме като политически елит, че не е съдебна реформа закриването на специализираните прокуратура и съд или предсрочното отстраняване на Иван Гешев от позицията на главен прокурор. Това са евентуални промени, но в никакъв случай не са съдебна реформа. Ако се постигне едно общо разбиране, че наистина сериозна съдебна реформа може да се прави само чрез промени в Конституцията, тогава и разговорът между всички коментатори и експерти първо ще бъде по-съдържателен, по-същностен и наистина може да доведе до някакъв конкретен резултат. Самото обстоятелство, че основните структурни звена на съдебната власт, основната процедура по избор и прекратяване на мандати, брой на членове в отделните органи ВСС, Инспекторат и т.н., е уредена в Конституцията в отделна глава, предполага, че и реформа може да се прави само с промени на разпоредби от този дял на Конституцията. Всички други приказки, че съдебната реформа ще се направи чрез промени в НПК, в Закона за съдебната власт или някакви промени в материалното право, не са сериозни според мен.

По отношение на закриването на специализираните съд и прокуратура. Имаше дълго време почти един общ консенсус, че те трябва да бъдат закрити. Всъщност въпросът е пак по-скоро технически, а не същностен. Закриването и откриването на специализираните съдилища само по себе си не може да бъде елемент от една съдебна реформа. Това е по-скоро една технология къде да се разследват определен тип дела. Има няколко законопроекта, които са внесени, и всички са в посока тези структури да се закрият. Излизат на преден план какво ще се случи със започналите вече дела, които са във фаза на съдебното следствие, и със съдиите какво ще стане след като бъдат евентуално закрити тези структури, къде професионално ще се реализират и в какви съдилища ще работят. Смятам, че всичко това е въпрос на технология и не води до оценка, че едно такова действие е реформа. Основните възражения срещу наличието на специализираната прокуратура и съд са, че те действително в периода на съществуването си се използваха, за да бъдат елиминирани от икономическата сфера по-крупни фигури, които не са в правилния отбор, не са в отбора на политическото мнозинство. Това компрометира основно тези структури. Освен това и продължителният престой на задържани лица, неоправдано от гледна точка на закона и фактите, също злепоставяше тези структури. Според мен, немалка отговорност за това има не само прокуратурата, но и съдът. Защото в крайна сметка той решава каква да бъде тази продължителност. Това компрометира тези две институции, които в много случаи действаха като пристрастни и политически зависими.

- Трябва ли КПКОНПИ да бъде единен орган или трябва да бъде разделен?

- И в момента се занимавам с една искова молба по този закон. Първо аз не съм съгласен, че тази структура трябва да се разделя на две отделни такива. И второ едната от тях да се занимава с разследване. Защото колкото повече са органите, които се занимават с разследване, толкова по-голяма е възможността за всевъзможен административен и законов произвол.

Първо и преди всичко трябва да се направи една сериозна ревизия на закона за тази комисия. И след това да се направи преценка дали изобщо нейното съществуване е необходимо. Така или иначе съществуването и на такъв закон и на такава комисия е своего рода някакво извънредно законодателство, специално законодателство, което не е характерно за една зряла демократична държава. Това, което се случва с производствата по този закон при оценката на доказателствата, е много далеч от принципите на пазарната икономика. Това задължително трябва да се съобразява, ако сегашното политическо мнозинство реши да прави някакви промени, както в комисията, така и в закона. Моето мнение е, че най-добре е и комисията да се закрие и този закон изобщо да се отмени. В гражданското и наказателното законодателство има достатъчно възможности, чрез които да се реализират същите цели, заради които е създадена функциите комисията. Обаче при много по-големи възможности на лицата, които са обект на преследване по този закон, да се защитават адекватно.

- Какво трябва да бъде направено за съдебната реформа освен промяна на Конституцията, къде е най-пробивна нашата съдебна система?

- Така както първоначално беше уредена съдебната власт в Конституцията, само по себе си беше достатъчно добър начин, който дава възможност тя да функционира ефективно. Във финеса, в детайлите наистина могат да се направят някакви промени в процесуалните закони. Общо взето има консенсус, има и някакъв натиск от нашите партньори в ЕС, явно трябва да бъдат направени реформи, които да дават възможност за контрол върху главния прокурор. Не че сега няма такива възможности, но в крайна сметка всичко опира до хората, които изпълват със съдържание тази съдебна система - прокурори, следователи, съдии. Ако всички те са в пълния смисъл независими и компетентни, тогава и системата ще функционира. Каквито и промени да се направят, ако съдиите и прокурорите не са независими и ако не са компетентни, резултатът винаги ще бъде този, който сега имаме, недоверие в съдебната система, а и без това всеобщата несправедливост, която се вижда във всички посоки в обществения живот, ще се увеличава и чрез действията на съдебната система. А там е крайната спирка, на която гражданите могат да получат справедливост, разбира се съобразена със закона.

- Споменахте за контрола на главния прокурор, как може той да бъде контролиран?

- Според мен, трябва да се приемат законови процедури чрез, които главния прокурор да бъде по-ефикасно контролиран от ВСС и Народното събрание. Сега никой не разглежда опцията контрол от ВСС, защото съставът на сегашния ВСС се счита персонално за неподходящ да осъществява такъв контрол. Това може да влезе като промяна в Конституцията. Това е пътят, по който може да се осъществява контрол и може да стига включително и до тези крайни резултати с предсрочно прекратяване на мандата и разследване за извършено престъпление. Ние изключително сме се концентрирали върху въпроса кой може да разследва главния прокурор за извършено престъпление. Като че ли главните прокурори, които са минали през своите мандати, непрекъснато или някои от тях са извършвали някакви престъпления и, видите ли, Конституцията и законите пречат да бъдат преследвани. Това са наистина изключителни случаи и за това трябва да се предвиди такава процедура. Най-подходящо е в Конституцията да се впише ефективно уреден контрол от ВСС и от Народното събрание. В крайна сметка законодателната власт, въпреки че всички власти са независими, е най-важната и с най-голяма тежест в държавата.

- Имаме ли нужда от Законодателство тип Магнитски, напоследък се заговори усилено за него?

- Това, което се обсъжда в случая, то не е принципно изобщо да бъдат уредени тези въпроси, а сега да нагодим законодателство по един закон на една трета държава към санкциите, които е наложила на няколко лица. Аз мисля, че такова разрешение е неподходящо, несъответно на една суверенна държава и от правна гледна точка такова, което няма как да бъде въведено в хармония с регламентите на ЕС. Те са категорични, че такъв тип законодателство и такъв тип актове на трета държава да действат на територията на ЕС е недопустимо. Мисля, че тук се заблуждават управляващите със самото намерение да изготвят такова законодателство. Такова законодателство няма да е в хармония с националните интереси на нашата държава и с правилата на ЕС. Цялото ни законодателство, къде по-пряко, къде по-косвено, съдържа механизми за борба с корупцията. Но понеже те не се прилагат, ние непрекъснато се стремим да въведем нещо извънредно, изключително, та, видите ли, корупцията с един удар да бъде унищожена. Тя е ежедневно действие на всички държавни органи. Не само при съдебните органи. Тя съществува при всяка държава, където има някакъв стопански живот. Въпросът е да се сведе до минимум и да има начини, по които да бъде установявана. И сега законите имат достатъчно норми, които позволяват да се случва това.

Не съм политически експерт, но когато идваш с основна политическа заявка за нулева корупция, ти някак си предпоставяш именно такова суперзаконодателство, което, когато бъде прието, незабавно ще отреже главата на корупцията. Напротив. Едно такова извънредно по същността си законодателство само ще навреди на икономическия живот в страната и няма да реши въпроса с корупцията. Това е като въобще всякакъв вид престъпност. Ето какво казва Монтескьо: "Този, който извършва престъпление, не се интересува от съдържанието на закона, а от вероятността той да бъде приложен спрямо него." Тоест, ако винаги законът се прилага, тогава корупцията ще изчезне, а не ако санкцията е много тежка. Както се вижда, казано е преди столетия, но и сега е актуално.

- Правилно ли беше извикан на разпит в прокуратурата премиерът Кирил Петков и началникът на кабинета му Лена Бориславова ?

- По принцип в закона се съдържа такова задължение. Когато някой постоянно обявява публично, че знае за лица, извършили тежки престъпления, според самия закон е обществено задължен да съобщи на съответните органи цялата информация, която има за такива лица. И в този смисъл - да, правилно е това решение. Въпросът е дали не е прекалено политизирано това призоваване. Но няма нещо нередно от гледна точка на закона. Това по-скоро не е разпит, а едно събеседване. Там не се прави протокол за разпит, а се дават едни обяснения какво му е известно, откъде му е известно и доколко подробно може да съобщи някакви факти. От това нищо няма да последва като по-нататъшна реализация. Ще се извърши предварителна проверка по тази информация, която са дали министър-председателят и началникът на политическия му кабинет, и едва ли ще се стигне до образуване на досъдебно производство срещу конкретни лица на базата на тази информация. Службите, в лицето на МВР и ДАНС, трябва да разполагат с такава информация. И от там, ако постъпи някаква по-конкретна информация, може да се стигне до някакво развитие. Иначе така ще приключат нещата - само с шум по медиите.

- А няма ли това противопоставяне между институциите да изяде главата на същинската съдебна реформа?

- При всички случаи противопоставянето не е полезно. Да се сведе цялата борба за повече законност до отстраняването на Иван Гешев не е ефикасно действие. Проблемите са други и общо взето те се знаят. А противопоставянето, което има между прокуратура и МВР, на органите, които събират оперативната информация, която след това се превръща в доказателства, при всички случаи вреди и на борбата с престъпността, и на хода на съдебната реформа. Тя така само се бави и се елементаризира по някакъв начин. Не са там проблемите. В самото функциониране са проблемите на съдебната система. Пак ще кажа. Компетентни и независими магистрати, независими от фактори за кариерно израстване, за бонуси, за цялата си професионална работа. Това е, което е довело съдебната система до ниска степен на доверие и до постоянно говорене, че трябва да се реформира. Тя реформата трябва да започва с изначалните промени и в закона за съдебната власт, в начина, по който се провеждат конкурсите. Важни са качествата на лицата, които влизат в тази система. Защото, когато един неподходящ от гледна точка на морала и на компетентност успее да влезе в съдебната система, след пет години той става несменяем. За да бъде отстранен от нея, трябва да извърши едва ли не тежко престъпление. Такива хора могат през целия си професионален път, до пенсиониране, да затлачват и да тормозят системата с некомпетентност и със зависимости. Както винаги, нещата опират до хората.

Когато магистратите не са независими, те стигат до образуване на дела срещу невиновни хора. Вчера бях на едно съдебно заседание и там научих, че моят клиент Мирослав Николов е починал от COVID. През 2013 година беше поръчано да се повдигне някакво обвинение срещу него, защото той в качеството си на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", не беше изпълнил едно искане на много, много влиятелни лица - да депозира 2 милиарда от парите на фонда в КТБ. По тази причина започнаха да търсят някакъв начин да бъде санкциониран чрез съд. Образува се едно наказателно производство, което се точи много дълго в досъдебна фаза, а след това прокуратурата внесе обвинителен акт в съда. Елементарно дело за някаква неизгодна сделка за 19 000 лева. Първоинстанционният съд го оправда, прокуратурата протестира. Вчера бе първото заседание пред втора инстанция, но се оказа, че той е починал и делото ще бъде прекратено. Междувременно изключителните притеснения в продължение на 7 години доведоха до развитие на диабет у този човек. Кой сега ще върне нещата назад, за да бъдат поправени? Кой ще понесе някаква отговорност за това, че този човек е бил така преследван в продължение на няколко години?

Това ме прави гневен, защото си безпомощен да направиш нещо на виновните, които са обвити в мъгла, в отдалеченост, никога няма да получат наказанието, което би трябвало. Ето затова казвам, ако прокуратурата беше наистина независима, трябваше да вижда, че това, което я мотивира, трябва да образува и да води такова производство срещу този човек, е юридически несъставомерно и неоправдано. И най-вероятно този човек можеше да остане и жив. Когато на един магистрат можеш да му кажеш отвън какво да прави, а не това което е разписано в закона, и магистратът не се подчинява на обективните факти, които са срещу дадено лице, а просто дай този човек да го подхванем за нещо, пък после ще видим какво ще стане, това не е правосъдие.

ИЗБРАНО