България не е обявила за специална защитена зона цялото орнитологично важно място, обхващащо Рила планина. Освен това не е класифицирала най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици, конкретно определени съгласно директивата за опазването на дивите птици, поради което не е изпълнила съответните си задължения по тази директива. Това реши Съдът на Европоейския съюз и осъди България да плати съдебните разноски, съобщи "Лекс".

В съобщението на съда в Люксембург се казва, че Рила е важен регион на обитаване на птици и една от най-значимите територии в Европейския съюз за опазването на около 130 вида гнездящи птици. От европейско природозащитно значение са 41 вида, като един от тях е застрашен в световен мащаб.

Съдът припомня, че през 2016 г. Европейската комисия предяви иск за осъждането на България, тъй като в специалната защитена зона "Рила" не е било включено орнитологично важното място "Рила" в неговата цялост, т.е. останали са незащитени територии, които по брой и площ са най-подходящи за конкретно посочени от Комисията видове птици в съответствие с Директива 2009/147 относно опазването на дивите птици.

Тогава от комисията съобщиха, че завеждат дело срещу България пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина. Съгласно законодателството на ЕС за опазването на дивите птици държавите членки са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, считани за редки или нуждаещи се от специална грижа.

През 2016 г., когато ЕК заведе делото срещу България в Люксембург, страната ни по преценка на властите в Брюксел е класифицирала правилно 72% от зоната като специална защитена зона. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици. Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius), обясниха от комисията.