Асоциацията на прокурорите със съмнения за пряка политическа намеса в съдебната система
Визират освобождаването на Гешев, идеите за конституционни промени и последните промени в Закона за съдебната власт и НПК
От Асоциацията на прокурорите в България намират за неубедителен отговора за мотивите, стоящи зад процедурата по освобождаване на главния прокурор Иван Гешев, обявяват се срещу промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, а лансираните идеи за конституционни реформи определят като "вредни и неприложими". Това се казва в позиция до медиите, изпратена от асоциацията.
Още по темата
На 12 юни Пленумът на Висшия съдебен съвет гласува да освободи предсрочно от длъжност главния прокурор по предложение на четирима членове на Прокурорската колегия заради изказването "политически боклук", което според тях накърнява престижа на съдебната власт.
Според Асоциацията на прокурорите в юридическите среди и обществото има различни интерпретации на употребената от Иван Гешев фраза "политически боклук". Освен това процедурата по освобождаването му не е дала "ясен и убедителен отговор относно мотивите за нейното иницииране и спазването на реда на нейното протичане, което пък от своя страна прави атакуем крайния резултат".
"Избирането и освобождаването от длъжност на заемащия поста магистрат, който във времето ще е различен, следва да става при наличието на сериозни и категорични основания, по ясни критерии, при съблюдаване на открита, справедлива и състезателна процедура и без каквато и да е политическа или друг вид нерегламентирана намеса. Квалифицираното мнозинство играе ролята на бариера именно пред подобен род нелегитимни влияния".
Прокурорите се обявяват и срещу промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс относно условията при процедурата по освобождаване от длъжност на главния прокурор, както и тези промени, които засягат избора на членовете на Висш съдебен съвет от професионалната квота.
"С измененията в Закона за съдебната власт беше въведен различен ред за избор и за освобождаване на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор от Пленума на Висшия съдебен съвет - за председателите на двете върховни съдилища това да става с квалифицирано мнозинство от 17 гласа, а за главния прокурор с обикновено мнозинство от 13 гласа. Конституционната логика повелява вземането на кадрови решения за тримата висши представители на съдебната власт да се извършва по еднакъв ред, като израз и гаранция за спазване на принципа на правната сигурност в държавата".
Особено притеснително според асоциацията на прокурорите е, че "щом подобни действия, които пораждат сериозни съмнения за политическо влияние, са възможни срещу един от тримата най-висши представители на съдебната власт, какво остава за редовите магистрати".
Също така от асоциацията поставят въпроса за важността на бъдещото решение на Конституционния съд относно функциониращия с изтекъл мандат ВСС.
"Какви биха били последиците, ако Конституционният съд приеме, че настоящият ВСС е с прекратени функции и е конституционно недопустимо да взема решения? Каква юридическа и което е по-важно морална стойност ще имат вече взетите негови решения и с каква легитимност пред нас прокурорите, а и пред цялото общество ще е евентуално новоизбран от настоящия състав главен прокурор?".
От асоциацията поставят и въпроса за предстоящите конституционни промени.
"В лансираните в публичното пространство откъслечни идеи за конституционни реформи присъстват екзотични, неприложими и категорично вредни за българските условия предложения. Конституционното място на Прокуратурата на Република България, като гарант срещу произвол и засягане основните ценности на обществото ни, е в съдебната система. Необходим е истински, задълбочен, професионален и принципен дебат".
"Не можем да отминем и случило се с отделянето на следствието от прокуратурата. Според асоциацията с процедурата по приемане на този законопроект са осъществени нарушения на законодателния процес. Съществена част от разпоредбите бяха приети само с едно гласуване, което е в противоречие с чл.88, ал. 1 от Конституцията. Става въпрос за предложените между двете четения промени от един народен представител. Така изключително съществени изменения, променящи концептуално мястото на следствието в системата на съдебната власт, бяха приети експресно, без обществено обсъждане и в разрез с нормите на ЗНА и с ПОДНС", казват още от асоциацията.