Европейската прокуратура е започнала в България общо 143 разследвания, които са за злоупотреби с общ материален интерес от 500 милиона евро. Това заяви в предаването "Още от деня" по БНТ служебният министър на правосъдието Крум Зарков. Той отбеляза, че на 1 март европейският главен прокурор Лаура Кьовеши и направила своя годишен отчет. Според него Европейската прокуратура има доста работа в България.

Зарков добави, че е притеснен от факта, че трима делегирани европейски прокурори у нас напуснаха през последната седмица.

Ние трябва да имаме 15 делегирани прокурора, имаме избрани девет, а през последната седмица си тръгнаха трима. Лаура Кьовеши ме информира, че възлага вътрешна проверка по темата, ще видим какви са причините, обясни Зарков. Трябва да попълним своята бройка, не за да се харесаме, а защото имаме нужда от европейски прокурори, които да проверят много от въпросите, на които не отговори българската прокуратура, каза още правосъдният министър.

Зарков каза, че не разполага с различна от вече публично известната информация за ареста на бизнесмена Велико Желев и връзката му със строежите на АМ "Хемус". "Трябва да видим как ще се развият нещата, дали и за какво ще бъде обвинен", посочи той.

Министърът коментира и подготвяния от повереното му ведомство Закон за личния фалит. По думите му има остра нужда от такъв закон, защото "дълговата спирала" за голяма част от обществото рискува да се задълбочи. Крум Зарков цитира социологическо проучване, според което почти 75 процента от българите имат трудности да покрият разходите си за месеца. Често тези дупки в края на месеца се попълват с кредити. Много хора ни пишат, че години наред изплащат своите кредити и накрая дължат повече и повече, обясни Зарков. По думите му подобна система, която да защити длъжника, съществува във всички страни в Европа. Става дума за процедура, която се развива през съд по искане и по волята на длъжника. Съставя се план съвместно с няколко институции, за да има перспектива длъжникът да излезе от ситуацията и да покрие дълговете си разсрочено, обясни Зарков.

Според правосъдния министър случаят с убиеца пред дискотека "Соло" показва, че не е направено всичко възможно наказанията да са неизбежни. 

"Този убиец е осъден с влязла в сила присъда най-тежката мярка - доживотен затвор и въпреки това е успял в продължение на 10 години да се укрива. Все пак правосъдието го достигна", каза Зарков.

Според него тук не става дума пропуск в закона, а за пропуск в изпълнението му. Оттогава такива случаи не се наблюдават често, но трябва да се направи много внимателно изследване защо се случват подобни неща, посочи още той.

"Това е единият от случаите - друг случай да избягаш от закона е въобще да не ти бъде повдигнато обвинение или да не бъдеш осъден", допълни министърът.

Крум Зарков заяви, че няма право да обсъжда съдии и посочи, че контрол над действията на един съдия може да извършва само по-висш такъв. На въпрос работи ли съдебната система отговори, че в повечето случаи работи, но има два големи проблема:

"Единият е кой изобщо стига до съд и има ли такива, които са защитени - не с имунитет, а фактически - това е въпросът за високите етажи на властта и политическата корупция. Този въпрос е обект на законопроекти, които, надявам се скоро, ще бъдат приети. Другото е организацията на самата система, така че да не може някой, който вече е осъден, такива случаи са редки, да се отклони от изпълнението на своята присъда".

Има какво да се направи, за да се подобрят правоохранителната и правораздавателната система, както и да се изчисти политическата власт от корупцията, но не е вярно, че системата не работи - тя просто трябва да бъде подобрена, заяви министърът.

На въпроса какво ще се случи с антикорупционното законодателство той също отговори с въпрос: "Ще има ли мнозинство, което да посмее и да устои необходимите промени? Надявам се, че отговор ще дадат скорошните избори".