Войната на Русия срещу Украйна прави избора на шеф на НАТО още по-значим

Снимка: АР/БТА

Войната на Русия срещу Украйна прави избора на шеф на НАТО още по-значим

Мнозина очакват до средата на юли да бъде ясен победителят. Кои са споменаваните наследници на Йенс Столтенберг до момента

21:01 | 27 май 2023 | Автор: Александър Евстатиев, БТА 140 3751 Снимка: АР/БТА

Надпреварата за това кой ще оглави Северноатлантическия алианс вече е започнала, макар че на този етап няма много показатели, по които да се съди кой ще бъде победител. Тази седмица агенция Ройтерс коментира някои от известните кандидати за най-високия пост в НАТО и имената на потенциални претенденти, отговарящи на критериите, които вероятно ще огласят кандидатурата си на малко по-късен етап.

Още по темата

Както стана известно по-рано този месец, Йенс Столтенберг, който заемаше поста генерален-секретар на Алианса в продължение на девет години, обяви, че няма да се кандидатира за четвърти път. Мандатът му изтича през септември, което означава, че за тези няколко месеца ще се изясни кои ще са кандидатите за поста. Фигурата на председателя ще бъде от особено значение предвид ангажираността на НАТО във войната на Русия срещу Украйна и помощта, която този могъщ военно-политически съюз оказва на Киев срещу руската агресия. Не на последно място, от изключителна важност е страните членки да бъдат единни в позицията си, но и да се има предвид евентуалната ескалация на напрежението между Кремъл и Алианса, която да доведе до потенциален директен конфликт с непредвидими последици.

Много от членовете на НАТО биха искали наследникът на поста на Столтенберг да бъде определен не по-късно от средата на юли, когато е срещата на върха в Литва. Това означава твърде малко време за тези 31 страни членки. Не е изключено настоящият генерален секретар да бъде помолен да се кандидатира отново.

Джейми Шей, бивш дългогодишен високопоставен служител в Алианса, а понастоящем част от мозъчния тръст "Чатъм хаус" каза, че за поста ще се търси висококвалифициран политик, който в същото време е и добър дипломат.

"Да се държи семейството заедно, всички постоянно да са на линия, да е във връзка с всички съюзници, за да е сигурен, че е наясно с това какво искат те, всичко това е важна част от работата [на генералния секретар]", каза Шей.

Един от потенциалните наследници на Столтенберг е британският министър на отбраната Бен Уолъс, който обяви миналата седмица, че "би било фантастично" ако стане генерален секретар на НАТО. "Винаги съм казвал, че това би било добро работно място. Това е работа, която бих искал. Но също така обичам и работата, която върша сега", каза Уолъс пред ДПА. Ден по-късно Риши Сунак похвали Уолъс като "много уважаван" сред чуждестранните си колеги, когато бе попитан за министъра от кабинета му, който се изтъква като кандидат за наследник на Йенс Столтенберг.

Уолъс отдавна е спряган за претендент заради ролята му в подкрепа на Украйна след нахлуването на Русия, въпреки че постът на генерален секретар често се дава на по-висшестоящи политици, като бивши министър-председатели например , припомня британското издание "Гардиън". След като министърът на отбраната потвърди интереса си към тази длъжност, Сунак се обърна към Уолъс с молба да стане следващият генерален секретар на НАТО. Ако Уолъс получи този пост, това ще означава предсрочни избори в неговия изборен район. Това от една страна би било допълнителен проблем за Сунак, но от друга ще означава увеличаване на влиянието на Обединеното кралство на международната сцена.

Решението за заемане на длъжността обикновено се взема зад кулисите, отбелязва Ройтерс. САЩ все още не са посочили предпочитания от тях кандидат, но се появиха съобщения, че Франция би предпочела някой от Европейския съюз, с надеждата по този начин да се засили сътрудничеството между НАТО и ЕС. Трябва да се има предвид и вътрешнополитическата обстановка в страните, откъдето са кандидатите и тяхната относителна тежест в международната политика. Някои правителства вече обявиха желанието си Алиансът за първи път да бъде оглавен от жена. В тази връзка се спряга името на датската министър-председателка Мете Фредериксен, смятана за политическа фигура, отговаряща на критериите за поста.

Фредериксен е на 45 години, лидер на партия "Социалдемократи", а през 2019 г. стана най-младият министър-председател в историята на Дания. Политиката ѝ по време на КОВИД пандемията често е давана за пример за успешно справяне с критични ситуации и вероятно това е основната причина тя да бъде избрана за втори мандат. В случай че стане генерален-секретар на НАТО, Фредериксен ще трябва да напусне сегашния си пост и е много вероятно това да доведе до разпадане на крехкото мнозинство, с което сега управлява. Що се отнася до датската политика в контекста на членството на страната в НАТО, при управлението на Фредериксен разходите за отбрана представляват едва 1,38% от БВП, при заложени 2% - цел, която всички страни членки би трябвало да достигнат.

Макар че официално каза, че няма да е кандидат, някои натовски дипломати твърдят, че задкулисно датският премиер сериозно се интересува от поста. Нейното име беше спрягано първоначално от норвежки таблоид, като интересът към евентуалната ѝ кандидатура се появи отново, след като от Белия дом обявиха, че Фредериксен ще се срещне с Джо Байдън в началото на юни.

"Няма да се кандидатирам за какъвто и да било пост", каза Фредериксен тази сряда пред репортери, с цел да спре спекулациите, че посещението ѝ във Вашингтон ще представлява "интервю за работа".

Не е за пренебрегване фактът, че макар постът обикновено да се дава на европеец, той не може да не бъде одобрен от САЩ - водещата военна и политическа сила сред членовете на НАТО. Източници, запознати с американската политика, казват, че администрацията на Байдън все още няма фаворит сред потенциалните кандидати. Говорител на Държавния департамент посочи, че все още е твърде рано да се предполага кого ще подкрепят Съединените щати.

Сред споменаваните за подходящи наследници на Йенс Столтенберг е председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Обосновката е логична - тя има добри работни отношения с Вашингтон, бивш министър на отбраната е, а като председател на Европейската комисия има опит в работата с повечето правителствени ръководители на НАТО, коментира изданието "Политико".

Въпреки това, според служители от НАТО и Еврокомисията, Фон дер Лайен да генерален секретар на НАТО е по-скоро пожелание, отколкото заявка за предстояща смяна на поста. Няма доказателства, че тя се интересува от тази роля, а в Брюксел не очакват Фон дер Лайен да се оттегли преди края на първия ѝ мандат през 2024 г.

Освен предимствата, има и някои пречки пред нейната кандидатура. Въпреки че е най-голямата икономика в Европа, Германия така и не успява да постигне целта от 2% от БВП разходи за отбрана, което включва и времето, през което Фон дер Лайен беше федерален министър на отбраната. Според някои наблюдатели Фон дер Лайен носи известна отговорност за сравнително лошото състояние на германската отбрана.

От гледна точка на германското правителство, запазването на Фон дер Лайен начело на Комисията може да се окаже по-голям приоритет от ръководния пост в НАТО, въпреки че тя е част от сегашната дясноцентристка опозиция. Изпълнителният орган на ЕС вероятно е по-могъщ от шефа на НАТО що се отнася до Европа, тъй като прокарва политики, които засягат почти всички сфери на живота.

Нидерландският министър-председател Марк Рюте отхвърли спекулациите за роля в НАТО, като през януари заяви пред репортери, че иска "да напусне политиката и да се занимава с нещо съвсем различно". Говорител на мпремиера повтори миналия месец, че мнението му не се е променило.

Наблюдатели обаче твърдят, че Рюте не бива да бъде изключван. Той е на поста си от 2010 г., има значителен опит в работата с лидери от целия Алианс и насърчава тясната трансатлантическа връзка. Нидерландия също така се справя сравнително добре в сферата на отбраната - тя е един от най-големите европейски донори на оръжие за Украйна, но не е чак такъв "ястреб" като страни от Източна Европа.

Поне три различни източника - в Отава, Вашингтон и Брюксел, където е сцентралата на НАТО, твърдят, че името на Кристия Фрийланд - вицепремиер и министър на финсите на Канада, се споменава от няколко месеца в международните среди в областта на отбраната и сигурността, като потенциален наследник на настоящия генерален секретар. Самата Фрийланд, запитана от журналист по този въпрос, каза уклончиво, че вече заема две длъжности, информира сайтът на канадската медийна компания "Си Би Си" (Canadian Broadcasting Company - CBC).

"Наличието на канадски [генерален секретар] може да бъде добре дошло от гледна точка на засилване на участието на Канада в Алианса", казва Крис Скалуба от базирания във Вашингтон мозъчен тръст "Атлантически съвет" (Atlantic Council). "Тя се ползва с добро име в европейските и трансатлантическите среди за сигурност. Мисля, че това ѝ дава основателни шансове", допълва Скалуба.

Той каза, че слуховете за кандидатурата на Фрийланд са широкоразпространени, а високопоставени източници в НАТО побързаха да потушат спекулациите. Според него предположенията за наследник са започнали още в началото на 2020 г., доста преди крайния срок за смяна на Столтенберг.

Като човек, който е запознат с източноевропейската политика и история, който владее английски, украински, руски, полски, френски, испански и италиански език, Фрийланд вероятно ще бъде смятана за голяма "придобивка" в момент, когато алиансът се опитва да состане сплотен в условията на голяма регионална война. Познанията ѝ за Русия и зпо темите, свързани с Кремъл биха били още един голям плюс.

Но за да осигурят нейната кандидатура, както тя, така и министър-председателят Джъстин Трюдо ще трябва да работят в международната дипломатическа мрежа, вероятно зад кулисите, и да изразходват политически капитал.

"Неофициалният процес вероятно е по-важен", казва Скалуба, който е прекарал 15 години в Пентагона и като софицер за връзка в НАТО. Лобирането и извиването на ръце се извършва в големите столици на държави от НАТО - Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин, посочи той.

Някои правителства на страни членки на Алианса твърдят, че следващият генерален секретар трябва да бъде от Източна Европа, предвид войната на Русия срещу Украйна, което засили тежестта на региона още повече.

В тази връзка, едно от спряганите имена е това на министър-председателката на Естония Кая Калас, известна с позицията си на "ястреб" по отношение на мерките, които трябва да се вземат срещу руската агресия. Тя често критикува политиката към Русия на други страни членки, например тази на Франция, като твърде мека. Тъкмо тази твърда позиция кара някои дипломати да гледат с недоверие към нейната евентуална кандидатура.

Списъкът с вероятните кандидати за най-високия пост в НАТО продължава с испанския министър-председател Педро Санчес, пред когото предстои надпревара на парламентарните избори тази година, и който обяви, че не желае да е на тази позиция. Други споменавани имена са тези на президентите на Румъния и на Словакия - Клаус Йоханис и Зузана Чапутова. Още през 2021 г. "Политико" спомена като евентуални кандидати трима бивши президентки - Колинда Грабар-Китарович (Хърватия), Далия Грибаускайте (Литва) и Керсти Калюлайд (Естония).

Спекулациите илюстрират колко много руската инвазия в Украйна е променила НАТО и идеята за това кой може да ръководи пакта. Войната постави Алианса в нова светлина, като направи работата по-чувствителна в политическо отношение и по-значима, отколкото е била в миналото. А съюзниците изведнъж станаха много по-предпазливи по отношение на това кой иска да говори от тяхно име на този висок подиум. На този етап изглежда, че разговорите са по-скоро сондиране сред подходящите кандидати, отколкото участие в реални преговори.

За много правителства подходящо решение изглежда сегашният генерален секретар да удължи оставането си на поста, въпреки че самият той отрече, че ще го направи. Засега Столтенберг е вторият най-дълго заемащ тази позиция в над 70-годишната история на НАТО. Много международни агенции отбелязват, че той все още не е отговорил категорично на въпроса какво решение би взел, ако бъде помолен да остане.

ИЗБРАНО