Вик "Аллах акбар" и снайперист с "Калашник" ликвидират египетския лидер Ануар Садат. Дата е 6 октомври 1981 г. Садат е публично разстрелян по времето на военен парад. Днес той щеше да навърши 100 години.

В деня на парада съпругата му настойчиво го приканва да си сложи бронежилетка, но без успех. Бронежилетката е американско производство и можела да издържи на куршум от автомат "Калашников", както и на осколки от гранати. Садат отхвърля настояването на съпругата си, защото просто иска народът да се порадва на сивия му параден кител с ордени.

В 11,20 часа в Кайро стартира военен парад, който е в чест на годишнината от "Войната на Съдния ден" - от неуспешния опит на Египет и Сирия да отнемат завзетите от Израел територии през 1973 г. Опитът се проваля и завършва с хиляди жертви, но парадът е свято дело, тъй като Египет се смятал за победител във войната. Садат пристига на парада с брониран автомобил, тихо и спокойно.

Очаква се всичко да мине стандартно. Прочитат молитва, министърът на отбраната държи реч, в стегнат строй пред трибуната преминават блоковете на различните родове войски. От небето, направо на трибуната, се спускат десантчици. Народът е във възторг. Идва редът на мотоциклетистите. Изтребители изпълняват във въздуха сложни фигури. Последват аплодисменти.

И никой не обръща внимание на камионите, които се изравняват с трибуната в 13,10 часа. В единия от тях се намират военните заговорници, които ще убият президента за "предателство на идеите на исляма".

След смъртта на президента на Египет Гамал Абдел Насър, който е голям приятел на Съветския съюз и за когото Висоцки пя, че не заслужава съветския орден, Садат скъсва връзки със СССР и се предава на ласкавите ръце на САЩ. Американците му предоставят нужната финансова помощ, безплатни кредити, оръжие и го убеждават да сключи мир с Израел. Преди това Садат е пуснал от затворите ислямисти, осъдени по времето на управлението на Насър.

"Браво на ислямистите!, казва Садат. - Те ще колят комунисти и привърженици на Москва и така ще има по-малко проблеми..."

В 13,10 часа, членът на организацията "Ислямски джихад", лейтенантът от 333-а артилерийска бригада Халед Исламбули скача от камиона и хвърля граната срещу президента. Тя удря трибуната, отскача назад и се взривява. Още един военен - Ата Таил, хвърля нова "лимонка", но тя не стига до предназначението си. Следващата граната не сработва. Четвъртата избухва, но осколките не раняват никого.

- Не може да бъде... това не може да се случи... - паникьосано произнася Садат и се изправя на трибуната в пълния си ръсту ставайки отлична мишена в сивия си мундир.

- Може, и още как! - ядосват се убийците, които се намират в камиона. - Сега ще ти докажем!

Единият от заговорниците - Хюсеин Абас Али, професионален снайперист, шампион по стрелба в египетската армия, открива огън от автомат. Куршумите попадат в шията и гърдите на президента, пробиват белодробната артерия и кръвта му изтича за 19 секунди. Когато Садат рухва, убийците започват да крещят: "Аллах Акбар!"

Заговорниците хукват към трибуната и започват да стрелят в упор в безжизненото тяло на президента, крещейки останалите да се отдалечат - на тях им трябва само Садат. В престрелката загиват 11 души... Всичко продължава само две минути. Когато свършват патроните на убийците, се "събужда" охраната на Садат.

И досега не е ясно какво е правила тя по време на покушението. Садат е закаран с вертолет в болница. Никакви реанимационни мероприятия не дават резултат. Но на народа и чуждестранните посланици се съобщава, че президентът е само леко ранен. В 9 часа на 6 октомври 1981 г. държавната телевизия обявява, че президентът е мъртъв по волята на Аллах.

Муамар Кадафи, лидерът на Либия, с патос изрича думите: "Това е краят на всички тирани!"

Халед Исламбули мислел да убие президента две седмици преди датата на парада. След години се налага усещането, че Ануар Садат е поднесен на тепсия на убийците. Но кои са поръчителите? На този въпрос и до днес няма отговор. На 15 април 1982 г. двамата заговорници - Исламбули и шампионът по стрелба Али, са разстреляни, останалите са обесени. По-малкият брат на Исламбули през 1995 г. едва не убива другия президент на Египет - Хосни Мубарак.

Мохамед Ануар Садат през 1978 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с израелския лидер Менахем Бегин, заради сключеното между тях Кемпдейвидско споразумение - първият мирен договор между Израел и арабска страна.

Садат е роден на 25 декември 1918 година в бедно семейство с 13 деца в Мит Абу Кум, село в делтата на Нил. Баща му е египтянин, а майка му е от Судан. През 1938-а завършва Кралската военна академия в Кайро, след което е изпратен на служба в Судан.

Там се запознава с Гамал Абдел Насър и заедно с други младши офицери е сред основателите на Движение на свободните офицери, поставящо си за цел премахването на корумпираното монархическо управление и освобождаването на Египет от британското влияние.

По време на Втората световна война Садат е изпратен в затвора от британците, заради опитите му да получи помощ от Оста за прогонването на британските части от страната. Заедно с останалите участници в Движението на свободните офицери той участва в преврата от 1952-а, довел до свалянето на крал Фарук I.

Задачата на Садат е да завземе радиостанциите и да обяви новината за преврата. През 1954 година Ануар Садат е назначен за държавен министър, от 1960-а до 1968-а е председател на Народното събрание, а през 1964-1966-а и 1969-1970-а е вицепрезидент. През този период той е сред най-лоялните поддръжници на президента Насър.

След смъртта на Насър през 1970-а Ануар Садат става президент, първоначално като компромисна фигура за различните групи в управляващия Арабски социалистически съюз. В началото на 1971-а той обявява Поправителна революция и прочиства от управлението повечето лидери от времето на Насър, като си осигурява пълен контрол над властта.

Стремейки се да засили позициите си в преговорите за евентуален мирен договор с Израел, Садат изгонва от страната намиращите се там няколко хиляди съветски военни съветници и се опитва да реорганизира армията, която се намира в криза след поражението в Шестдневната война.

През 1973-а, съвместно със сирийския лидер Хафез Асад, Ануар Садат започва Войната от Йом Кипур. Въпреки първоначалните успехи на съюзниците, Израел постига обрат и две седмици след началото на войната войските на генерал Ариел Шарон пресичат Суецкия канал и обкръжават египетската Трета армия. След споразумение между Съединените щати и Съветския съюз Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема резолюция за незабавно спиране на огъня.

На 19 ноември 1977 година Ануар Садат става първият арабски лидер, направил официално посещение в Израел. Той се среща с министър-председателя Менахем Бегин и говори пред Кнесета в Йерусалим. През 1978-а, с посредничеството на американския президент Джими Картър, е сключено Кемпдейвидското споразумение.

То предизвиква отрицателни реакции в арабския свят, където се разглежда като предателство на каузата за унищожаване на Израел от страна на най-голямата арабска държава. През 1979-а Египет е отстранен от Арабската лига, която премества седалището си от Кайро в Тунис, като страната е отново приета в организацията едва през 1989 година.

Последните години от управлението на Ануар Садат са свързани със засилваща се опозиция, най-вече от страна на ислямистки групи, и опити на режима да се задържи на власт със силови мерки. През 1977-а правителството прави опит да либерализира пазара на храни, но след бунтове в големите градове отменя тази мярка.

През септември 1981-а са арестувани около 1600 души от различни кръгове - комунисти, насъристи, феминистки, ислямисти, хомосексуалисти, коптски духовници, университетски професори и други. Месец по-късно, на 6 октомври 1981, Ануар Садат е застрелян.

През 1984 година американският президент Роналд Рейгън награждава посмъртно Садат с най-високото държавно отличие "Орден на мира" Presidential medal of freedom. Под ръководството на Садат Египет преживява вероятно най-решаващите промени в своята досегашна история - плановото стопанство постепенно е ограничено, всемогъществото на държавния апарат става все по-малко забележимо, а страната започва отново да се отваря към Запада. Широки народни маси обаче изобщо не могат да разберат поведението на Садат.

Съпротивата срещу мира с Израел и срещу него е особено силна в средите на важни слоеве от населението - като юристите. Към тях се причисляват и привърженици на радикалните ислямистките среди. Стига се до поредица от атентати и нападения. Садат затяга мерките за сигурност, напрежението нараства. Поради катастрофалните последици от либерализацията на икономиката положението в Египет става драматично. Демократичните наченки - след смъртта на Садат - бързо са изоставени. Богатите стават все по-богати, бедните обедняват допълнително. За мнозина в страната - това е резултат от съюза, сключен от Садат с Израел и САЩ. Поради тази причина в самия Египет почти няма човек, който да гледа на Ануар Садат, така както на него гледат в САЩ.

Това становище беше изразено от американския президент Роналд Рейгън по следния начин: "Президентът Садат беше смел човек, чиито визии и мъдрост сближиха нации и народи. В един свят, изпълнен с омраза, той беше човек на надеждата."