Камарата на представителите на САЩ гласува почти единодушно резолюция в полза на признаването на масовите убийства на арменци от османските турци през Първата световна война като геноцид, предаде Би Би Си.

За първи път такава резолюция се подлага на гласуване на пленарно заседание на една от камарите на Конгреса във Вашингтон. Въпросът е силно чувствителен и идва във време на обтегнати двустранни отношения с Турция.

Демократът бивш вицепрезидент и евентуален кандидат на демократите за президент Джо Байдън заяви, че вотът почита паметта на жертвите.

Но външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу реагира, че вотът е отмъщение за военната офанзива на страната му в Северна Сирия.

В резолюцията се посочва значението на това да се почита паметта на жертвите на геноцида над арменците чрез официалното му признаване. Конгресмените се обявиха и против усилията, насочени към това "правителството на САЩ да се свързва с отричане на арменския геноцид или който и да е друг геноцид". Камарата на представителите призова американците да получават повече информация за арменския геноцид.

По-рано и в Сената бе внесен аналогичен документ.

В продължение на десетилетия конгресмените обсъждаха подобни резолюции, но те не бяха подлагани на гласуване. Наблюдатели отбелязват, че резолюцията ще доведе до сериозно влошаване на американско-турските отношения.

Как гласува Камарата?

Резолюцията беше приета с вот от 405 на 11 гласа. Председателят на Камарата, демократът Нанси Пелоси се присъедини към колегите си "с тържествено отбелязване на спомен за едно от големите зверства на 20-ти век".

Вицепрезидентът Джо Байдън туитна: "Като признаваме този геноцид, ние почитаме паметта на неговите жертви и се заклеваме: никога повече".

Председателят на Комитета за разузнаване на Камарата демократът Адам Шиф написа в Туитър: "Камарата току-що гласува за признаване на Арменския геноцид - вот, за който се борих в продължение на 19 години, за да стана възможен, а десетки хиляди мои арменски американски избиратели чакат десетилетия този момент. Няма да бъдем участник в отричането на геноцида. Няма да мълчим. Никога няма да забравим."

Как реагира Турция?

Анкара остро осъди този ход. Външният министър Мевлют Чавушоглу нарече вота "нищожен", свързвайки го с военната офанзива на Турция срещу кюрдските бойци в Северна Сирия, които смята за терористи. Кюрдските сили са в съюз със САЩ в борбата срещу "Ислямска държава".

Чавушоглу написа в Туитър: "Тези, чиито проекти се провалиха, се обръщат към антикварни резолюции. Кръгове, вярващи, че ще отмъстят по този начин, грешат. Това срамно решение на онези, които вкарват историята в политиката, е нищожно за нашето правителство и за хората."

Турция отрича, че е имало систематична кампания за клане на арменци като етническа група по време на Първата световна война.

Санкции срещу Турция: дали, кога и какви

Камарата на представителите одобри също с голямо мнозинство пакет от санкции срещу Турция и нейния финансов сектор като наказание заради нейното нахлуване в Сирия, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. В полза на санкциите гласуваха 403 срещу само 16 против, което според АП е поредно предизвикателство, отправено от законодателите срещу политиката на президента Доналд Тръмп в региона.

Пакетът предвижда ограничаване на оръжейните продажби за Анкара и затруднява достъпа на високопоставени турски служители до личните им авоари в САЩ. Доналд Тръмп се задължава на наложи ограничения срещу конкретни лица, имащи отношение към турската военна операция в Сирия, и в частност турския министър на отбраната Хулуси Акар. Освен това Вашингтон се задължава да въведе ограничения и във връзка със закупуването от Турция на руската ракетна система за противовъздушна отбрана С-400.

На американските власти се забранява "да предоставят на правителството на Турция стоки, услуги и технологии с отбранително предназначение", ако те могат да бъдат използвани по време на операцията в Сирия. Предвиждат се санкции и срещу чужденци, опитващи се да продават военно оборудване на Турция.

Сред другите предвидени мерки Държавният департамент на САЩ, министерството на финансите и разузнавателните служби се задължават да предоставят подробна информация за активите, инвестициите и доходите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и на членовете на неговото семейство.

Предвижда се мерките да останат в сила до изтеглянето на Турция от Северна Сирия. Президентът Тръмп ще има право да отложи налагането на тези наказателни мерки, ако това се окаже от полза за "интересите на националната сигурност" на САЩ. Автор на законопроекта е шефът на комисията по външните работи на Камарата Елиът Енгъл.

Как реагира Анкара

Турското външно министерство реагира светкавично снощи и заклейми решението на американския Конгрес, като заяви, че то противоречи на съюзническите отношения между двете страни в рамките на НАТО. В декларацията на министерството се посочва още, че то противоречи и на споразумението между Анкара и Вашингтон от 17 октомври за пауза в турската офанзива в Сирия. Призовава се американската администрация да вземе мерки за предотвратяване на стъпки, които допълнително ще навредят на двустранните отношения.