Макрон обяви ден в памет на арменския геноцид и ядоса Ердоган

Говорител на турския президент заяви, че това е "политическа лъжа"

16:09 | 6 февруари 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 9 2574 Снимка: AP/БТА

Френският президент Еманюел Макрон обяви 24 април за национален ден в памет на арменския геноцид - въпрос, който редовно поражда търкания между Турция и страни членки на ЕС, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Спазвайки свои предизборно обещание, Макрон заяви на годишната вечеря на Координационния съвет на арменските организации във Франция, че Франция е била една от първите страни, които са осъдили избиването на арменци в Османската империя.

Франция официално призна арменския геноцид още през 2001 година.

Виж още Холандия призна арменския геноцид, Турция бясна

Макрон каза, че е уведомил предварително турския президент Реджеп Тайип Ердоган за това решение и добави, че иска да запази отворен диалога с Турция.

"Имаме разногласия по борбата срещу "Ислямска държава", по човешките права и гражданските свободи в Турция и по геноцида. Имаме и допирни точки по въпроси като нуждата от политически преход в Сирия. Диалогът с Турция е изключително важен", заяви френският президент.

Очаквано, Турция осъди решението на Франция.

"Силно осъждаме изявлението на френския президент Еманюел Макрон, обявяващо 24 април за ден в памет на т.нар. арменски геноцид", обяви Ибрахим Калън, говорителят на президента Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от турската частна телевизия НТВ.

По думите на Калън твърденията за извършен геноцид срещу арменците "нямат никакви правни основания, противоречат на историческата истина и представляват политическа лъжа".

За Турция това няма никаква стойност, добави говорителят на президента.

Според Армения по времето на Османската империя в периода 1915-1917 г. са били избити близо 1,5 милиона арменци. Турция приема, че много от живеещите в Османската империя арменци са били убити в сблъсъци с османските сили през Първата световна война, но оспорва броя на убитите и отрича тези убийства да са били системно организирани и да съставляват геноцид. Аткара твърди, че жертвите са между 250 000 и 500 000.

У нас на 24 април 2015 година - датата, на които бяха отбелязани 100 години от началото на унищожението на арменското население, българският парламент излезе с решение, с което признава "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. Първоначалното проекторешение, внесеното от парламентарната група на "Атака", включваше искането за признаване на геноцид над арменците в Османската империя, но след предложение от страна на зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева в текста понятието "геноцид" беше заменено с "масово изтребление". Така отпадна и позоваването на международната Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид на ООН от 1948 г.

ИЗБРАНО