Третата гражданска война в Либия, световните интереси и дали Хафтар е новият Кадафи: Влaдимир Чуков пред Dir.bg

Трябва да бъде намерена формула, в която ясно да се усеща посредничеството и шапката на ООН, но и баланс между отделните племена и милиции

17:02 | 11 април 2019 | Автор : Калина Петрова 30 7756 Колаж: Юли Илиев, Dir.bg

От 2011 г. насам в Либия се провежда трета гражданска война. Трябва да бъде намерена формула, в която много ясно да се усеща посредничеството и шапката на ООН, но в същото време трябва много добре да бъдат съчетани интересите на отделните племена, милиции и респективно трябва да бъдат канализирани и ориентирани интересите на външните фактори, коментира пред Dir.bg професорът-арабист Владимир Чуков по повод създалото се напрежение в арабската страна и отложената среща под егидата на ООН.

Либия

Създалото се напрежение в Либия и провалените преговори с ООН

Да погледнем много близкото минало на Либия и да отбележим, че това е третата гражданска война от 2011 година насам. Първата беше свалянето на полковник Муамар Кадафи, който 40 години управлява като диктатор Джамахирията. Втората гражданска война бе през 2014 година, в която се получи определена поляризация - разделението на страната на две ясно формирани на регионално, но и на политическо отношение, части - Западна Либия (Триполитания) и Източна Либия (Киринайка). През 2019 г. е третата война. Очевидно е, че сегашната формула на управление не може повече да продължи. Естествено тук има спорове, кой кого е нападнал първи. Но така или иначе има едно симптоматично предложение, идващо от министър в източното правителство (непризнато от международната общност), така да кажем, или центъра на властта, който е под командването на Халифа Хафтар.

Въпросният представител на т.нар. "временно" правителство предлага Либия да инициира "собствено Сочи"* по подобие на формулата, която беше намерена в Сирия. В Либия трябва да бъде намерена парадигма, в която много ясно да се усеща посредничеството и шапката на ООН, но в същото време трябва много добре да бъдат съчетани интересите на отделните племена, милиции и респективно трябва да бъдат канализирани и ориентирани интересите на външните фактори. Разбира се, това трябва да стане в светлината на сложна либийска трибалистична специфика. Това би бил много дълъг път за извървяване. Но според мен, това, което ние наблюдаваме днес, е изкристализирането на много интересен и много специфичен институционален, регулативен и функционален фундамент на една държава, която практически трябваше стъпка по стъпка да бъде изградена изцяло след 2011 година.

За 40 години Джамахирията имаше една функция, а именно да разруши всички онези институции, механизми и регулации, които са характерни за модерната държава. В Джамахирията нямаше правителство в истинския смисъл на думата, нямаше парламент, нямаше политически партии, там практически всичко бе изравнено със земята и имаше един диктатор, който управляваше със силовите служби и една измислена от него "Зелена книга". Моделът, наложен от Кадафи, бе интересна етатистка амалгама от африкански анархизъм и арабски трибализъм, претендиращ нейните идейни корени да се намират в мисълта на френския просветител Жан-Жак Русо и неговия безсмъртен трактат "Общественият договор".

Така от 2011 г. трябваше всичко това да бъде надградено. На практика обаче трябваше да се намери нов тип баланс между 200-те племена, живеещи на територията на Либия, тъй като йерархичният ред установен от Кадафи беше погребан. Бившият диктатор беше "синхронизирал" племенните отношения във вид, че неговото племе Кададафа, живеещо в Сирт, стоеше отгоре на държавническата структура /силови структури, Генерален народен конгрес - своеобразен парламент, Генерален секретариат /своеобразно правителство и други/. Като демократичен декор Кадафи канеше в отделните структури влиятелни личности от другите племена като своеобразна индулгенция от него.

В един момент, в който това племе беше свалено от власт, всичко се срина. В обществото и в местния елит масово нахлуха радикалните опозиционни идеологии, тъй като силовият коректор, наложен от Кадафи, вече не съществуваше. Получи се едно приблизително разделение на двете части на Либия, като радикалните, предимно в техния ислямистки вариант, идеологии се настаниха предимно в Западна Либия /без да игнорираме радикалните ислямисти в Бенгази и Тобрук/, тъй като там се намира Триполи като център на властта и държавата.

Паралелно с това историята на Либия показва, че тя винаги е била зависима от външен фактор. Това важи още от времето на падането на либийските земи под турско робство. Особено симптоматично е и времето на европейския колониализъм. Понастоящем Либия е важна не само с факта, че в нейните недра се намират повече от 2% от световните залежи на нефт /либийският нефт е един от най-качествените/, но и с много важното в геополитически план местоположение. Това го показва настоящият съществуващ на приливи и отливи миграционен процес.

Държавата се явява естествен продължител на изключително активната миграционна вълна, идваща от вътрешността на Африка и минаваща през Малта, Италия и достигаща до богатата Северна Европа. Последното беше експлоатирано още навремето от полк. Муамар Кадафи, който в зависимост от външнополитическите си амбиции активизираше или забавяше потока към бившата си метрополия Италия. Навремето се достигна до положението, в което бившият италиански премиер Силвио Берлускони дори целуна ръката на диктатора в търсене на средства за потушаване на финансовата криза, избухнала на Апенинския полуостров в края на 90-те години на ХХ век. В палатката на Кадафи влязоха бившите лидери на Великобритания Тони Блеър, на Германия Герхард Шрьодер, на Франция Никола Саркози и много други.

Външните фактори, действащи до паданането на Кадафи, задържаха своето внимание върху събитията в страната и активизираха своите действия там. Всичко това прави ситуацията в Либия изключително сложна. Няколко са отежняващите обстоятелства, предизвикали третата поредна гражданска война. На първо място, не съществува либийска нация в истинския смисъл на думата, а амалгама от търсещи място в политическия център около 200 племена. Второ, алогичната силова конструкция на управление, наречена с терминологичния нон-сенс "Джамахирия" /множествено число на понятието "управление на масите"/, бе окончателно разградена. Трето, незатихващите аспирации на външните фактори се разраснаха на фона на появилата "дифузна" либийска квазидържавност след паданането на Кадафи. По тази причина виждаме, че опитите за създаване на държавнически модел по еталона на съседните Тунис или Египет, не проработиха. Всички тези обстоятелства се превръщат в сериозни причини за провалянето на опитите на ООН за свикване на национална конференция, която трябваше да се състои на 14 април. Под ръководството на представителя на ООН Гасан Саламе трябваше да се решат въпросите около провеждането на референдум за Конституцията, т.е. за бъдещата форма на управление, определянето на датите за провеждането на парламентарни и президентски избори. Въпросът не е до елита в двете части на страната, а самото общество не е наясно от тук нататък какъв тип държава ще прави.

Виж още Кои са външните и местните поддръжници на двата враждуващи лагера в Либия

Кои седят зад двете групировки в Либия

Първо Халифа Хафтар, бивш генерал от обкръжението на полковник Муамар Кадафи. Той създаде може би най-ефективната военна организация, който той нарече Либийска национална армия. Тя е базирана в Източната част, най-вече около Бенгази. Там се концентрираха предимно останките от поддръжниците на полк. Муамар Кадафи. Сред неговите поддръжници обаче има и ислямисти, предимно със умерени салафитски възгледи, чието доминиращо представителство е най-вече сред племената в Триполитания. Някои експерти се питат дали пък фелдмаршал Халифа Хафтар не е новият Кадафи? Армията на Хафтар не би могла да има такива успехи, ако зад него се стояха важни регионални и световни фактори. Такива на първо място са Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия. Според полеви данни ВВС на Хафтар излитат от най-голямата военна база в Близкия Изток, а именно Мохамед Наджиб. Тя се намира на територията на Египет. Летците, които карат неговите самолети са от Египет и Обединените арабски емирства. Малко преди започнат военните действия в Либия Хафтар направи посещение в Саудитска Арабия, при което се видя лично с влиятелния саудитски монарх крал Салман. Нещо повече, вижда се пълната подкрепа на могъщите медийни империи на Саудитска Арабия и ОАЕ. Зад Хафтар стои и Русия. Той посети два пъти Москва, с посредничеството на египетския президент Абдел Фатах ал Сиси. Тогава той закупи модерно руско оръжие със саудитски средства. Освен това Русия осигурява дипломатическия гръб на действията на Хафтар в СС на ООН. Именно Москва парира опитите на Обединеното кралство за прокарване на резолюция, в която се осъждаха действията на Хафтар. В нея фелдмаршалът се посочваше за агресор. Русия наложи вето. Т.е. зад Халифа Хафтар седят племената, които са в Източна Либия и респективно, арабския блок около Саудитска Арабия и Египет и Русия. Опитите да бъдат привлечени племена от Триполитания се провалиха.

Трябва да кажем, че е много интересна вътрешно и външнополитическата конфигурация, застанала зад правителството на Файез Сарадж в Триполи. То е международно признатото от ООН. Става въпрос за конгломерат от племена, милиции, групировки, които създадоха свой център в столицата на държавата. То самото обаче е в "дифузна" форма и се тресе от вътрешни противоречия. В края на 2018 г. на съвместна пресконференция министрите на външните работи и на вътрешните работи на Сарадж признаха публично, че правителството реално е вид мафия, в която всяка една от тези групировки е взела по едно министерство. Това стана след като една проправителствените групировки атакува сградата на либийското МВнР. Това, което прави впечатление е, че в проправителствения конгломерат се намират милиции, които откровено изповядват салафитската идеология. Такива например е групировката "Въстаници на Либия", в чиято основа е бившата терористична организация Либийска въоръжена групировка. Те бяха официален клон на Ал Кайда, изпратила стотици либийци в регионите на световния джихад като Афганистан, Босна, Чечня, Ирак и Сирия. Именно тя свали и полковник Муамар Кадафи през 2011 година.

Има групировки, които са близки до идеологията на Мюсюлманските братя. Става въпрос за натрупалите боен опит милиции на град Мисрата. Именно те убиха по един нечовешки начин бившия диктатор Моамар Кадафи. Между впрочем Мисрата е бастионът на турско-катарското влияние в Либия. Там се концентрират предимно наследниците на турските бейове и аги, управлявали Либия по време на османското владичество. Някои от тези хора се възприемат като билийци от руски произход. Неслучайно оръжието, което Турция изпраща периодично в Либия и поради което се разгаряха медийни скандали, бяха насочвани предимно към Мисрата. Причината е, че Либия е под оръжейно ембарго. Сред групата на силите про-Мюсюлмански братя са и тези, които са лоялни на бившия Главен мюфтия Мохамед Гарияни. Не случайно ударите на ВСС на Хафтар са насочени именно срещу град Гариан, от където е въпросния клирик. Във вътрешнополитически план, привържениците на Файез Сарадж са микс от трибалистични и предимно изповядващи ислямистката идеология общности. Неслучайно говорителят на Хафтар полк. Ал Мисмари претендира, че всъщност операцията "Тайфунът на честта" /както е наречен походът на частите т.нар. Либийска национална армия на Хафтар/ е насочена към "разчистването на терористи, изповядващи идеологията на ИДИЛ, Ал Кайда и Мюсюлмански братя". Нещо повече, министър от "източното правителство", призова ООН да оттегли признанието на правителството на Сарадж. Срещу действията Хафтар лоялните на Сарадж военни противопоставят операция "Вулкан на гнева".

Виж още Либия "пламна", ожесточени сражения се водят край Триполи

Какво се случва сега

Халифа Хафтар се опита да влезе в контакт със западните племена, за да може те да признаят неговата власт. Потърси ги като съюзници при едно бъдещо настъпление. Това, което отбелязват източниците на терен, е че тези западни племена не са се съгласили и са отхвърлили тази посредническа роля и респективно се е стигнало до ескалация на напрежението. В тази война в момента, която ние наблюдаваме военно въздушните сили и медиите играят много важна роля. Ако погледнете катарски или саудитски медии ще видите коренно различен акцент на случващото се в Джамахирията. Паралелно с това 48 депутати от 188-членния парламент, който е излъчил правителството в Триполи, отправиха призив в подкрепа на Халифа Хафтар. Мнозинството обаче остава зад Файез Сарадж.

Каква е ролята на САЩ, Франция, Италия

Що се отнася до Запада, много от наблюдателите считат, че той е виновен за това, което се случва в момента. В поведението на водещите западни държави се долавят видими различия и задкулисни критерии на поведение. Видимо най-отявленият външен защитник на Сарадж е Обединеното Кралство. Лондон два поредни пъти се опита да инициира демарш в ООН в подкрепа на международно признатото правителство. След първия неуспешен опит, на 9-ти април Великобритания за пореден път се провали при инициирането на дебат в международната организация. Лондон желае да акцентира върху изясняването на положението кой е агресорът и кой е обекта на аргерията.

Сякаш Франция заема двойнствена позиция по кризата в Либия. В ООН представителят на Париж много вокално застава зад Сарадж и международно признатото правителство. В същото време обаче на терен френската държава няма такъв радикален подход. Френският посланик в Триполи има различно поведение. Това се обяснява с факта, че Хафтар даде улеснения на френската държава за ползването на отделни нефтени залежи, които понастоящем са под контрола на Либийската национална армия. Франция изгради специални отношения с либийската държава още от времето на Саркози и Кадафи. След влошаването на отношенията между двамата гръмна скандалът за финансирането на предизборната кампания от Либия на бившия френски президент.

Големият конкурент на Франция в Либия е Италия. Политиката на Рим на терен се определя от париране на всяка една инициатива на Париж, която води до нейна доминация. Неслучайно след като през април 2018 г. Макрон проведе конференция за търсенето на мир в Либия, Рим от своя страна организира през ноември същата година свой контра-форум. Идеята беше да бъдат ревизирани решенията, диктувани от конкурента в Париж. В момента Италия поддържа контингент от 200 войника, които пазят военната болница, която се намира в Мисрата. Те нямат намерение да се оттеглят. За отбелязване е, че Сарадж като опозиционер на Кадафи и дългогодишен изгнаник, се завърна в Либия на борда на италиански боен кораб. Нещо повече, силният човек в Триполи обеща на Италия да й определи отделно пристанище, което да обслужва специално техни товари. С други думи, на този етап Италия стои твърдо зад Сарадж не толкова заради силите, които го подкрепят във вътрешно политически план, колкото заради това, че Франция е по-близо до Хафтар. Сякаш се повтарят времената от Втората световна война, когато Париж и Рим се конкурират при подялбата на либийската земя. Нека да припомним, че това са двете държави, които са бивши метрополии на тази арабска държава. Италия окупира северната част на Либия по времето на Първата и Втората световна война. Южна Либия е окупирана от Франция. И ето там някъде в либийската пустиня се сблъскват интересите на двете държави, които до ден днешен не смятат да отстъпват. За Италия е не само въпрос на интереси да контролира либийските нефтени залежи, но също така от там идват и огромните бежански потоци, които директно се насочват към южна Италия.

ИЗБРАНО