Повод за публикацията е международното разследване по огромно количество изтекли данни на панамската фирма «Мосак Фонсека».

В разследването работят над 370 журналисти от 109 медии и единственият участник от България е Алексения Димитрова от "24 часа".

Българските физически лица и фирми с офшорни операции са от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе, уточнява 24chasa.bg.

Те са имали регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови.

Освен посочените още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати, или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина.

В списъците към момента няма имена на български политици.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество няма основание да се занимава със сметките на българи в офшорни зони, оповестени в "Документите "Панама", предаде БНР.

От комисията обясниха пред "Хоризонт", че единственият вариант да се стигне до там, е да са повдигнати обвинения по Наказателния кодекс към някои от лицата или да има осъдителна присъда на чужд съд, а за престъплението да има еквивалентни текстове в българския закон. Засега обаче такова обстоятелство не съществува.

В работата си екип от Международния консорциум на разследващите журналисти до момента е разкрил 214 488 компании в 21 офшорни зони на клиенти от 204 страни.

Глобалното разследване #Panama Papers (Панамските документи) е базирано на данните от 11,5 млн. документа, които първоначално е придобил германският всекидневник „Зюддойче Цайтунг”.

В България обществената чувствителност към офшорните операции е изострена още от началото на прехода. Въпросът за фирмите, сметките и капиталите с прикрити собственици неизбежно се свързваше със сенчестата приватизация и с изнасянето в чужбина на огромни за българските мащаби престъпно придобити средства.

Офшорни връзки на едри бизнесмени и политици неведнъж са разкривани публично, ако не от данъчните, следствените и съдебните органи, то  от медиите. Подставени фигури с непроследимо финансово и имотно положение са влизали и в ролята на инвеститори, например в скандалните ходове за "купуване" на "Кремиковци" или на "Химко" - Враца.

Но до що-годе сериозен опит да се въведе ред при офшорките дойде под влиянието на външни скандали през 2013 година. Тяхното начало (поне видимо начало) беше положено, много точно преди три години  и също от изтичане на купища документи към медиите.

Преди 3 години данъчният рай в мерника беше друг - Британските Вирджински острови, но скандалът не получи тяхното име. Нарекоха го заедно с едноименната информационна мрежа "Офшорлийкс" (по подобие на "Уикилийкс", като съществената дума е leak - изтичам).

Основната работа по "Офшорлийкс"  свърши, както и в панамския случай, Международният консорциум на разследващите журалисти.

Тогава също изтекоха интересни имена, например от обкръжението на френския президент Франсоа Оланд. Имаше, естествено и български имена.

Но по-съществена последица беше това, че големите столици се замислиха как да поставят някакви граници за явлението "данъчен рай". Въпросът за офшорките дори влезе в дневния ред на срещата на Г-8 през юни 2013 г.

Отгласът в България дойде същата политически нажежена есен. Той представляваше законопроект, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски, депутати от ДПС, често атакувано и по офшорна линия.

В резултат на 20 декември 2013 г. беше приет закон с име от 19 думи - Закон за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици.

Той забрани участието в обществени поръчки и няколко други действия за офшорните фирми от повечето сектори в икономиката. В момента тази забрана се смекчава. Според проект, гласуван на първо четене в началото на март, над дадена фирма не тегнат забрани, ако офшорният капитал в нея не надхвърля 10% от общия й капитал.