Няколко хиляди граждани се събраха тази сутрин пред сградата на общината в Звечан и разпънаха 250-метрово сръбско знаме. На фона протеста на косовските сърби пред сградите на общините в Звечан, Зубин поток и Лепосавич, се породи и напрежение между косовския премиер Албин Курти и опозицията в Косово.

Вижте снимки >>

Гражданите в Звечан с предимно сръбско население, където бяха избрани за кметове косовски албанци, протестират мирно. В началото към тях се обърна Сърджан Милосавлевич, бивш председател на общинския съвет в Звечан, който призова за мирни протести и посъветва гражданите да не нападат членове на КейФОР. Той повтори исканията на сърбите, а именно изтегляне на косовските специални сили от четири общини в Северно Косово, а албанските кметове, избрани на 23 април, да не влизат в общински сгради.

По озвучителната система в Звечан звучат сръбски песни.

На около 30 метра от сградата на общината са разположени членове на КейФОР, които опънаха бодлива тел около общината и гражданите. На място присъстват и представители на косовските специални части.

В общинските сгради в три общини в Северно Косово все още има членове на косовската полиция.

КейФОР засили присъствието си в четири общини в северната част на Косово, а членове на КейФОР са на входовете на четирите града в северната част на страната. НАТО реши вчера да изпрати още 700 войници в Северно Косово, за да помогне за успокояването на ситуацията след сблъсъците в понеделник.

Снимка: АР/БТА

Ескалацията на напрежението започна в петък, когато сърбите в Северно Косово се опитаха да попречат на наскоро избраните косовски албански кметове да влязат в общинските сгради и да поемат задълженията си. Косовската полиция използва тогава сълзотворен газ, за да разпръсне събралите се и да пусне новите служители в офисите. Същия ден сръбските войски по границата с Косово бяха приведени в повишена готовност.

Снимка: АР/БТА

В понеделник, когато косовската полиция използва отново сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите сърби в Звечан, се стигна до сблъсъци, при които бяха ранени около 30 войници от КейФОР и най-малко 52 косовски сърби. Бяха извършени и нападения над косовски полицаи, журналисти и техните автомобили.

На фона на тези тези протести опозиционният лидер Рамуш Харадинай от "Алианс за бъдещето на Косово" поиска оставката на Курти, предаде КосоваПрес, като се позова на публикация на Харадинай във Фейсбук.

По думите на Харадинай за по-малко от три години на власт косовският премиер Курти и президентът на страната Вьоса Османи са преобърнали успехите на Косово и са върнали страната десет години назад. Харадинай допълни, че изключването на Косово от "Defender Europe 2023" е "аларма за националната сигурност" на Косово и подчерта, че "трябва да си много късоглед, за да ставаш враг с целия демократичен свят в такова деликатно време".

Опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК) изрази притеснение във връзка с последните събития в Северно Косово, които са поставили страната в опасно противопоставяне със съюзниците ѝ и най-вече със САЩ, отбелязва агенцията. От ДПК поискаха правителството на Република Косово да преосмисли и промени подхода си.

С оглед на тежестта и сложността на ситуацията, както и породилото се напрежение в северните общини на страната, ръководството на ДПК отправя призив към президента и премиера на Косово за спешно свикване на Съвета за сигурност.

"Ръководството на Демократическата партия на Косово изразява дълбоко разочарование от некоординираните действия на правителството на Косово със стратегическите съюзници на страната ни, които вече започнаха да водят до преки наказания, тъй като Косово беше изключено от най-голямото международно учение на НАТО в региона на Балканите "Defender Europe 2023". Това изключване е конкретен знак за влошаване на отношенията на Косово със САЩ и НАТО и е предупреждение за други последствия, ако правителството на Република Косово не започне да се държи отговорно", се казва в публикация на лидера на ДПК Мемли Красничи в социалните мрежи.

Красничи изрази притеснение от общата посока, която Косово е поело под ръководството на Албин Курти. Той изрази подкрепа към новоизбраните кметове на Зубин поток и Звечан, които са от редиците на ДПК.

ДПК силно осъди насилието на "криминалните групи" към военните от КейФОР, косовската полиция и представителите на медиите при извършването на служебните им задължения. От опозиционната партия призоваха косовските граждани "да запазят спокойствие и да не стават част от каквато и да е манипулация или насилствени действия, които засягат реда, закона и демокрацията в страната или застрашават Косово от дългосрочни последици".

Премиерът на Косово отговори на обвиненията на опозицията, като каза, че правителството ще направи всичко по силите си, но че самият той няма да предаде "демократичната Република (Косово) на фашистката милиция", както нарече "сръбските престъпни групи в северната част на страната", пише КосоваПрес.

Курти направи тези изказвания днес в интервю за Си Ен Ен, цитирано от агенцията, като допълни, че разговаря с международните партньори на Косово за ситуацията в северната част на страната.

"Всички международни фактори признаха изборите, които се проведоха на 23 април. Когато са признати процесът и резултатите, кметовете трябва да отидат в общините. Кой друг трябва да е там, ако не кметовете. Ние работим в тясно сътрудничество с международните фактори, особено със САЩ и ЕС, които смятаме за много ценни съюзници и партньори. Ще направим най-доброто. Но няма да предам демократичната Република (Косово) на фашистката милиция", каза Курти пред Си Ен Ен Интернешънъл.

Косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово и все още гледат на Белград като на своя столица. Сърбия също не признава независимостта на Косово. Сърбите в Косово бойкотираха местните избори през април и кандидатите от албански произход спечелиха изборите в четири общини, населени предимно със сърби - Звечан, Лепосавич, Зубин Поток и Северна Митровица. Избирателната активност бе 3,5 процента. Сърбите призоваха косовското правителство да отстрани албанските кметове от кметствата и да допусне местните администрации, финансирани от Белград, да се върнат към задълженията си.