Пред Столтенберг Денков обеща 2% от БВП за отбрана през 2024 г.
На съвместна пресконференция след срещата с българския премиер, генералният секретар на НАТО изтъкна, че България има огромна роля в колективната реакция на Алианса
"Вашата държава има огромна важна роля в нашата колективна реакция. България е на предната линия на много предизвикателства, пред които сме изправени. От началото на руската война и агресия срещу Украйна България участва активно в защитата на НАТО в Черноморския район. Вашите военноморски сили помогнаха за осигуряването на безопасността на Черно море", каза в изявление генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещата си с българския премиер Николай Денков.
Още по темата
"В Западните Балкани българските войски участват активно в мисията за опазване на реда в Косово, като ролята им е още по-важна във времена на повишено напрежение. Допринасяте и за защитата на нашето пространство в Балканите. Вашите сили допринесоха и за изграждането на по-устойчиви и ефективни сили в Ирак като част от мисията на НАТО там", изброи Столтенберг на съвместна пресконференция с Денков.
И изтъкна: "Всички тези приноси се признават и оценяват. За да запази България в безопасност, НАТО продължава да осигурява силна отбрана във вашия регион - по суша, по море и във въздух".
"Договорихме се и за новия модел на ротация за противовъздушна и противоракетна отбрана, за да можем бързо да преминем от охрана на въздушното пространство към противовъздушна отбрана, ако е необходимо", каза още генералният секретар на Алианса.
Всичко това според Столтенберг изпраща ясно послание, че НАТО ще защитава всеки сантиметър от територията на Алианса.
Двамата с Денков са обсъдили и предстоящата среща на върха на лидерите на НАТО във Вилнюс. По думите на Столтенберг, ако е необходимо, Алиансът ще увеличи присъствието си на източния фланг, но за момента това не се налага.
"Войната в Украйна не започна през февруари миналата година. Тя всъщност започна още през 2014 г. И оттогава НАТО предприе сериозни стъпки и прехвърли сериозни сили по Източния фланг. Така че, ние ще продължим да посрещаме всички необходимости и на срещата във Вилнюс ще бъде договорено подготвянето на нови силови структури, които да могат да реагират при необходимост където и когато потрябва", каза Йенс Столтенберг.
Денков, от своя страна, подчерта, че страната ни ще се постарае да изпълни искането на НАТО за 2% от БВП за обрана и това е заложено в новия бюджет: "Относно разходите за отбрана, тази година те ще са малко под 1.90%, за следващата година сме планирали 2% и това е включено в проектобюджета".
"Рисковете станаха много видими, когато Русия нахлу в Украйна, защото беше ясно, че за първи път след Втората световна война някой в Европа е готов да наруши границите. Последните събития не променят много картината. Ние сме изложени на същия риск и най-добрият начин да намалим този риск е да помогнем на Украйна, защото победата на Украйна - победата - в смисъл те да възвърнат териториите си - е най-добрият начин да защитим останалите страни в Европа, включително България", посочи Денков.
Той изтъкна също, че е необходимо да положим усилия, за да преодолеем известно изоставане в отбранителните способности.
"С това посещение искам да потвърдя пълноценното ни членство в НАТО, с всички задължения. Разбираме, че времената са трудни и затова има само два начина да бъдем в безопасност - да подобрим нашите способности в хора, подготовка и инфраструктура, в техническо отношение, да бъдем изцяло вписани в структурите на НАТО и да изпълняваме всичките си задължения, а от друга страна да разчитаме на подкрепата на останалите съюзници, по правилата на Алианса", добави българският премиер.
"Разчитаме на Вашата подкрепа", обърна се той към Столтенберг. Източният фланг става все по-важен в последната година. Трябва да работим заедно, за да го укрепим допълнително, посочи премиерът.
За приемането на Украйна в НАТО
Друга важна тема в Брюксел, която касае НАТО, бе членството на Украйна.
Решението на ЕС да предостави на Украйна статут на кандидат за членство влияе на обсъжданията в НАТО по въпроса с приемането на държавата в алианса, заяви генералният секретар на Алианса преди участието си в заседанието на Европейския съвет. Той отново повтори, че Русия няма думата по разширяването на НАТО и вратите на алианса остават отворени.
"Събитията в Русия показаха, че има пукнатини и разделения в руската система. Трябва да отбележим, че това са вътрешни руски въпроси, рано е за окончателни изводи", добави той по повод неуспелия опит за метеж. "Да видим първо колко бойци на "Вагнер" ще се озоват в Беларус или другаде. Важното за НАТО е да продължим подкрепата за Украйна", обобщи Столтенберг.
По-рано украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба, цитиран от Франс прес, заяви, че Украйна иска НАТО да вземе ясно решение за членството ѝ в алианса на срещата на върха във Вилнюс следващия месец. "Украйна продължава да работи активно с всички съюзници от НАТО, за да ги убеди, че е дошло времето за яснота за (нейното) членство в алианса", написа Кулеба в "Туитър" след телефонен разговор със Столтенберг.
За напрежението в Северно Косово
Върховният комисар на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел пък изтъкна преди началото на срещата на върха на Европейския съвет, че една от темите ще бъде Косово, както и че двете страни ще понесат последствията, ако ситуацията в Косово не се успокои, предаде Танюг.
"Работим, за да избегнем напрежението и да нормализираме ситуацията. Страните членки решиха на последното заседание на Европейския съвет да предприемат мерки - икономически и политически - за да изяснят на страните, че ако не допринесат за мира, това си има своята цена", каза Борел пред репортери.
Според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел е дошло време да се предприемат стъпки за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, както и да се възприеме един глобален подход за решаването на този проблем, информира сръбската държавна телевизия РТС.
"Подкрепяме и идеята да се организира конференция с някои страни членки на ЕС, за да подкрепим усилията за посредничество, заедно със САЩ, защото видяхме в последните месеци трудности и ескалация на ситуацията", отбеляза той и допълни, че напълно подкрепя усилията на Борел.
Към деескалация призова и Йенс Столтенберг, който в съвместна пресконференция с Мишел по-рано подчерта, че Белград и Прищина трябва "добросъвестно" да се върнат към диалога под егидата на ЕС. "НАТО, заедно с ЕС, работи върху множество въпроси, един от които е Косово. Ситуацията там показва колко необходимо е сътрудничеството между НАТО и ЕС. Ние твърдо подкрепяме усилията на ЕС във воденето на диалога", каза Столтенберг.
Канцлерът на Германия Олаф Шолц също призова към изпълнение на Охридското споразумение за нормализация на отношенията между Белград и Прищина и към деескалация в Северно Косово. Той подчерта, че Франция, Германия, Италия и САЩ са активно включени в процеса по деескалация. И отбеляза, че санкциите не са правилният начин да се принудят страните към това.
Другите теми в дневния ред на срещата на върха на ЕС са удължаването на военната и финансова подкрепа за Украйна, европейската миграционна политика и убежище и отношенията с Китай.