Петте грешки на Тереза Мей

Катастрофална комуникация, липса на откритост, приряност и още нещо...

Снимка: АР/БТА

Петте грешки на Тереза Мей

Катастрофална комуникация, липса на откритост, приряност и още нещо...

15:23 | 7 юни 2019 | Автор: Едуар Гиер, Франс прес, превод БТА 19 4099 Снимка: АР/БТА

Британците с лекота се съгласяват: осъществяването на Брекзит е огромно предизвикателство. Но като направи поредица от стратегически грешки през последните три години, британската министър-председателка Тереза Мей направи задачата още по-трудна.

Британия

Припряност

Дошла на власт през юли 2016 г., малко след референдума за членството в ЕС на 23 юни 2016 г., консервативната лидерка е под силен натиск да задейства член 50 от Договора от Лисабон, който предвижда срок от две години за реализиране на излизане от ЕС.

Тя го прави през март 2017 г., което ретроспективно изглежда много късо време за успешно осъществяване на толкова сложна операция, без ясна преговорна стратегия или подкрепа от нейната партия и британските депутати.

Резултатът: лидерката беше принудена да отложи развода за 31 октомври 2019 г., предвиден първоначално за 29 март, за да се избегне излизане без споразумение, плашещ сценарий за икономическите среди.

Изнурителни преговори

Задействайки обратното броене на процеса на излизане и давайки израз на желанието си да постигне споразумение с Брюксел, Тереза Мей от самото начало даде предимство на европейците в преговорите, смятат редица политически коментатори в Обединеното кралство.

Тя освен това начерта "червени линии" - излизане от митническия съюз и от единния пазар, от които после трябваше да отстъпи, особено приемайки "предпазния механизъм".

Това крайно средство всъщност предвижда оставане на Обединеното кралство в митническия съюз, за да се избегне физическа граница между Република Ирландия (член на ЕС) и британската провинция Северна Ирландия, и стана причина до голяма степен за съпротивата на голяма част от депутатите срещу споразумението.

Виж още Кой разплака Тереза Мей?

Провалени избори

Лидерката насрочва през юни 2017 г., три години преди предвидената дата, парламентарни избори, които да укрепят позициите й, за да прокара проекта си за Брекзит, насърчена от допитвания, които й обещават блестяща победа.

Операцията се превръща във фиаско. След безлична предизборна кампания, тя губи абсолютното си мнозинство, трябва да смекчи своя вариант за Брекзит и най-вече да се съюзи с малката северноирландска юнионистка партия ДЮП, чийто непреклонни позиции за съюза с Великобритания, които за нея са екзистенциален въпрос, в крайна сметка ще свършат с провал на споразумението й за Брекзит.

Липса на откритост

Въпреки поражението си на парламентарните избори, Тереза Мей не смята за полезно да включи останалите британски политически партии при започването на преговорите с Брюксел, което от самото начало поставя в неблагоприятно положение възможностите й да осигури одобрено споразумение.

Ще трябва да се изчака третото отхвърляне, в края на март, на текста, договорен с ЕС, за да започне преговори с лейбъристите на Джереми Корбин.

Твърде късно: в средата на май той прекъсва тези дискусии, като се мотивира със "слабостта" на министър-председателката, чиято съдба вече е предопределена.

За близо три години Тереза Мей се отчуждава също както от евроскептиците, така и еврофилите от Консервативната партия.

Доказателство са тридесетината оставки в правителството й, довели до "небивало текучество на министри" в британската изпълнителна власт, според мозъчния тръст "Инститют фор гавърмънт" (Institute for Government).

Катастрофална комуникация

Тереза Мей не успя да намери точните думи, които да обединят зад нейното виждане за Брекзит дълбоко разделената страна.

Нейните технократски умения изглежда първоначално успокоиха британците, объркани от напускането на ЕС, но студеното й излъчване в крайна сметка й донесе не особено ласкавото прозвище "Мейбот", което значи "Робота Мей".

"Брекзит означава Брекзит" повтаря тя през първите месеци на мандата си, рефрен, който трябваше да въплъщава решимостта й да доведе до успешен край излизането от ЕС, но и това се оказва празно обещание.

С твърдението, че развод без сделка "е по-добър от лошо споразумение", тя настройва срещу себе си част от общественото мнение, както и икономическите среди.

Тя обръща срещу себе си и депутатите, като ги обвинява, че носят отговорност за безизходицата в парламента, осъждайки техните "политически игри и неясни процедурни спорове".