Владимир Путин наскоро беше поставен в позицията, в която обикновено той поставя други - наложи му се да изслуша цяла лекция от иранския президент Ебрахим Раиси, който му гостуваше. За "израелския геноцид в ивицата Газа" и за подкрепата, която Западът му оказва.

Путин и глобалният Юг

Самият Путин напоследък се изказва предпазливо по темата за войната в Газа, като подчертава необходимостта от предоставяне на хуманитарна помощ на цивилното население. Реториката за някаква "колективна отговорност" на палестинците за терористичното нападение срещу Израел вече се чува от Москва по-рядко от преди. Пред Глобалния юг - основната целева аудитория на Кремъл от началото на агресията срещу Украйна - Путин вече се изяви през октомври като защитник на палестинците и Хамас, която повечето западни държави смятат за терористична организация. Това обаче не попречи на руския президент да приеме нейна делегация веднага след 7 октомври.

Москва не може да повлияе съществено на ситуацията. Иран, един от основните спонсори на Хамас, ще вземе всички решения по този въпрос без особена координация с Москва. Точно както дългогодишното предложение на Путин да посредничи за продължаващото нормализиране на отношенията между Иран и Саудитска Арабия почти не е постигнало напредък. Тази роля вече се изпълнява от Китай, без чиято финансова и икономическа подкрепа иранската икономика, която от много години е подложена на санкции, трудно би издържала.

Русия и Иран имат общи интереси

Но руският и иранският режими имат реални и трайни интереси един към друг. И за двата е важно да оцелеят. Доставките на ирански безпилотни самолети за Русия за войната срещу Украйна се ценят високо в Кремъл най-вече като пряка и недвусмислена демонстрация на солидарност. И за двата режима този съюз е начин да докажат на собственото си население, че изолацията от Запада не е важна за тях и че ползите са многобройни. В случая с Иран това е абсолютно вярно: той живее до голяма степен на кредит (и то дългосрочен) от Русия. 

Малко преди посещението на иранския президент в Москва Техеран обяви, че е постигнал окончателни споразумения за доставка на бойни самолети, хеликоптери и учебни самолети от Русия. Москва нито потвърди, нито отрече тези съобщения. Руските официални лица не са казали почти нищо за сделката, първата информация за която се появи през март тази година. Абсолютно нищо не се знае и за това как иранците ще платят за доставките. Най-вероятно, както и в случая с изграждането на железопътен коридор от Северен до Южен Иран, Русия ще поеме финансирането.

Путин обича да споменава този проект, който ще позволи транспортирането на руски стоки през Азербайджан до иранските пристанища в Персийския залив, като доказателство за техническите възможности на Русия и потвърждение на специалния характер на отношенията с Техеран. Въпреки това проектът, дори според официалните данни, няма да бъде завършен преди 2030 г., а дори и това изглежда твърде оптимистично за експертите. При това става дума не само за самото железопътно трасе, но и за създаването на съпътстваща инфраструктура, включително пристанищна.

Единен фронт срещу Америка

В деня на посещението на Ебрахим Раиси Москва обяви и друга важна инициатива - подписването в близките дни на споразумение за свободна търговия между Иран и Евразийския икономически съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия. Прокремълските коментатори вече говорят за това, че Иран ще стане пълноправен член на съюза през следващите години. Русия е най-влиятелният участник в този съюз и Кремъл смята, че официалното включване на Иран в проруския блок е от първостепенно значение.

А на 1 януари 2024 г. Иран ще стане член и на БРИКС. Москва отделя специално внимание на това. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков наскоро проведе специална дискусия с иранския си колега Мехди Сафари. За Русия участието на Иран в БРИКС е много важно. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства също ще се присъединят към организацията. Кремъл възлага много надежди на обновения БРИКС. Членовете му ще вогат да обсъждат колективно петролната политика, заобикалянето на западните санкции, както и да вземат конкретни решения с всички основни партньори на Русия, включително Китай.

Путин е готов да плати за съюза с Техеран - в крайна сметка тези разходи укрепват иранския режим, чието оцеляване е много важно за Кремъл. В замяна на това Москва получава ирански дронове за войната с Украйна, заобикаляне на санкциите, споразумения за нефт и газ, достъп до пристанища, в които не се конфискуват руски товари, и укрепване на репутацията на Русия като един от основните стълбове на Глобалния юг и глобалния антиамериканизъм.

 

Материалът е публикуван ТУК>>