Висш индонезийски служител обеща в сряда, че строителството на новата столица дълбоко в джунглите на остров Борнео няма да спре, когато президентът Джоко Уидодо напусне поста през следващата година, тъй като са разкрити нови стимули за насърчаване на инвестициите.

Най-голямата държава в Югоизточна Азия официално ще обяви града, наречен Нусантара, за своя нова столица през първата половина на 2024 г., каза ръководителят на Нусантара Бамбанг Сусантоно по време на посещение на обекта в Калимантан в източната част на Борнео.

Вижте снимки >>

Той говореше от Сепаку, квартал в столицата, където над 7000 работници, работещи с багери и кранове, полагаха основите на новия президентски дворец в район, заобиколен от евкалиптови гори.

Строителството на Нусантара

Снимка: АР/БТА

Нусантара е водещият проект на президента Джоко Видодо и е предвиден като зелен, интелигентен град, обхващащ почти 260 000 хектара (642 474 акра), който да замени настоящата пренаселена и бързо потъваща столица Джакарта на остров Ява. Въпреки това, с цена от 32 милиарда долара и пандемията от COVID-19, забавящи напредъка, някои инвеститори изразиха загриженост, че развитието може да загуби инерция, след като Уидодо приключи своя втори и последен петгодишен мандат през 2024 г.

Снимка: АР/БТА

Запитан дали капиталът ще продължи под нов лидер, Бамбанг каза пред репортери: "Моят отговор е да, абсолютно", като цитира закона, подкрепящ проекта.

Индонезийски войници правят снимки на кота нула на строителната площадка на новата столица

Снимка: АР/БТА

Съгласно пакет от стимули, обявен в сряда, правителството ще премахне корпоративния данък за компании, инвестиращи най-малко 10 милиарда рупии (647 660 долара) в някои сектори за 10 до 30 години, като най-дългата данъчна ваканция се прилага за инфраструктура и обществени услуги до 2035 г. Данъчни облекчения ще бъдат предоставени и на чуждестранни компании, които преместват централите си в Нусантара, и на финансови фирми, установени във финансовата зона. Разходите за научноизследователска и развойна дейност ще се приспадат от данъка, докато данъците върху вноса на средства за производство ще бъдат премахнати, наред с други стимули.

Строителството на Нусантара

Снимка: АР/БТА

Правителството също така ще предостави права върху земя за 95 години, с възможност за удължаване със същия период, много по-дълъг отколкото другаде в Индонезия. Успехът на столицата зависи от участието на частния сектор, като само 20% от разходите се поемат от държавата.

"Мисля, че инвеститорите биха се радвали да видят, че правителството е на първо място, така че повечето от сградите и съоръженията през 2024 г. се плащат от държавния бюджет", каза Бамбанг.

Въпреки че не са подписани частни сделки, има повече от 100 писма за интерес от местни и чуждестранни компании, включително от Малайзия, Китай и Съединените щати, каза Агунг Уикаксоно, заместник-началник на Нусантара за финансиране и инвестиции.

Дворецът, президентският офис, градският площад и четири министерски сгради ще бъдат готови до август 2024 г., когато Индонезия празнува своя 79-ти ден на независимостта, според главния градоустройствен планировчик Валин Царина.

Снимка: АР/БТА

Буди Курниаван, заместник-мениджър на проекта за строителството в двореца, каза, че напредъкът на този обект досега е достигнал само 8%.

Строителството на Нусантара

Снимка: АР/БТА

Строителството на новата столица предвижда да бъдат изсечени множество дървета, след което да се извърши и залесяване - 75 процента от територията на града с площ от 256 000 хектара да бъдат зелени. Тъй като голямата цел е Нусантара да стане най-зеленият и най-устойчивият град в света.

Планът за новата столица на Иноднезия обаче предизвиква опасения сред наблюдателите на околната среда и правата на човека относно по-големите еко-социални въздействия върху останалата част от острова, въпреки обещанията за зелено и устойчиво развитие: претендирайки за минимално изсичане на горите, зачитане на правата на коренното население и местните общности и нулеви нетни въглеродни емисии дизайн.

Снимка: АР/БТА

Вече се случват изсичане на мангрови гори и силно защитени горски територии, земни конфликти с местни общности и потенциално широкомащабни разселвания, което поставя под въпрос дали ползите от проекта за 34 милиарда долара ще надделеят над неговите недостатъци.

Снимка: АР/БТА