В 9 часа местно време (16 часа българско) Лагард беше посрещната в централата на МВФ във Вашингтон от първия й заместник, американецът Джон Липски, както и от най-старшия в Съвета на управителите, египтянинът Абдел Шакур Шаалан.

МВФ публикува трудовия й договор, според който тя ще получава основна заплата от 467 940 долара на година и надбавки за представителни разходи (безотчетни) от 83 760 долара годишно, или общо 551 700 долара.

В договора е посочено, че новата ръководителка на фонда трябва да съблюдава високи стандарти на етично поведение, следвайки принципите за почтеност, безпристрастност и дискретност. Това е единственият параграф в документа, който е много по-подробен в сравнение с договора на предшественика й Доминик Строс-Кан.

Никакви допълнителни уточнения не са направени за условията при евентуално уволнение, което може да бъде решено от Съвета на управителите, но без да е посочено точно как.

Арестът на Строс-Кан в средата на май по обвинения в сексуално посегателство срещу хотелска камериерка постави МВФ в безпрецедентна и непредвидена ситуация, при която ръководителят му не бе в състояние да изпълнява функциите си. Французинът бе принуден да подаде оставка четири дни по-късно. Следствието срещу него не е приключило. Според близки до разследването обвиненията срещу Строс-Кан скоро ще отпаднат.

Лагард бе избрана на шеф на Фонда с петгодишен мандат на заседание на Съвета на управителите на 28 юни.

Битката за овакантения от Строс-Кан се водеше между Лагард, която бе министър на икономиката, финансите и промишлеността на Франция, и централния банкер на Мексико Агустин Карстенс.
Още от самото начало Лагард се очерта като безспорен фаворит, чиято кандидатура бе издигната от ЕС. Тя бе подкрепена и от много страни с нововъзникващи пазарни икономики, сред които бяха Китай и Русия.
Везните се наклониха окончателно в нейна полза, след като и САЩ, главен акционер в МВФ, официално подкрепиха Лагард.

Утре се очаква новият шеф на Фонда да даде първата си пресконференция след 16:30 часа българско време.

Трудни решения предстоят пред Лагард.
„Световната икономика все още е разтърсена от несигурността в Европа, напрежението в Близкия изток, признаците на прегряване на някои бързоразвиващи се пазари и ръста на цените на основни стоки", отчитат от МВФ. Но гръцката криза засенчва всички други приоритети.

Кризата в Гърция
В краткосрочен план МВФ трябва да свика своя административен съвет, за да деблокира петия транш от 3.3 млрд. евро от своя заем от 30 млрд. евро за Атина.
В средносрочен план МВФ трябва да намери начин да финансира Гърция, която, противно на първоначалните очаквания по всяка вероятност няма да бъде в състояние да се върне на пазарите на дългосрочен дълг в началото на 2012 година.
"Единствената ми грижа ще бъде да действам в пълно съответствие с мисията на МВФ и да гарантирам правилното използване на средствата на Фонда", заяви Лагард. "В случая с Гърция, няма решение, което да не започва с трудни, но необходими корекции от страна на гръцките власти за възстановяване на фискалната устойчивост и възстановяване на конкурентоспособността на страната", каза тя.

Екипът
Още преди това обаче Лагард заяви, че иска да събере екипа и да им даде „увереност, смелост, енергия и след това да се захващаме за работа". Тя казва, че иска да запази известна приемственост с предшественика си Доминик Строс-Кан, но всички знаят, че двамата не са от една и съща школа. Доминик Строс-Кан се определя като социалдемократ, а Кристин Лагард - „умерен либерал".

„Ерата Строс-Кан в МВФ се отличи като най-малко догматичната и най-отворената за големите международни институции", коментира в блога си нобеловият лауреат Пол Кругман. „Въпросът е ще стане ли МВФ по-отговорен в епохата Лагард? За доброто на световната икономика, надявам се, че не", заявява икономистът.

*Новината е актуализирана в 19 часа