Руско-украинската война навлиза в третата си година, което поражда значително очакване в цяла Европа за нейното разрешаване, предвид значителните човешки жертви и материални щети от двете страни. Много въпроси тегнат над Европа по отношение на тази продължителна война, избухнала неочаквано на прага на Стария континент.
Главното сред тези опасения е как ще завърши войната през следващите дванадесет месеца и по-специално - ще продължи ли Европа да подкрепя официален Киев. Колко дълго може да се издържи тежката финансова подкрепа за Украйна? Какво влияние могат да имат предстоящите президентски избори в САЩ в края на годината, особено ако републиканецът Доналд Тръмп спечели? Има ли възможност войната да приключи преди 2025 г.? На първо място остава въпросът - колко дълго може Европа ефективно да настоява за своята изчерпателна финансова подкрепа за Украйна?
От началото на конфликта ЕС и неговите държави-членки са предоставили на Украйна общо 96 милиарда долара финансова, военна и хуманитарна помощ. На 1 февруари 2024 г. европейските лидери се съгласиха да отпуснат до 54 милиарда долара в подкрепа на инициативите за възстановяване, реконструкция и модернизация на Украйна, заедно с нейните усилия за прилагане на реформи, които са от решаващо значение за нейното бъдещо членство в ЕС до 2027 г. Следователно кумулативните финансови ангажименти от ЕС надвишават 150 милиарда долара. Междувременно Обединеното кралство обеща над 15 милиарда долара на Украйна от 2022 г., докато Съединените щати вече са изразходвали 66 милиарда долара, като допълнителни 60 милиарда долара са предвидени за бъдеща помощ.
Разрешаването на този конфликт остава неуловимо и изразходването на огромни суми пари за Украйна може да стане политически несъстоятелно за западните правителства, подкрепящи официален Киев. Политическият натиск по отношение на разходите вероятно ще стане по-ясно изразен в навечерието на предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП) през юни 2024 г., заедно с националните парламентарни избори в няколко държави, включително Обединеното кралство, ключов съюзник на Украйна.
Политика на ЕС след изборите за Европейски парламент на 6-9 юни 2024 г.?
Гласоподавателите от 27-те държави-членки на Европейския съюз ще участват в изборите за Европейски парламент на 6-9 юни, избирайки 720 членове на Европейския парламент. Проучванията показват, че десните екстремистки партии са готови да постигнат значителен напредък на тези избори.
Докато законодателното гласуване до голяма степен следва партийни съюзи, исторически Европейският парламент е бил доминиран от партии от по-широкия център, включващ Европейската народна партия (ЕНП) отдясно, Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) отляво и Алианс за либералите и демократите за Европа (ALDE).
Тези три групи в момента държат 60% от местата в Европейския парламент. Сигурно е обаче, че този неофициален съюз ще загуби значителен брой мандати в полза на крайната десница, като по този начин ще измести баланса на новия парламент към десния спектър.
Съставът на предстоящия Европейски парламент ще повлияе не само върху хода на войната в Украйна и отношенията с Русия, но и върху бъдещето на общата европейска отбранителна политика. Освен това, може да засегне въпроса за разширяването на членството в ЕС, правейки присъединяването на нови страни-членки почти невъзможно.
Изборите идват в момент, когато ЕС е готов да обмисли възможността за продължаване или намаляване на финансовата помощ за Киев. Въпросът за общата европейска отбрана също ще бъде основна тема на тези избори, особено след като Доналд Тръмп потвърди, че Съединените щати защитават и ще защитават европейските държави, ако те са готови да платят цената и да увеличат разходите за отбрана.
Това, което най-много тревожи Киев, е т. нар. "умора от Украйна", което показва намаляване на съчувствието и подкрепата на широката общественост в страните от ЕС. Последните избори в Нидерландия и Словакия вече доведоха до спад в подкрепата, като Словакия спря значителен пакет от помощ за Украйна, докато Нидерландия може да не изпълни дългогодишното си обещание да достави самолети F-16.
Политиката на Полша към Украйна
В ЕС се водят напрегнати преговори с Унгария и други страни членки относно помощта за Украйна. Унгария зае страната на Русия, за разлика от останалата част от ЕС, и има за цел напълно да спре помощта за Украйна.
След като първоначално предостави значителна подкрепа и помощ на Украйна в началото на конфликта с Русия, бившият полски премиер Матеуш Моравецки обяви през септември 2023 г., че страната му ще спре да въоръжава Украйна, за да даде приоритет на укрепването на собствените си отбранителни сили. Това решение съвпадна с продължаващия спор между двете страни относно износа на украинско зърно, което накара Украйна да заплаши със съд Полша пред Световната търговска организация (СТО). Полша предостави подкрепа на Киев в размер на близо три милиарда евро, включително военно оборудване на стойност 1,5 милиарда евро.
Новото полско правителство, избрано през декември 2023 г., се върна към европейския курс. Новият министър-председател на Полша Доналд Туск, опитен европейски политик и бивш председател на Европейския съвет (2014-2019 г.), посети Берлин и Париж през февруари 2024 г., за да засили сътрудничеството в европейската външна политика. Заедно с Германия и Франция, полското правителство активира формулата на "Ваймарския триъгълник", като допълнително засили външната политика и сътрудничеството в областта на сигурността. Формулата на "Ваймарския триъгълник", създадена през 1991 г., е съюз между трите държави, насочен към сътрудничество по европейски въпроси.
Президентските избори в Съединените щати са насрочени за 5 ноември 2024 г.
Президентът на САЩ Джо Байдън е изправен пред трудности при прокарването на пакет от финансова помощ за Украйна през американския Конгрес в годината на изборите. Тази предизвикателна ситуация за Украйна се усложнява от потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през следващата година.
Тръмп не е формулирал ясно политиката си спрямо Украйна, освен твърдението си, че може да прекрати войната в рамките на 24 часа. Неговата антинатовска реторика е добре известна, заедно с общото му презрение към европейските институции и изненадващото му възхищение към руския президент Владимир Путин. В ЕС вече има нарастващи опасения относно потенциалното завръщане на Тръмп начело на Съединените щати. Въпреки че точните финансови последици от поредната администрация на Тръмп остават несигурни, е разумно да се предвиди най-лошият сценарий за Украйна, където армията им губи инерция и се очаква Тръмп да реши да спре милиардната помощ за Украйна. Това е тревожна перспектива за европейската отбранителна политика, която вече вярва, че Путин чака времето си и се опитва да надживее Запада. Следващите 12 месеца са решаващи за европейските съюзници на Украйна, тъй като е очевидно, че интересът на Европа е да попречи на Путин да спечели тази война.
В навечерието на президентските избори в САЩ неизбежно ще се появят опасения относно последиците за европейската сигурност, ако Съединените щати отсъстват. Като се има предвид, че украинската сигурност е пряко свързана с по-широката европейска сигурност, въпросът как да се подкрепи Киев остава от първостепенно значение. Дългосрочната цел на Европа е да постигне по-голяма независимост на сигурността от Вашингтон, което се разминава с трансатлантическата политика на САЩ.
През следващите 12 месеца Брюксел ще започне да проучва възможността за използване на замразени руски активи за финансиране на Украйна. Въпреки че тези средства не могат да се използват законно за закупуване на оръжия, те могат да се използват за покриване на разходите за репарации. Дипломатите се опасяват, че създаването на прецедент за използване на замразени активи за набиране на средства за военни помощи може да насърчи страни като Китай да задълбочи конфронтациите си със Запада, особено след като Пекин прие нов закон миналата година, улесняващ подобни действия, включващи замразяване на чуждестранни активи в Китай.
Дори ако Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри допълнителни 60 милиарда долара за подкрепа на Украйна, има малка перспектива за спиране на руската офанзива или възпиране на Русия от продължаване на тази война.
Въпрос на време ли е бившият президент Доналд Тръмп да се върне в Белия дом? Какво ще прави през втория си мандат, какви уроци е научил и какви грешки няма да повтори? Тръмп омаловажава политиките на президента Байдън, но без да представя алтернативи. Това включва обвинения срещу администрацията на САЩ, че е предала Украйна на Русия и неговата критика към решението на Байдън да не разполага войски там, въпреки че е за всички е ясно, че Тръмп също няма да изпрати войски. Малко вероятно е Тръмп да натовари американците със значителни финансови ангажименти. Вместо това той ще се стреми да намери практическо решение, като приеме необходимите отстъпки от Украйна и преговаря въз основа на тях.
Тръмп не споделя същите принципи и ценности като европейците, като свободата и суверенитета на Украйна и други, които не са в съответствие с неговите приоритети или сметки. Той вероятно ще се ангажира с Путин, за да обсъдят разрешаването на кризата, което вероятно ще е за сметка на Украйна, тъй като й липсва решаващ лост, който има значение за Тръмп и неговия опортюнистичен характер.
Съединените щати са нация, управлявана от институции, които имат значително влияние върху вземането на решения, независимо от партийните интереси или индивидуални програми. Тези институции често смекчават капризите на американските президенти и администрации, особено ако са свързани с истинска заплаха за националната сигурност на САЩ, както беше демонстрирано няколко пъти по време на президентството на Барак Обама и Доналд Тръмп. Дори когато американската администрация действа в съответствие със своите интереси, в крайна сметка американските центрове за вземане на решения имат последната дума. Следователно няма реална опасност, че бъдещ американски президент ще компрометира украинската държавност и цялост.
Дали статуквото е "корейският сценарий" за спиране на конфликта в Украйна?
Въпреки отричането от Русия на дискусии за "корейския сценарий", той представлява полезно решение за Москва по няколко причини. Руският конфликт с Украйна е в състояние на изтощение от месеци. "Корейският сценарий" гарантира на Русия запазването на окупираните от нея територии в Източна и Южна Украйна, както и укрепване на позициите й по около 1000 км гранична линия.
"Корейският сценарий" или "38-ият паралел" обикновено се оценява като решението, постигнато след Корейската война (1950-1953) по линията на прекратяване на огъня между Северна и Южна Корея, където демилитаризирана зона се простира между двете Кореи. Този сценарий, обаче, не включва подписването на мирно споразумение между двете страни, което на практика ги държи във война от 1953 г.
Ако този сценарий се приложи по съществуващите бойни линии и при бъдещи мирни преговори, Украйна може да загуби директно около 100 000 квадратни километра. Тя ще бъде разделена на две части, като първата ще бъде под контрола на Русия, обхващаща южните и югоизточните региони, включително Кримския полуостров, анексиран от Москва през 2014 г. Създаването на демилитаризирана зона с дълбочина няколко километра ще осигури прекратяване на огъня, което ще доведе до де факто замразен конфликт. Разполагането на мироопазващи сили по демаркационните линии ще бъде необходимо за установяването на тази демилитаризирана зона. Предвид настоящите обстоятелства, разполагането на сили на НАТО в Украйна е от съществено значение за гарантиране на сигурността на Украйна.
На 26 февруари 2024 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че не изключва възможността за разполагане на френски сухопътни войски в Украйна. След приключването на конференцията за помощта за Украйна в Париж Макрон добави, че всички варианти са на масата, за да се попречи на Русия да спечели войната срещу Украйна. Въпреки това няколко членки на НАТО, включително Съединените щати, Германия и Обединеното кралство, бързо отхвърлиха това предложение. Това развитие повдига въпроси дали предложението на френския президент е сигнал за началото на усилия за установяване на демаркационни линии, подобни на корейския сценарий.
Украйна няма да приеме никаква формула за замразяване на конфликта, подобна на "корейския сценарий", освен ако западната подкрепа напълно не спре. Не се очаква това да се случи скоро, тъй като Европа все още смята Украйна за своя първа отбранителна линия.
Нова турска мирна инициатива беше обявена в кулоарите на дипломатическия форум в Анталия на 3 март 2024 г. след среща между външните министри на Турция и Русия Хакан Фидан и Сергей Лавров. "По въпроса за Украйна нашето мнение е, че и двете страни са достигнали границите на това, което могат да получат чрез война. Смятаме, че е време да започнем диалог за прекратяване на огъня", каза турският външен министър Фидан. Това навежда на въпроса дали инициативата на Турция продължава африканската инициатива от юли 2023 г. или е в съответствие с визията на Макрон за прекратяване на конфликта.
Русия е за замразяване на конфликта и статуквото
Основната политическа насока на Путин през 2024 г. е запазване на статуквото на украинския фронт. Геополитически и военни експерти не предвиждат голяма офанзива от Кремъл, поне не през първата половина на годината. Този подход е силно оправдан от тяхна гледна точка. Москва не вижда необходимост да променя настоящата военна демаркационна линия, тъй като това може да наруши съществуващия баланс на силите, докато страната се подготвяше за важни президентски избори. Въпреки предсказуемия изход от тези избори, това не омаловажава значението на събитието, което на практика позиционира Путин като лидер на нацията и доживотен господар на Кремъл. Това означава затвърждаване на "путинския" подход в Русия за много години напред, противопоставяйки се на предишните западни очаквания за нейния крах.
При сегашните обстоятелства Москва се позиционира донякъде изгодно във "войната на изтощение". Следователно фокусът е върху разширяването на разрива между западните държави на фона на нарастващото европейско недоволство. Русия очаква, че още няколко страни ще последват примера на Словакия, Унгария и Нидерландия в смекчаване на реториката си спрямо Москва.
В същия контекст руснаците са наясно, че западните запаси от оръжия и боеприпаси са изчерпани, което означава, че разходите за доставки за Украйна ще ескалират. Това развитие подтиква някои западни държави да подкрепят създаването на съвместна отбранителна индустрия с Киев като алтернатива на доставките на военни оръжия и технологии, произведени в страните от НАТО. Съществува дори идея за потенциалното участие на държави от Западните Балкани, използвайки техния подобрен капацитет, в производството на така необходимите боеприпаси за Украйна.
За Русия безизходицата в конфликта служи като решаваща основа за подклаждане на вътрешни раздори в Украйна, които биха могли да се засилят с наближаването на датата за украинските президентски избори, които досега бяха отлагани. Мандатът на украинския президент Володимир Зеленски изтича през май 2024 г. Според конституцията изборите на нов държавен глава в Украйна трябва да се състоят в последната неделя на март, но поради войната изборният процес едва ли ще започне.
Експертите не предвиждат разрастване на военния конфликт преди средата на годината, а всяка подобна ескалация вероятно ще бъде свързана с вътрешния (без)порядък в Украйна. Общите оценки сочат, че последното тримесечие на 2024 г. ще бъде решаващо за съдбата на руско-украинската война.
*Международният институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES) със седалище в Любляна, Словения, редовно прави анализи на събития, обхващащи Близкия изток, Балканите и глобалните въпроси. IFIMES e със специален консултатитвен статут към Икономическия и социален съвет ECOSOC към ООН от 2018 г. и е издател на международното научно списание European Perspectives.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}