Русия е обект на вътрешни критики след смъртта на 63 войници в Украйна, убити при удар на украински сили. Това е най-тежката загуба при една отделна атака, призната от Москва след нахлуването в съседната страна.
Украинският генерален щаб потвърди снощи, че е нанесъл този удар по Макеевка - окупиран от Русия град на изток от сепаратистки Донецк, в навечерието на Новата година.
След критики от руски военни кореспонденти министерството на отбраната в Москва реагира, както рядко прави, със съобщение, че при експлозия на "четири ракети" в Макеевка са убити 63 руски военни.
Руската армия твърде рядко прави обобщение на своята офанзива или информира за загубите си.
Според министерството на отбраната ракетите са били изстреляни от системи "Хаймарс" - оръжия, предоставени на украинските сили от САЩ, и са улучили "временен център за разполагане" на руските войски в Макеевка.
"До 10 единици вражеско военно оборудване от различни типове бяха унищожени или повредени в Макеевка", се казва в съобщение на украинския Генерален щаб.
По-рано същия ден управлението за стратегически комуникации на украинските въоръжени сили бе заявило, че в Макеевка са убити около 400 руски войници.
Генщабът, който не потвърди това число, посочи, че броят на руските жертви в момента се оценява.
Съобщението за тези тежки загуби незабавно предизвика критики срещу руското военно командване, обвинявано по-специално от бившия сепаратистки лидер Игор Стрелков, много добре запознат със ситуацията на терен, че е складирало боеприпаси в ударената незащитена сграда.
"Опасно и престъпно" поведение
Все по-влиятелни, руските военни репортери твърдят, че при атаката срещу център за професионално обучение в Макеевка са убити стотици хора и обвиняват висшето военно командване, че не е извлякло никакви поуки от предишните си грешки.
"След десет месеца война е опасно и престъпно да смяташ противника за глупак, който нищо не вижда", заяви Андрей Медведев, зам.-председател на законодателното събрание на град Москва.
Губернаторът на руската Самарска област Дмитрий Азаров информира, че отваря гореща телефонна линия за близките на убитите войници.
Някои потребители на социалните мрежи обвиниха руските власти, че подценяват броя на загиналите.
"Боже мой, кой ще повярва, че са 63? Сградата е била разрушена изцяло", писа рускинята Нина Верних в основната руска социална мрежа ВКонтакте.
Чрез тази социална мрежа към руснаците бе отправена покана да събират дрехи, медикаменти и различни материали за оцелелите.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви от своя страна, че от началото на 2023 г. армията му е свалила над 80 дрона.
"В близко бъдеще те може да станат още повече", каза той.
Информацията за този удар дойде след една Новогодишна нощ, белязана с руски бомбардировки на Киев и други градове, при които петима загинаха и десетки бяха ранени.
Вчера Киев отново бе подложен на атаки с дронове иранско производство, но според украинските сили повечето от тях са били свалени.
Киевският кмет Виталий Кличко съобщи за експлозия в североизточната част от града.
Снощи губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заяви, че вторият по големина град в Украйна и околната област отново са били обстреляни с руски ракети.
Среща на върха в Киев
"На прицел беше взета критична инфраструктура", написа той.
Началникът на украинския генерален щаб Валерий Залужни каза, че до момента армията е освободила "40 на сто от територията, окупирана след 24 февруари".
Журналисти от АФП чуха снощи четири силни експлозии в района на Краматорск - фактическият административен център на Донецка област в Източна Украйна.
Областните власти информираха в Туитър за "две ракети", паднали в Дружковка и Якововка недалеч от Краматорск, които са ранили двама души.
Руското министерство на отбраната заяви, че е използвало високоточни оръжия за удари близо до Краматорск и в Харковска област, твърдейки, че е ликвидирало "над 70 чуждестранни наемници".
След поредица военни неуспехи на терен и украински атаки срещу територията на Русия и анексирания Крим, през октомври Москва започна да обстрелва инфраструктура в Украйна, редовно предизвиквайки спирания на тока, водоснабдяването и отоплението.
Според върховния комисар по човешките права към ООН те причиняват "огромни трудности" на украинците.
На 3 февруари Украйна и Европейският съюз организират в Киев среща на върха, за да обсъдят европейската финансова и военна подкрепа, обяви вчера в комюнике канцеларията на президента Володимир Зеленски.
Зеленски разговаря по телефона за подробностите около тази среща с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Според комюникето е била спомената доставката на "подходящи" оръжия и стартирането на нова програма за финансова помощ на Украйна в размер на 18 милиарда евро, приета през декември от Европейския парламент.
Киев настоя да получи първия транш през януари.
Превод Андрей Шарков (БТА)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}