Либия пред съдбоносен избор за президент: Сейф, Хафтар, Хамид или някой от десетките други

Северноафриканската държава е богата на петрол, което автоматично прави ставащото в нея важно за световните нефтени пазари

Снимка: AP/БТА

Либия пред съдбоносен избор за президент: Сейф, Хафтар, Хамид или някой от десетките други

12:35 | 24 ноември 2021 | Автор: Владимир Сахатчиев от БТА 6 1677 Снимка: AP/БТА

Президентските избори в Либия се очертават като изключително интересни от геополитическа и геостратегическа гледна точка. Три знакови лица от най-новата й политическа история се кандидатираха за президенти, включително синът на полковник Муамар Кадафи. Какво да очакваме от изборите и ще донесат ли те стабилност на Либия?

Либия

Предстоящите на 24 декември президентски избори е възможно да донесат най-сетне така очакваната стабилност на Либия, която вече десетилетие е раздирана от въоръжени конфликти и хаос.

Кандидатурите си за държавен глава обявиха рекорден брой претенденти - близо 100. Сред тях се открояват имена като тези на Сейф ал Ислам, Халифа Хафтар и Агила Салех.

Може би най-голямо внимание предизвика това на Сейф ал Ислам - небезизвестния син на полковник Кадафи, който при управлението на баща си играеше голяма роля в държавните дела, включително в случая със задържаните български медици в Либия. След въоръженото въстание през 2011 г. по време на революциите от Арабската пролет Кадафи падна от власт и беше убит от бунтовниците. Впоследствие Сейф, който е западен възпитаник, беше заловен от революционерите, след като се укриваше, а по-нататъшната му съдба беше изпълнена с обрати: първо успя да избегне смъртна присъда, а след това и предаването си на Международния наказателен съд, който до ден днешен го издирва, за да го съди за престъпления срещу човечеството. Натрупал увереност, както едно време, на 14 ноември той обяви, че се кандидатира на изборите.

Друго знаково име е това на източнолибийския командир генерал Халифа Хафтар. Той командва действащата от Източна Либия така наречена Либийска национална армия, която дълго време воюваше с управляващото от Триполи и съставено под егидата на ООН западнолибийско Правителство на националното съгласие (ПНС). През 2019 г. той дори поведе военна офанзива за превземането на Триполи, която завърши без успех. Решението на генерала да се кандидатира предизвика сериозно недоволство в Западна Либия, където смятат, че в контролираните от него райони на Либия изборите няма да бъдат честни, и го обвиняват във военни престъпления, каквито той отрича да са извършвани под негово командване. Любопитен факт за Хафтар е, че е бивш офицер от армията на Кадафи и съветски възпитаник.

Друго интересно име на претендент е това на Агила Салех. Той е 77-годишен политически ветеран и председателят на парламента в Източна Либия. Салех е съюзник на генерал Хафтар и, както отбелязват агенциите, призова сънародниците си към масово участие в изборите.

По-ярките сред останалите кандидатури включват имената на настоящия временен премиер Абдел Хамид Дбейба и на влиятелния бивш вътрешен министър Фатхи Башага. Сред претендентите има две жени.

Разделението в Либия поражда опасения, че изборите, на които международната общност възлага големи надежди да донесат стабилност на богатата на петрол страна, може да се провалят.

Според анализатори не е изключено някой от загубилите кандидати да не признае резултата, както и дори избори изобщо да няма заради съпротивата на политически групировки, които може да се опитат да ги провалят или да предизвикат отлагането им.

"Основната съпротива срещу изборите идва от онези политически сили, особено тези в Западна Либия, които се опасяват, че Сейф или Хафтар може да спечелят", каза пред "Файненшъл таймс" Волфрам Лахер, експерт по Либия от германския Институт по външна политика и сигурност. "Има и такива политици, които не искат да има избори, за да запазят сегашните си постове. Очаквам призивите за бойкот на гласуването да нараснат."

Неправителствената организация "Мидъл ийст монитор" отбелязва, че една от най-големите опасности, свързани с изборите, е това те да бъдат обявени за нечестни и резултатите от тях да не бъдат признати, което може да доведе до ново разделение между Източна и Западна Либия.

В годините след Първата гражданска война през 2011 г. и падането на Кадафи в Либия се обособиха два паралелни властови центъра - един в Триполи и един на изток в Тобрук. В Триполи това беше ПНС, а в Тобрук - председателстваният от Салех парламент, който е в съюзни отношения с Хафтар. Тези два властови центъра воюваха помежду си във Втората гражданска война в Либия (2014-2021 г.), като предстоящите избори са плод на постигнатото с международно посредничество примирие във военния конфликт между тях. Всеки от тези лагери се ползва и с подкрепата на различни външни сили.

"Либия днес е по-близо от когато и да било през последните години до решаването на вътрешната си криза", каза за предстоящите избори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в обръщение към състоялата се наскоро във Франция международна конференция за мира в Либия, цитиран от агенциите. "Не можем да пропуснем тази възможност. На всяка страна, която умишлено подкопава или саботира мира, трябва да бъде търсена отговорност."

Но колко голям е скептицизмът към тези избори в международен план показва коментар неотдавна на британския вестник "Гардиън", който отбеляза във връзка с огромния брой претенденти и издигнатите кандидатури на Сейф и Хафтар, че "изборната надпревара започва да прилича на цирк". Друг притеснителен момент е изненадващата оставка на специалния пратеник на ООН за Либия Ян Кубиш, тъй като той играеше посредническа роля.

Обстановката в Либия е важна както в геополитически, така и в икономически план. Тя се намира съвсем близо до границите на Европа и освен като трайна зона на конфликт и нестабилност се очерта и като една от основните транзитни точки по пътя на нелегалната миграция към Стария континент. Освен това Либия е богата на петрол, което автоматично прави ставащото в нея важно за световните нефтени пазари. Ситуацията там се изостря допълнително и от разгръщащото се на либийска територия геополитическо противоборство между различни външни сили, с които координират действията си местните политически играчи.

Наистина е възможно изборите на 24 декември да донесат така желаното от международната общност умиротворяване и стабилизиране на Либия, но те може и да изострят още повече напрежението или най-малкото да задълбочат противоречията. Едно е ясно: залогът на тях е голям - бъдещето на страната, а участниците в тях - напълно непредвидими.

ИЗБРАНО