Коронавирусът и възвестеният край на авторитарния държавен модел по китайски

Какъв по-точен символ от тези 200 милиона камери за видеонаблюдение в Китай, следящи кой се крие зад всяка от маските, носени от 1 милиард души?

Снимка: БТА/AP

Коронавирусът и възвестеният край на авторитарния държавен модел по китайски

10:43 | 18 февруари 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 53 6003 Снимка: БТА/AP

Световната финансова криза от 2008 година бе погребален звън за либералната глобализация и на неограничения свободен пазар. Възможно е китайската криза от 2020 година да стане погребалния звън на техния голям конкурент: авторитарния държавен модел по китайски образец, коментира Жан-Жозеф Бойо* във в. "Ле-з-еко", цитиран от БТА.

Новият коронавирус

Още е рано за оценка на икономическия ефект от кризата с коронавируса в краткосрочен и средносрочен план. Само че извън всекидневната сводка за броя на жертвите на епидемията вече може да се запитаме за причините и последиците от нея за глобалната икономика.

Световната финансова криза от 2008 година бе погребален звън за либералната глобализация и неограничения свободен пазар. Възможно е китайската криза от 2020 година да стане погребален звън на техния голям конкурент: модела на авторитарната държава с развиваща са икономика. Останал без двете големи парадигми - консенсусът от Вашингтон срещу консенсуса от Пекин - светът вече е обречен да намери трета, по-устойчива парадигма между неограничения пазар и всесилната държава. В противен случай той ще навлезе в ера на нестабилност с популистки и ксенофобски оттенък.

Криза на китайския модел

Първо, кризата на модела на Пекин проличава в самите причини за епидемията и нейното управление. Докато бързо разпространяващият се видеоклип с построяването на болница с 1000 легла затвърди възхищението на някои от държавния модел, информациите за избухването на епидемията - от първия случай в Ухан на 8 декември - потвърждават тезата на големия икономист Амартя Сен за връзката между демокрацията и глада. Последният никога не се дължи на недостиг на храна сам по себе си, а на контрола върху информацията на една авторитарна централна власт. Анализът на комуникационните потоци в WeChat показва ясно, че случаят е такъв от самото начало.

Втората структурна причина очевидно е свързана с "модела на Пекин" - истински химн във възхвала на напредъка - урбанизация, изхранване на населението, индустриализация, комуникация, планиране, всички тези неща в огромни пропорции, с този парадокс, че по-високата ефективност, дължаща се на мащабните икономии и научната визия за бъдещето, има обратен ефект с експоненциални щети: високоскоростните влакове се превръщат във влакове за разпространяване на заразата с висока скорост, а новите пътища на коприната - в кралски пътища за инфекциозните и паразитните заболявания.

Опасност и възможност

Как ще се излезе от кризата? Отвъд краткосрочния икономически ефект, който се очаква да понижи растеж на брутния вътрешен продукт на Китай до под 4% през следващите години, последиците в средносрочен план може да се окажат добра илюстрация на идеограмата на думата "криза" на китайски език: едновременно опасност, но и възможност.

Какъв по-точен символ от тези 200 милиона камери за видеонаблюдение в Китай, следящи кой се крие зад всяка от маските, носени от 1 милиард души? Всички информации от страната говорят за засилване на цензурата и авторитаризма - израз на криза на легитимността на един режим, който заложи на картата на просперитета срещу свободите. Това е израз на едно глухо недоволство, а кризите в Хонконг и Тайван са само видимото му лице в покрайнините на империята, подобно впрочем на мълчанието за Тибет и Синцзян.

От една година населението на Китай преживява много тежко кризата със свинската чума, която доведе до избиването на най-малко 300 милиона прасета и до експлозивно нарастване на цената на най-консумираното месо в страната. Властите отговориха на тази криза както обикновено, с повече "научен и технически прогрес", с истински ферми-заводи на по десетина етажа, докато семейните стопани бяха преследвани. Този тип отговор обаче на практика само засили недоверието на население, което все повече иска нормален и естествен живот, а за свидетелства много видимото възраждане на даоистките и будистките влияния.

Антиглобализация и връщане на производства у дома

В глобален план кризата на модела на Пекин би трябвало да засили обръщането на процеса на глобализация и връщането на икономически дейности у дома, т. е. подчиняването на икономиката на социалното и териториалното в много нововъзникващи пазарни икономики, включително в Африка, а тя излезе от един все по-обременяващ през последните години неоколониален модел. За развитите страни това означава възможен край на една разрушителна система на хиперпотребление, характеризираща се с дъмпинг на цените на стоките, много по-ниски от реалната социална и екологична сметка. Следователно коронавирусът не носи със себе си само лоши новини.

*Жан-Жозеф Бойо е член на френската група за анализиране на пазарите на суровини Cercle Cyclope и съветник в Института за международни и стратегически отношения (IRIS).