Как Иран победи САЩ в тренировъчна война преди нахлуването в Ирак

Проведено от Пентагона мащабно учение разкрива, че Вашингтон може да загуби война с Техеран

15:27 | 8 януари 2020 | Автор : Стоян Гогов 170 20387 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

След балистичния удар на Иран по американски бази в Ирак между Техеран и Вашингтон замириса на война. Истината е, че и двете държави се готвят от десетилетия за нея. На този сценарий е посветено най-скъпото военно учение провеждано в историята. Става дума за Millennium Challenge от 2002 година, когато Пентагонът провежда симулация на война срещу Иран.

Ефектът "Солеймани"

Резултатите му са повече от любопитни. Те показват, че високотехнологичната американска армия може да загуби от далеч по-слабия си противник.

По време на учението Пентагонът назначава морския пехотинец и генерал-лейтенант Пол Ван Рипер за командир на голяма близкоизточна държава, оформена по образец на Иран. Тя играе ролята на основен противник в сценария.

Мисията му е да се противопостави на пълната мощ на американските въоръжени сили, изправили се срещу поверената му псевдодържава. През първите два дни той успява да потопи цялата бойна група изпратена в Персийския залив срещу него.

Как се стига до този резултат?

По време на Millennium Challenge САЩ решават да тестват най-модерните си бойни прототипи, които още не са постъпили на въоръжение. Освен свръх модерната техника, Пентагонът решава да изпробва тактиката си за война срещу по-слаб, но не толкова лесен противник.

Командващият червения тим, или лошите, генерал Рипер знае, че срещу поверените му сили се готви превантивен удар. Премахвайки елемента на изненадата от козовете на САЩ. За да потопи флота на САЩ в района, той използва бързи лодки, нисколетящи малки самолети и базирани по брега мобилни ракети. Много от атаките са самоубийствени.

Междувременно силите на САЩ в учението са унищожили и заглушили радарите и са нанесли удари по комуникациите на въображаемата иранска държава. Това обаче не пречи на координирането на ответен удар. Генерал Рипер използва джамиите и молитвите от минаретата за предаване на кодирани послания, чрез които да се осъществят ответни действия.

Резултатът от учението е, че нискотехнологичен противник има капацитета да унищожи 20 000 американски войници и значително количество бойна техника и кораби.

"Технологията не може да замени човешката интуиция и разбиране за кървавата първична природа на войната. Тя е ужасна, хаотична, несигурна", заявява генералът, който е воювал дълги години във Виетнам.

Генерал Рипер обяснява, че докато силите на САЩ в учението извършвали електронна борба срещу поверената му страна, блокирайки и подслушвайки сателитните му връзки, той решил да заложи на отработени през Първата и Втората световна война нискотехнологични методи за комуникация - включително маскирани като цивилни куриери, предаващи информация на фронтовите командири.

Генерал-лейтенант Пол Ван Рипер е ранен във Виетнам и е участвал в първата война срещу Ирак от 1991 г.

Снимка: Wikimedia

"Направихме проста калкулация с колко балистични ракети разполагаме и с колко разполагат те в района. Изстреляхме повече, отколкото те можеха да изстрелят", допълва генерал Рипер.

Иран разполага с богата колекция от балистични ракети, които са доразвити с помощ от Северна Корея. В обсега им влиза целият Близък Изток.

Самоубийствените атаки също оказали решаващо значение за победата на генерал Рипер.

Според Пентагона обаче един противник на САЩ никога не би използвал подобни тактики, а Америка лесно би победила с модерните си технологии. Военните командири във Вашингтон са толкова недоволни от резултатите, че решават да повторят сценария, без да позволят на генерал Рипер да използва предприетите от него тактики. След това бил отчетен "победният" резултат, а най-скъпото военно учение се превърнало в част от историята.

По думите на генерала управляващите в САЩ искали да валидират своите военни доктрини, затова повторили учението с предварителен сценарии - без право на импровизации и мислене.

"В Пентагона не успяха да си извадят необходимите поуки. Нищо не бе научено. Култура, която не желае да мисли здраво и да тества сама себе си, няма да има добро бъдеще", разочаровано споделя генерал Рипер пред вестник "Гардиън", който по-късно нарича войната срещу Ирак и окупацията на страната "грешка".

Поуки и настояще

Започналата една година след учението война срещу Ирак разкрива, че САЩ не са особено добре подготвени за война и с по-слаб от Иран противник. Макар да свалят правителството на Садам Хюсеин, те не успяват да превърнат Багдад в свой лоялен съюзник и да спечелят "умовете и сърцата" на жителите му. Вместо това Америка затъва в скъпоструващ конфликт с нисък интензитет, от който започва да търси изход.

Военните анализатори смятат, че управляващите в Иран аятоласи не биха могли да бъдат премахнати освен ако не бъде извършена и наземна операция срещу тях. Тя обаче би била много трудна и кървава, а САЩ биха затънали в още по-продължителен и изтощителен близкоизточен конфликт. Именно поради тази причина, стратегията на Пентагона би наподобявала ударите на НАТО срещу Сърбия.

През 1999 година срещу западната ни съседка бяха извършени въздушни удари, унищожаващи промишлени центрове, инфраструктура и парализиращи икономиката на страната. Утежнената ситуация води до спад в доверието към Слободан Милошевич, а прозападната опозиция в страната взема властта около година след ударите на НАТО.

В Иран също съществува опозиция, като досега е имало няколко мащабни антиправителствени протести в страната. Стратегията на САЩ досега бе чрез санкции да затрудни икономиката на Иран, което да доведе до по-голямо недоволство, протести и сваляне на управляващия режим.

САЩ разполагат с пълния капацитет да извършват дистанционни въздушни удари срещу Иран. Дронове, крилати ракети и дори стелт самолети могат да се използват за безрисково унищожаване на голям набор от цели в Ислямската република.

Ролята на религията, смъртта на генерал Касем Солеймани и историята на дълги войни и конфликти на Иран, правят населението на страната много по-обединено и мобилизирано. Дори и да повтори тактиката от операциите срещу Югославия от 1999 година, не е сигурно, че САЩ би постигнал успех срещу Иран. За разлика от Белград, Техеран разполага с немалък набор от съюзници в региона си, както и с възможността да повиши драстично цената на петрола по целия свят.

ИЗБРАНО