Израел и Турция: едно враждебно приятелство

До неотдавна Ердоган и Нетаняху се усмихваха приятелски пред камерите. Сега Турция иска да обяви Израел за военнопрестъпник. Какво се промени?

12:12 | 5 ноември 2023 | Автор: Бурак Юнверен, DW 12 1804 Снимка: БТА/AП

"Това, че сме избрали почти еднакви вратовръзки, е знак, че двустранните ни отношения се подобряват", заяви израелският министър-председател Бенямин Нетаняху при срещата си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Ню Йорк на 20 септември.

Турция на Ердоган

Моментът, който преди няколко седмици изглеждаше като повратна точка в турско-израелските отношения, днес вече е история. През последните дни Ердоган нарече Хамас освободително движение, а не терористична организация. Определи Израел като окупатор и отиде дори по-далеч: "Ще кажем на целия свят, че Израел е военнопрестъпник", заяви Ердоган на пропалестински митинг в Истанбул миналата седмица.

Освен Израел, Германия, Европейският съюз, САЩ и някои арабски държави също класифицират Хамас като терористична организация. Военизираната ислямистка организация Хамас не признава държавата Израел и според собствените си изявления иска да я унищожи.

След масовите обвинения на Ердоган Израел отзова дипломатите си от Турция - отношенията трябва да бъдат "преоценени", обяви израелският външен министър Ели Коен. Според дипломатическите кръгове в Анкара може да се очаква турският посланик в Тел Авив скоро да бъде обявен за "персона нон грата". Израел все още не е коментирал това. В момента израелският военен кабинет говори само за войната, казва Габриел Харитос: "Но връщането на дипломатите говори самó по себе си", казва близкоизточният анализатор от Института за външнополитически изследвания в Гърция, който провежда изследвания и в института "Бен-Гурион" в Израел.

"Ролята на медиатор никога не е била реалистична"

Израелското общество таи нескрит гняв към Турция, обяснява Харитос в интервю за ДВ. Днес Турция се разглежда като съюзник на терористична организация, която е "нова версия на "Ислямска държава". Ердоган така или иначе си беше непопулярен тук. Сега той е още по-неодобряван", казва експертът.

В първите дни на кризата Турция напразно предлагаше да посредничи. След това Анкара ясно застана на страната на Хамас. Почетният посланик Сафак Гьоктюрк е работил дълги години в близкоизточния отдел на турското външно министерство. Той подчертава, че от самото начало е било ясно, че Турция може да играе само ограничена роля в намирането на решение - отчасти поради идеологическите връзки между управляващата партия в Турция и Хамас.

Според него обаче позицията на турското правителство трябва да се разбира преди всичко от гледна точка на вътрешната политика: "Вероятно те са осъзнали, че трябва да дадат нещо на своите привърженици." А тяхната база се състои предимно от консервативни мюсюлмански избиратели.

Позитивната тенденция е унищожена

След множество кризи и промени в отношенията през последните десетилетия, последният опит за сближаване започна през 2021 г., когато двете страни назначиха посланици. Повод за това стана посещението на израелския президент Исак Херцог.

Това беше плод на решението на турския президент Ердоган да отвори нова глава с Израел, съчетано с надеждата, че могат да бъдат намерени общи интереси в енергийния сектор, казва Харитос. Въпреки че нямаше официално потвърждение от израелска страна, Ердоган обяви в Ню Йорк след срещата си с Нетаняху, че ще се проведат съвместни сондажи в Източното Средиземноморие и че министрите на енергетиката на двете страни ще се срещнат през ноември, за да обсъдят съвместни проекти. Сега е малко вероятно такава среща да се състои.

Въпреки многобройните политически спадове в миналото, двустранните икономически отношения между Израел и Турция не само са останали стабилни по време на криза, но дори са се подобрили. Очаква се добрите икономически отношения да оцелеят и след настоящата криза, казва Бозкурт Аран, бивш посланик и настоящ директор на Центъра за търговски изследвания към Фондацията за изследване на турската икономическа политика (TEPAV). Той обяснява прогнозата си с това, че двете страни се нуждаят една от друга: "Бизнесмените от двете страни се познават отдавна и си имат доверие."

Възходи и падения

През 1949 г. Турция стана първата страна с мюсюлманско мнозинство, която призна държавата Израел. Основателят на държавата Израел Давид Бен-Гурион е имал османско гражданство, говорил е турски и е учил право в Истанбул. Малко преди ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да дойде на власт през 2002 г., търговията и туризмът в двете посоки процъфтяваха, а сътрудничеството в областта на отбраната беше в подем. Израелски пилоти на изтребители например тренираха в турското въздушно пространство, а израелски техници модернизираха турски изтребители.

Отношенията бяха сериозно влошени на 31 май 2010 г., когато израелски командоси щурмуваха турския кораб "Мави Мармара", който беше натоварен с помощи за ивицата Газа. На кораба бяха убити девет турски активисти. Тогава Турция отзова посланика си. През 2013 г. Нетаняху се извини на Ердоган и предложи на Анкара компенсация в размер на 20 млн. щатски долара. Оттогава насам имаше нови кризи, включително когато тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел.

"Турция трябва да си възвърне доверието"

Бозкурт Аран смята, че сегашната позиция на Турция спрямо Израел ще има по-голямо въздействие в дългосрочен план. "Изявленията на Ердоган по отношение на Хамас, разбира се, ще окажат влияние. Не само върху отношенията с Израел, но и върху отношенията със Запада. Това не може да се избегне", казва бившият дипломат. Тази позиция вреди на глобалния политически имидж на Турция; сега правителството ще трябва да си възвърне доверието във външната политика: "Доверието е ценен актив. То лесно се губи и трудно се възвръща."

Харитос подчертава, че бъдещето на двустранните отношения ще се изясни едва след войната: "Най-важната задача за израелската политика сега е да бъде спечелена тази война и да бъде унищожен Хамас. Едва след войната Израел ще си спомни кои правителства са били приятелски настроени и кои не."

Материалът е публикуван в DW

ИЗБРАНО