След избухването на заразата с коронавирус в кланиците "Тьонис" социалният министър на провинция Северен-Рейн Вестфалия Карл-Йозеф Лауман настоя за повече възможности за контрол на жилищата и общежитията, в които са настанени източноевропейските работници в месопреработвателните предприятия. Такъв контрол стана възможен за първи път едва в хода на пандемията, заяви Лауман пред Бундестага и добави, че при 650 проверки са били установени над 1800 нередности.
"Ще сложим край на тези практики"
В отговор германският министър на труда Хубертус Хайл потвърди, че целта на правителството е от началото на следващата година да бъде въведена забрана на договорите с подизпълнители в месопреработвателната индустрия. "Позор е, че в това богато общество хора от България и Румъния стават жертва на експлоатация. Ще сложим край на тези практики", увери Хубертус Хайл.
И наистина: мнозина от източноевропейците, пристигнали на работа в Германия, изживяват истински шок. Като Емилия от България, която пред WDR разказва за преживяното в Германия. Жената пристига преди десет години и веднага започва работа. Един от работодателите ѝ: месопреработвателното предприятие "Тьонис", чието име напоследък не слиза от вестникарските заглавия - заради лошите условия на труд и експлоатацията на източноевропейски работници. "Обиждат те, крещят ти, дискриминират те, държат се с теб по ужасен начин", разказва Емилия пред WDR.
Няма нищо случайно в това, че толкова много хора от Източна Европа пристигат да работят в Германия. В желанието да избягат от мизерията в родината си мнозина се подлъгват да повярват на обещанията на фирми-подизпълнители. "Това е един огромен бизнес", казва Фолкер Брюгенюрген от помощната организация "Каритас" в окръг Гютерсло, където се намира седалището на кланиците "Тьонис".
"Исках да се интегрирам"
Веднъж пристигнали в Германия, източноевропейските работници действително изкарват повече пари, отколкото в родината си, но нерядко стават жертва на безмилостна експлоатация от страна на подизпълнителите.
"Исках да се интегрирам", казва Емилия пред WDR. Жената е научила немски и твърди, че полага наистина големи усилия. Но въпреки това не я напуска усещането, че и след десет години живот в Германия все още не е част от това общество.
Текстът е публикуван ТУК
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}